Отврати ли се от политиката вече?
(смях) Израснал съм по софийските улици и квартали - и не съм гнуслив. Както, впрочем, знаеш (смее се). Човек трябва много внимателно да дефинира всяка своя позиция, за да не се превърне в блееща овца, която повтаря мантрите, насадени от платените медии, а да си мисли, че сам си е създал тази позиция: „Политиката е мръсна работа”, ”Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят”… Отвращението от политиката работи за установената политическа система и затова не съм отвратен от политиката, а от голяма част от така наречените ни „политици”. Най-лесно е да си отвратен и да бягаш от политиката, но всъщност няма къде да се скриеш от нея. Затова и избрах да тръгна срещу нея, а не да бягам.
Защо у нас всъщност не се живее добре, в сравнение с, например, Чехия или Словения?
Сравнителен анализ може да бъде направен само от хора, които са живели достатъчно дълго в Чехия, Словения и България, за да определят плюсовете и минусите на качеството на живот в тези държави. Когато разчита на другите, човек няма как да живее добре. За да разчита на държавата и да живее добре човек в нея, в тази страна трябва да има натрупани исторически устойчиви социални и икономически отношения, традиции и култура, които да издигат нивото на самосъзнание на всеки индивид, заедно с общия интерес на обществото. Да се създаде съпричастност към усещане за единност. Иначе казано, национално самочувствие и самосъзнание. Оттам се започва и там се свършва. В противен случай, всеки е сам за себе си и разделянето е толкова дълбоко, че владеенето е изключително лесно, евтино и безцеремонно. Както у нас.
Според теб само тук ли е толкова объркано, или всеки, който нагази в политиката, където и да е по света, рано или късно или се отвращава, или предава себе си?
Не знам за „всеки“. Знам за себе си. Така зададен, въпросът е манипулативен и некоректен.
Май плежър. (смях)
Да, но дава само два възможни отговора: “да се отвратиш” или “да предадеш себе си”. Ако всички политици бяха курви, ние щяхме да ги таковаме, а не както е в случая – те нас. Значи… курвите сме ние.
Колкото по-дълго се занимаваш с политика, толкова повече виждаш човешките недостатъци и комплекси, които се засилват с увеличаване на властта, която човек си мисли, че притежава. Его, пари и лично облагодетелстване – тази проста цел виждаш в повечето участници в политическите игри. Влязох в политиката известен и не беден. Не съм предал никого по пътя си. Низостите в политиката са част от битката. Част от правилата ѝ. За тези години натрупах опит, за да знам кой за какво се бори в тази игра. Оттам произлизат моето мълчание и говорене, действието и бездействието ми. Не понасям крещящите опозиционери, защото те са най-евтините за купуване инструменти в политиката. Предпочитам предлагане на решения, дори да бъдат “изкопирани” и внедрени от управляващите, без дори да се чуе, че си имал нещо общо с тях. Добрата работа не се забелязва, както и тези, които добре си вършат работата. Тези, които не могат да свършат качествена работа – на тях винаги им е виновен друг, а и така е най-лесно.
През 90-те битката беше „Хиподил“ (културологично и всякак) срещу държавата, ние в „Егоист“ я подкрепихме. Сега срещу какво е?
Да ти призная, като усещане… Подкрепяха ни само феновете. Медии и институции бяха срещу нас.
Не и аз, помниш.
Така е. Няма да забравя едни награди. Ти излезе и каза: „Хиподил“! Каза го 3 пъти! Благодаря ти от името на цялата банда, но това не промени общото ни усещане за тогава. Нито ни налагаха по телевизия и радио, нито ни помагаха спонсори. Бяхме сами, с подкрепата на феновете.
Срещу какво е битката днес?
Отдавна няма държава, затова и битката не може да бъде срещу не-държавата, а за създаване на държава и общество от хора със свободи и ценности, които да разбират и отстояват - не само заради себе си, а и заради другите. Странно, нали? Пънкар да говори за ценности. Когато е млад, човек иска да разруши, но когато е възрастен, иска да изгражда. Чалгата, необразоваността и наглостта са днешната налагана ценност, в която водещият мотив са парите, затова всичко и всеки се продава и купува. Хитреците в политиката се крият зад каузи, политики и програми, но истината е, че единствената им цел е да повишат покупно-продажната си цена, за да ги поканят на масата за преговори. И в тъй нареченото „ляво“, и в тъй нареченото „дясно“. Борбата трябва да е за изграждане на национален дух, обща ценностна система, която да сформира обединено общество и ментал, който да мисли за ближния. Утопия, а?
Да. Кой е най-трудният компромис, който направи в името на политиката?
Политиката е изкуство на компромиса, в което трябва да създаваш съюзници, а не врагове. Предпочетох първо да създадем „Глас народен“ с хора, които да докажат своята същност, а след това, ако няма друг избор и нямаме достатъчна подкрепа, да търсим „приятели” - с ясното съзнание, че такива не съществуват. В този смисъл, коалицията с Реформаторския блок беше най-големият компромис, а и грешка, която направих.
Кой е твоят избирател? Опиши го, моля.
Ха. Опиши си избирателя на Слави Трифонов. И този на „Глас народен“ ще е точната му противоположност.
Добре. Тогава изброй три неща, които да се променят и изведнъж да си кажеш, „ми тук се живее добре“.
Най-лесно е да кажеш кое да се промени, за да стане родината ни „земен рай” (смее се). Проблемът идва с последващия въпрос: как? Тогава се удря на камък - заради сложните взаимозависимости и отношения между икономически и политически кръгове, които никой няма силата да промени. Мнозина вдясно обясняват как за всичко е виновна Държавна сигурност, дори след 30 години. Според мен днес не ни е виновна Държавна сигурност, а личната несигурност.
Съгласен. Но трите неща, все пак.
Ето ти ги:
1. Изграждане на национална гордост и самочувствие. Те ще създадат национален дух и ще обединят българите около национален идеал. Така ще се научим да мислим един за друг и да искаме да помагаме на съседа си.
2. Планиране и разходване на средствата от бюджета без усвояване или кражба на голям процент от него, ведно с премахване на административните пречки и подпомагане стартирането на дребния бизнес.
3. Инвестиране в образование, култура и спорт, и промяна на манталитета от „важното е аз да съм добре, майната им на другите” към „важното е и другите да са добре, така ще съм добре и аз”.
Има ли теми, които не засягаш политически, макар че знаеш, че трябва да се говори за тях?
Избягвам личните нападки, колкото и да ме сърби езикът, защото те не променят нищо. Макар че по законите на политиката трябва да имаш конкретен враг, за да растеш с него. Според мен, проблемът на българската политика е вътрешният враг у всекиго там: алчността, завистта, самовлюбеността и чувството за безнаказаност. Да сочиш с пръст и да критикуваш не казва какво решение предлагаш. Нагледах се на крещящи хора в столичния общински съвет, които в живота си дори не са управлявали ръчна количка, камо ли хора или предприятие.
Как се промени ти лично в последните 25 години? Дали си си същият „rage against the machine”-индивид, но вече някак softer around the edges?
По-скоро 30 години, да те поправя. Казах вече, че крещящите фанатици от левия и десния политически сектор за мен са политическите помияри, които вдигат врява с една единствена цел - да им хвърлят кокалче. Не съм от тях. Не съм и от „тихите води”, които си опичат нещата без много шум и врява. В началото, когато влязох в политиката, вярвах, че на хората им трябват читави политици - сега зная, че им трябват такива, които да решат личните им проблеми. Тъжно, но вярно. Сигурно съм помъдрял, а може и да съм просто смачкан от живота. Като пенсионер, който получава първата си пенсия. Ще видим. Битката продължава.
Sad but true. Има ли днес истински пънк в България?
Да. Борбата срещу чалгата и циганизацията, срещу посредствеността и наглостта, срещу затворения модел на управление и срещу манталитета на самодостатъчния… Всеки, който се бори срещу това, е истински пънкар.
Мислиш ли, че онзи дух навремето, когато всичко беше ново и „западно“, може да се пресъздаде днес - и какво (или кой) може да е катализатор на едно ново такова явление?
Не. Това време мина. Сега е времето на моловете, на хранителните вериги, на средната работна заплата, на социалните мрежи и виртуалната реалност. Време на отчужденост, незаинтересована пренаситеност и на личен успех с цената на всичко. Когато в световен план, образно казано, „камбаната удари”, след време ще се усети и тук. Както винаги. Тогава ще дойде и промяната към по-добро в територията, наречена България.
Как разбираш свободата в контекста на политиката - в сравнение със свободата в контекста на музиката?
Свободата да избираш е основна свобода и в политиката, и в музиката. Да избереш какъв път да поемеш, между всички възможни. Да бъдеш свободен да кажеш това, което мислиш. Да имаш свободата да направиш това, което считаш за правилно, но това зависи от достигнатото ниво на съзнание на индивида. От неговото образование, ценностна система и стремеж. Докато свободата за нискоинтелигентния е начин да покаже единствено колко са големи комплексите му.
На чии рамене стъпваш, за да бъдеш себе си?
На ничии. Газя в крупна фекална маса. Оказва се, че има много повече желаещи да ти ударят едно мъдо, отколкото да ти ударят едно рамо (смее се). Не се надувам и не се самозабравям. Стремя се да мисля и да се грижа и за другите. Уважавам чуждото мнение, дори да е различно от моето, и се стремя да разбера неговите мотиви. Това ми стига да не се самозабравя. Плюс чувството за хумор.
Натъжаваш ме, но: какво предлага „Глас народен“, което вече не е предложено?
Предложихме нови и незамърсени от „политически живот” млади хора. Когато „Глас народен“ се появи, посочихме като основен наш приоритет образование и култура. Другите партии ни се изсмяха, защото дотогава основен приоритет бе икономиката. Поставихме образованието като приоритет, защото бъдещето на една нация зависи от качеството на образованието, а и има достатъчно средства, за да може да се случи. Днес всички партии говорят за образованието като основен приоритет. Така и променяме средата.
Кои уроци от миналото не научихме - и днес плащаме цената за това?
Няма „нежни революции”. Няма мирен преход. Няма как един циганин да се интегрира в обществото, докато живее по законите на „мешере“-то. Няма как един селянин да започне да слуша Моцарт, докато върти гюбеци на Цеца или Слави. Няма как някой да се нарича „демократ“, а довчера да е бил служител в областта на сигурността. Няма как „патриоти”, които не са отбивали военната си служба, да искат да връщат казармата. Няма как един социалист да се бори за демокрация и равенство, след като партията му е управлявала повече от 40 години като сатрап. Няма как пост-социалистическо общество да се превърне в гражданско - като продължи да се движи по законите на шуробаджанащината. Няма как на прост човек да му отвориш очите веднага. Пази, Боже.
Аз също, ако позволиш, и по своему, съм се борил с повече вятърни мелници, отколкото има в Киндердайк. Но няма да се откажа. Затова, последно: измори ли се, честно?
Разбира се, че съм се изморил, но животът продължава, а с него и битката. Зареждам се с музика, писане и практикуване на карате. Най-страшно е отчаянието - и за щастие досега не съм си позволил това състояние. Как беше: „Уморените коне ги убиват, нали?” Отчаяните хора сами се убиват. Затова психическата умора трябва да се мори с физическа дейност. Баланс му е майката!
Oще: на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg
