Кирил Вълчев: Новинарските агенции да пазят извора на информация от дезинформацията

OFFNews 14 април 2024 в 13:34 2435 0

Кирил Вълчев

Снимка БТА

Новинарските агенции трябва да пазят извора на информация от дезинформацията, но и да бъдат свободен извор за истинските новини.

Тази теза представи генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на Делфийския икономически форум днес. Той участва в дискусия на тема „Борба с дезинформацията в многополюсен свят – стратегии, инструменти и предизвикателства“. Участници в разговора бяха още генералният секретар на Европейския алианс на новинарските агенции (ЕАНА) Александру Йон Джибой, собственикът на Косова прес Скендер Красничи, генералният директор на националната информационна агенция на Румъния Аджерпрес Клаудия Виктория Николае, Яник Паске от бюрото на „Франс прес“ в Гърция, Илия Муса от Федералната информационна агенция на Босна и Херцеговина и президентът и генерален директор на Атинско-македонската информационна агенция AMNA Εмилиос Пердикарис.

„Темата „Големият преход” на деветото издание на Делфийският икономически форум е подходящо за място, където според гръцката митология някога се случил такъв „голям преход”. Тук драконът Питон пазил свещен извор и бил обвил със змийското си тяло девет пъти планината Парнас и седем пъти Делфи. Аполон убил Питон и освободил извора, който станал място за предсказания от жрици, наричани Пития, по името на Питон. Този оракул, с предсказанията си, започнал да оказва голямо влияние върху хода на историята и следващи „големи преходи” в нея“, каза Кирил Вълчев.

Той постави въпроса кой днес е Питон и кой - Аполон край извора на информацията измежду традиционните медии (включително новинарските агенции) и социалните мрежи.

„Интернет изглежда като Аполон - освобождава извора на информацията и в социалните мрежи се появяват много оракули. И от техните думи човек може да се обърка точно като от двусмислените отговори на Пития“, посочи генералният директор на БТА.

Разказа, че така Пития казала на царя на Лидия Крез, че ако нападне персийците едно велико царство ще бъде унищожено и Крез решил, че ще унищожи Персия. Когато загубил и обвинил за това Делфийския оракул, Пития казала, че била имала предвид унищожаването на царството на самия Крез. „Друг път Пития казала, че дървени стени ще спасят Атина от персите, и атиняните се отчаяли как ще построят толкова бързо дървени стени около града си. Но Темистокъл изтълкувал, че дървените стени са корабите на Атина и атиняните победили персите край остров Саламин“, отбеляза Вълчев.

По думите му точно като Делфийският оракул, всеки пишещ в социалните мрежи може да обяви, че е имал предвид нещо различно от това, което останалите са разбрали. Така всичко в социалните мрежи се оказва мнение, оценка, прогноза, предсказание и може да бъде дезинформация.

„Затова някой трябва да пази фактите, както Питон пазел свещения извор в Делфи. И тези пазители на фактите трябва да бъдат журналистите в традиционните медии и преди всичко новинарските агенции. Журналистите са достоверен източник на информация, защото основната им задача е да я проверяват, за разлика от блогърите, инфлуенсърите, коментаторите в интернет. Медиите носят редакционна отговорност за разлика от социалните мрежи. Информационните агенции винаги се позовават на ясен източник на информация, не правят оценки и дават контекст и предистория“ каза Кирил Вълчев.

Отбеляза, че затова журналистите, и преди всичко тези от новинарските агенции, могат да бъдат наречени Питон - пазител на свещения извор на информацията, който Аполон се опитва да убие и постави там оракули на манипулации и дезинформации.

„Но всеки предпочита да бъде Аполон, а не Питон. Как, обаче, журналистите, и преди всичко тези от новинарските агенции, да не бъдат от страната на старото и победени от новото. Информационните агенции трябва да се променят с нова стратегия и нови инструменти. Трябва да разберем, че не сме центърът на света, както Делфи вече знае, че не е центърът на света, както го наричали някога“, коментира генералният директор на БТА.

Според него това означава, че, първо, е необходимо да бъдат разработени нови модели на финансиране. „Трябва да намерим нов начин за финансиране на битката на истинските срещу фалшивите новини, които са безплатни. Трябва ли да мълчим, когато някой лъже, освен ако някой друг не ни плаща, за да кажем истината? Не, трябва да намерим баланса между информацията като човешко право и информацията за продажба на пазара. И ние трябва да намерим как да се отнасяме към лъжата с повече истина, без това да зависи само от парите на клиента, но и без медийни забрани, ограничения в социалните мрежи и спиране на интернет и мобилни приложения, защото това е възможно за кратко или дълго време, но никога завинаги“, каза Вълчев.

Второ, трябва да продължим да следваме професионалните стандарти, отбеляза той. „Трябва да продължим да предоставяме факти преди оценки, защото това е стандартът на истинските новинарски агенции. Трябва да вършим работата си много отговорно и етично. Също така е важно да не се разпространява пропаганда, особено тази, която подкрепя войните и нарушаването на човешките права“, гласи част от изказването на генералния директор на БТА.

„Трето, по-добре да използваме социалните мрежи, а не да се борим за пари с тях. Информационните агенции трябва да присъстват навсякъде в интернет и под всякаква форма – кратки новини, снимки, видео, аудио, инфографики... Специално трябва да отбележим, че трябва да предоставяме реални новини за младите хора с нови формати и технологии. БТА е добър пример с присъствието си не само във Фейсбук, X и ЛинкедИн, но и в Инстаграм, Тик Ток и Тредс, които се използват от младите“, посочи Вълчев.

В изказването си той застъпи и темата за изкуствения интелект (ИИ), като постави четвъртия акцент върху това, че трябва да използваме изкуствения интелект, а не да се страхуваме от него. „Изкуственият интелект има голям потенциал за фалшиви новини, но и за истински новини. Информационните агенции могат да го използват за подобряване на работата си: транскрипции, абонаменти, преводи, създаване на база данни. Използвайки новите технологии, можем да ориентираме хората в океана от новини и най-добрият начин да направим това е да публикуваме повече новини за науката“, смята той.

„Пето, трябва да инвестираме в обучение на хората, които работят в информационните агенции. Преди да развием изкуствен интелект, трябва да развием естествен човешки интелект. Изкуственият интелект не може да замени живия репортер на мястото на събитията, тъй като изкуственият интелект работи с вече натрупани в миналото знания, но не може да отразява новините в момента. Новите технологии могат само да допълват журналистите, но не и да ги заменят. Но ние трябва да образоваме журналистите как да използват изкуствения интелект. Шесто, трябва да инвестираме в нашите архиви и особено в тяхната дигитализация. Това ще ни позволи да представяме по-добре предисторията и контекста на новините. БТА разполага с архив на хартиен носител от 1898 г. до преминаването към електронен формат и в момента го дигитализира за по-лесно използване. Трябва да сме сигурни, че нашите новини от днес не умират, а се запазват за утре. Както Делфи пази археологическите останки, защото уроците от миналото са полезни за настоящето и бъдещето“, каза Вълчев.

На седмо място той акцентира върху необходимостта от изграждане на работеща мрежа за сътрудничество между националните информационни агенции. „Това означава да публикуваме новини от нашите страни не само от световни агенции, но и да ги допълваме всеки ден с новини, обменяни от национални агенции. Изкуственият интелект може да ни помогне в това, но трябва да изградим капацитет и с редактори. Това е важно, защото информационните агенции са отговорни да дадат възможност на хората от цял свят да се познават. Да се познаваме и да се сравняваме е не само възможност за печалба чрез използване на добрите практики на другите, но и гаранция за мир. Може да не сме съгласни един с друг, но трябва да се уважаваме и да намерим начин да живеем в мир заедно, без да започваме войни. Мирът не трябва да е резултат от война, а от повече информация един за друг. Трябва да ориентираме хората в океана от новини, за да не се удавят в него или това ще бъде същата смърт, която сушата на новини заради цензура причинява на правото на информация“, отбеляза генералният директор на БТА.

Осмо, имаме нужда от сътрудничество между регионални асоциации на информационни агенции като Европейския алианс на новинарските агенции (ЕАНА), Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа (АБНА- ЮЕ) и др., каза той. Според него бъдещето на истинските новини срещу дезинформацията зависи от сътрудничеството между информационните агенции от различни региони на света. „Трябва да направим система, в която националните агенции да работят в тясно сътрудничество. По-разнообразната информация също ще даде възможност за повече продажби при поискване, което е възможност за разнообразяване на потоците от приходи“, посочи Вълчев.

„А по повод казаното тук от генералния секретар на ЕАНА Александру Джибой, че проблем за медиите са и официални изявления, в които има лъжи, прибавям и девета посока за обновление на информационните агенции - разделянето на потоците на официални съобщения от новините на репортерите. Това БТА вече прави от две години“, допълни генералният директор на Българската телеграфна агенция.

В заключение Кирил Вълчев обясни, че от това дали новинарските агенции ще се окажат способни на промяна ще зависи дали ще останат Питон - пазители на извора на информация или ще бъдат като Аполон носители на светлина с истински новини. „Но предизвикателството е новинарските агенции да пазят извора на информация от дезинформацията, но и да бъдат свободен извор за истинските новини“, отбеляза той. 

Този документ (или друг продукт) е създаден в рамките на инициатива „Информация срещу дезинформацията“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Предизборно със Светльо Витков