Индекс на медийната грамотност: къде са българите спрямо останалите европейци

Мая Младенова Последна промяна на 15 март 2021 в 09:56 2613 0

Финландия, Дания, Естония, Швеция и Ирландия са начело в тазгодишната класация на Индекса за медийна грамотност. Тези страни имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформация в Европа поради високите нива на качество на образованието, свобода на медиите и доверие между хората.

От 35-те европейски държави, включени в изследването, България се намира на незавидното 30-о място.

На последните места в класацията са Северна Македония (35 място), Босна и Херцеговина (34 място), Албания (33 място), Черна гора (32 място) и Турция (31 място). Според доклада тези страни имат нисък потенциал да се справят с ефектите на фалшивите новини и дезинформация поради слабости в медийната свобода и качеството на образованието.

Методика

Резултатите са от новото издание на Индекса за медийна грамотност за 2021 г., изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода (на Freedom House и на "Репортери без граници") и тези за образование (на PISA), като от тях четивната грамотност има най-голяма тежест. Индикаторите „е-участие“ (на ООН) и „доверие в другите“ (на Евростат) са със сравнително по-малка тежест спрямо другите.

Естония, Швеция и Ирландия отбелязват цялостно подобрение по точки и в класациите през годините, като заемат 3, 4 и 5 място в индекса през 2021 г.. Тези три страни се представят като цяло много добре в основните индикатори за образование, медийна свобода и доверие в хората. Цялостно влошаване на точките и в класациите през годините се отбелязва от Латвия, Словения и БиХ, които съответно са на 20, 14 и 34 място в класацията през 2021 година, като при тях има цялостно влошаване при всички главни индикатори на индекса.

Когато петте клъстера на индекса се разположат на картата се забелязват определени регионални модели. Най-добре представящите се страни от първия клъстер са разположени в Северозападна Европа. Страните с най-слаби резултати са в Югоизточна Европа. 

България заема 30 място в класацията от 35 държави и се намира в предпоследния, четвърти клъстер, редом с Гърция (27 място), Румъния (28 място), Сърбия (29 място), Турция (31 място), Черна гора (32 място). Позицията на България се влошава с 1 място спрямо 2019, като се връща на позициите от 2018 и 2017 г. 

Това издание на индекса се появява по време на двойна криза, когато пандемията от Ковид-19 се влошава допълнително от инфодемия - потопът от фалшиви новини и дезинформация сред прекалено много информация. Марин Лесенски, автор на доклада, казва, че „инфодемията създава криза на доверието като подкопава вярата в медицинските и научни знания и институции, които са на първaта линия на защита в здравната криза, както и криза на доверие в управлението, което е необходимо да управлява отговорът на нарастващата всеобхватна криза – здравна, социална и икономическа“.

Докладът препоръчва образованието като най-оптимален подход за справяне с фалшивите новини, което да действа като ваксинация и да предоставя устойчивост към най-тежките случай на фалшиви новини и пост-истината. Справянето с фалшивите новини и дезинформацията ще намали степента на политически и обществени конфронтации, би повишило нивото на доверие в обществата и би допринесло за по-здравословна среда (преносно и буквално) по време на пандемията от Ковид-19.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови