Quantcast

139 години от рождението на Никола Пушкаров

Последна промяна на 14 декември 2013 в 00:00 3481 2

Никола Петков Пушкаров е виден български учен, природоизпитател и общественик, който със своята съдържателна научна дейност през първата половина на XIXв. поставя основите на почвознанието в България. Отличава се и като ревностен патриот, който взема участие в Илинденско-преображенското въстание.

Никола Пушкаров е роден на 14 декември 1874г. в Пирдоп, в семейство на известни родолюбци. Дядо му бил убит от турците за укриване на революционери. Баща му пък е бил виден общественик преди и след Освобождението, а брат му е бележитият български генерал Стоян Пушкаров. 

 Никола Пушкаров получава първоначалното си образование в третокласното училище в Пирдоп. Бунтарският дух на дядо му и влиянието на директора от началото училище се проявяват у Пушкаров още през гимназиалния курс. Той участва активно в ученически борби, редактира прогресивни ученически вестници и е делегат на ученическия конгрес в Казанлък. Преследван от властите, той е принуден да сменя последователно гимназиите в София, Севлиево, Пловдив, Търново и завършва през 1895г. във Варна.

Една година е учител в с.Мирково, Пирдопско, след което започва да следва естествени науки в Софийския университет през 1897г. По време на следването си той основава първото дружество на студенти естественици. Той, заедно с  някои свои колеги, са желаните лектори в работническите вечерни курсове и синдикати. През ваканциите Пушкаров организира научни екскурзии в Стара планина и Средна гора и се заема със задълбочени всестранни изследвания във всички области на природните науки.

След като завършва висшето си образование с отличен успех, е поканен да заеме чиновническа длъжност в Министерството на народната просвета. Той категорично отказва и изявява желание да се върне като преподавател в прогимназиалното училище в родния си град Пирдоп. Тук той развива богата педагогическа, културно-просветна и обществена дейност, с която спечелва сърцата и признателността на съгражданите си. Като учител в Пирдоп, и по-късно и в други градове в страната, той си създава авторитет на прекрасен педагог. Организира екскурзии за запознаване на учениците си с красотата на родната природа. В Пиродп Пушкаров допринася за засилване прогресивната дейност на учителското дружество, което го избира за председател. Възобновява читалището, където организира редовни сказки с научен характер. Организира трудови инициативи за разширяване сградата на читалището и залесяване на голите склонове на околните хълмове. През 1901г. основава дружество “Орало” – земеделско сдружение за взаимопомощ, което дава началото на Говедовъдното дружество и кооперирането на млекарското производство в региона.

През 1902г. културният деец е извикан от Окръжния учителски съвет,  за да отговаря за протеста, организиран с цел защита на учителските права. Вследствие на това е наредено да бъде преместен в Плевен, но това не сломява неговия вечен стремеж към правда.

Въодушевен от героичната борба на българския народ в Македония срещу турското робство, Пушкаров се посвещава на освободителното дело. При лична среща с легендарния Гоце Делчев изразява желанието си да се включи в борбата за свобода на поробения български народ в Македония. Получил насърчение от него, той пристига през есента на 1902г. в Скопие като учител по естествена история. Там редактира вестник “Освобождение”. Бързо се издига на ръководно място в борбата за освобождение и става председател а Скопския революционен комитет. Известни са много случаи, в които животът на революционера е бил в опасност. Многократно е бил обискиран, за да бъде намерена нелегалната печатница. Благодарение на своята смелост и себеотрицание успява да спаси себе си и другарите си от турските заптиета.

Участва също така в Илинденското въстание като ръководител на чета. След поражението на въстанието той се завръща в София, където дълго време е укривал Яне Сандански в дома си.

През 1903г. се отдава отново на учителска и обществена работа в гр. Видин. По това време Видин страда от голяма суша. Пушкаров провежда хидроложки изследвания и разработва проект за водоснабдяване на града от подпочвените води. Общинският съвет обаче се отнася с недоверие към проекта и поканва скъпо платен професор от Виена, който след извършените изследвания потвърждава мнението на Пушкаров и градът започва да се водоснабдява по проекта на учителя революционер.

През 1907г. се мести в София, където развива своята публицистична дейност, особено в областта на почвознанието. През 1910г. публикува в сп.”Естествознание” статия, озаглавена “Образуване на почвата”. Това е първата статия в българската специална литература, която разглежда научно въпросите за почвата.

През 1911г. по предложение на Пушкаров се създава Почвен отдел към Министерството на земеделието и той става началник на секцията. До 1914г. той провежда редица проучвания и пише обстойни научни трудове. Същата година е изпратен в Германия със задачата да специализира почвознание. През 1919г., вече завърнал се в България, е назначен за директор на Земеделската опитна станция, която по-късно по негово предложение бива прекръстена на институт, а секциите – отдели.

По спомени на акад. М. Димитров, Пушкаров е водил научна полемика с двама учени специалисти агрономи, единият от които е проф. Янаки Моллов, който по-късно става министър на земеделието и уволнява  Пушкаров и отнема земята, която последният е успял да осигури за построяване на института. Така самоотверженият учен е лишен от възможност да продължи своите научни трудове, както и от средства за преживяване. Това нещастие е последвано и от трагедията да загуби единствената си дъщеря.

За щастие през 1926г. е върнат на работа в Земеделския изпитателен институт. Продължава да се труди с неуморен ентусиазъм и си поставя за цел да проведе цялостно изучаване на почвите в страната. Години наред той кръстосва сам и със собствени средства равнините и планините на родината, изучавайки свойствата и закономерностите на почвите. Плод на този труд е създадената от него през 1931г. първа подробна почвена карта на страната, която представлява крупно научно постижение. Той изпечатва картата със собствени средства, придобити чрез заем от Ючбунарската популярна банка, който изплаща до края на живота си.

През 1934г. бива повторно отстранен по политически причини, но този път окончателно. Така преждевременно пенсиониран, той се удава на научните си занимания в домашния си кабинет, където работи до последния си дъх. Умира на 18. ноември 1943г.

Приносът му за българската наука обаче не е забравен. За делото и личността на големия учен свидетелстват създаденият от него институт по почвознание, който по-късно е обединен с Почвения институт на Бан, и днес носи името на основоположника на българското почвозание. А родната му къща в гр. Пирдоп е превърната в къща музей и е отворена за всички, желаещи да видят експонати от живота и дейността на Никола Пушкаров.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.12 2013 в 18:08

Идея си нямаш колко хора в България развиват различни дейности водени от гол ентусиазъм!

14.12 2013 в 11:22

Дали ще се появят отново такива алтруисти, които да издигат България, или всички сме вторачени само в парите, без значение турски , руски или западни ...