Директорът на ''Репортери без граници'': Свободата на медиите не умира с гръм и трясък, а в тишина

"Журналистът е лекар срещу дезинформацията."

Между 24 и 26 септември в София работи коалиция от водещи международни организации за свобода на медиите — Платформата за безопасност на журналистите към Съвета на Европа и Механизмът за бързо реагиране (MFRR). Делегацията се срещна с президента, Министерствата на правосъдието и на вътрешните работи, СЕМ, прокуратурата, ЦИК, КЗЛД, БНР и БНТ, както и с редактори, журналисти и академични експерти. Целта беше да се „измери пулса“ на медийната свобода у нас — безопасност, плурализъм, регулация, обществено радиоразпръскване, дела-бухалки, собственост и прилагане на Европейския акт за свобода на медиите (EMFA). На 26 септември в БТА мисията представи първите си изводи и препоръки. Искра Ангелова се срещна с директора на „Репортери без граници“ (RSF) за ЕС и Балканите Павол Шалай минути преди да си замине от България.

Защо дойдохте точно сега и какво поискахте от институциите?

Павол Шалай: Целта ни е една — реално прилагане на Европейския акт за свобода на медиите. Той вече е в сила и за пръв път в обвързващо право на ЕС признава не само свободата на медиите и правата на журналистите, но и правото на гражданите да бъдат информирани. Законът дава инструменти за независимост на редакциите — публични и частни, предвидимо финансиране на обществените медии, прозрачност на собствеността и на публичната реклама. България изостава с пълната имплементация — прозорецът е кратък.

Конкретно — кого видяхте с ключова роля?

Видяхме се с президента Румен Радев, със СЕМ. Президентът има инструменти — 2 номинации в СЕМ и вето, ако транспонирането на Европейския акт за свобода на медиите бъде изкривено. От СЕМ очакваме процедури, които гарантират независимост, особено при избор на ръководства. Сегашният спор около неслучващия се вече 4 години избор на генерален директор на БНТ подкопава доверието и отказва качествени кандидати.

Нека сложим термометъра — къде е България в Индекса на "Репортери без граници"?

Сега сте 70-и от 180, но трети отзад на опашката в ЕС. Има напредък спрямо преди четири години (тогава бяхте 91-ви, дори 111–112 за дълги периоди), най-вече по „безопасност“. Но остават натискът, делата-бухалки, икономическата зависимост и онлайн дезинформацията. Кратките правителства на Кирил Петков и Николай Денков създадоха илюзорно усещане за свобода, за глътка въздух. Но да не се самозалъгваме.

"Журналистът говори с всички" — защо е важно да го повторим?

Защото мрежите затварят хората в балони на мнение. Журналистиката ги пробива: връща разговора към фактите, не към лозунгите; към диалог по големите теми — корупция, здравеопазване, избори. Професионалистът не обслужва любима партия и не интервюира само свои.

СЕМ, БНТ/БНР - къде минава чертата между системен дефект и индивидуална смелост в обществените медии?

Ние измерваме държави, не конкретни медии. Да — има натиск и случаи на пропаганда. Но има и журналисти, които вършат добра работа дори в БНТ/БНР. Трябва да разграничаваме рамката и ръководствата на медиите от професионалистите, които устояват на натиска.

А собствеността и „скритата“ собственост на частните медии?

Онлайн екосистемата е наситена с проруски наративи; има сайтове с неясна собственост, свързвани политически с фигурата на Делян Пеевски. Оттам съдържанието влиза в мрежите и мултиплицира ефекта си. Прозрачността на собствеността и на публичната реклама е решаваща.

Алгоритми, ИИ и новият пазар: „Истинската журналистика е изтласквана от синтетика“. При Google Discover видяхте какво?

Че алгоритъмът масово промотира ИИ-генерирани статии, които са напълно фалшиви, изтласквайки проверената, професионална журналистика. Въпросът за ИИ не е „дали“, а как: отговорно (човек носи отговорност за крайното съдържание) и етично (прозрачност, че е използван ИИ). Но ако не решим икономически въпроса, синтетиката ще залива пазара.

Въпросът „Кой плаща?“ винаги боли. Особено когато става дума за медии. Защото той поръчва и музиката... 

Новините не са безплатни. Моделите са различни — публично финансиране за обществените медии, достъпни абонаменти под 10 евро, смесени решения. Без стабилен приход няма разследващи сериозни репортажи, няма проверка на факти.

Хибридната война: Не водим контра-пропаганда — ние просто искаме да работим професията си, нали така? Как формулирате хибридната война, без да превръщате редакциите в щабове?

Хибридната война е операция на определени държави (Русия, Китай), които дестабилизират чрез фалшиви разкази. Нашият отговор не е контра-пропаганда, а професионализъм: проверка, плурализъм, прозрачност. Затова стартирахме Propaganda Monitor — да проследим паричните потоци и каналите на финансиране на медиите.

Гротескният пример от Словакия — където разказвате, че медиен магнат действително иска да прави медиен дебат дали Земята е плоска — показателен ли е за региона?

Да. Производители на фалшиви новини вече са във властта. Това не е „българска особеност“, а европейски проблем. Точно заради това Европейският акт за свобода на медиите и националните реформи са спешни.

Какво постигна мисията и какво следва? Три дни в София — вашият отчет?

(1) Върнахме България на картата на европейския разговор; (2) рестартирахме диалога с властите; (3) свързахме се отново с журналистите на терен. Но промяната отвън няма как да дойде — нужна е вътрешна мобилизация и солидарност в гилдията.

Ако можете да направите 3 неща у нас за 100 дни, кои биха били те?

Първо — вкарване на Европейския акт за свобода на медиите в закона: гаранции за независимост на редакциите, предвидими дългосрочно бюджети за БНТ/БНР, така че да не висят на политическата хранилка и да не бъдат толкова зависими; прозрачност на публичната реклама и на собствеността на частните медии. Второ — гръбнак за СЕМ: независимост, устойчив бюджет и процедури, неподвластни на политически натиск и лобиране. Трето — борба срещу делата-бухалки със зъби и нокти. И никога не забравяйте: без устойчив бизнес-модел няма свобода.

Последно — как изглежда и какво работи „добрият журналист“ днес?

Професионалист, който спазва етиката, работи в редакционен процес, говори с всички, проверява фактите и вътрешно остава свободен, въпреки натиска. Журналистът е лекар срещу фалшивите новини — лекува с проверки, контекст и плурализъм.

...

Искате да знаете повече?

Европейския акт за свобода на медиите в 7 точки:

-Редакционна независимост: нормативни гаранции, че собственици и власт не могат да диктуват съдържание.

-Обществени медии: стабилно, предвидимо финансиране и процедури за избор на ръководства, които изключват политически натиск.

-Прозрачност на собствеността: публични регистри на крайния бенефициент; забрана за „скрити“ структури.

-Публична реклама: ясни правила и „сляп“ режим на разпределение — без политически лостове и наказателно финансиране.

-Срещу делата-бухалки: ефективни механизми срещу злоупотреба със съдебни дела за сплашване на журналисти.

-Алгоритмична прозрачност: рамка за платформи, чиито препоръчителни системи влияят върху достъпа до новини.

-Правото да бъдеш информиран: признаване на достъпа до качествена информация като обществен интерес, който оправдава горните мерки.

...

Мисията си тръгна. Алгоритмите остават. Прозорецът за промяна е отворен — но не за още дълго. Ако Европейският акт за свобода на медиите остане на хартия, ще продължим да живеем между PR-а и пропагандата. Ако стане щит за редакциите, след две-три години няма да питаме „кой поръча реда и гостите в сутрешния блок“, а „кой провери фактите“. Това би била първата добра новина.

Следете новините ни в GoogleNews