На 28 юли, петък, от 22:00 ч. по БНТ 1 рубриката за актуална документалистика на обществената телевизия „В кадър“ ще излъчи новия документален филм на Бойко Василев – „Браточенди. Гласове от Албания“. Журналистът разказва за българското малцинство в Албания и среща зрителите с различни хора, които олицетворяват връзката с България. 

Костандина цял живот говори само на родния български, макар че е видяла България едва като възрастна. Синът ѝ Раки е завършил в Благоевград и днес изследва и преподава български и албански. Внучката ѝ – също Костандина, учи право в София и чете български новини на албански по радиото.

Семейство Бело е от българското малцинство в Албания. Техният говор пази следи от времето на Св. св. Кирил и Методий. Тяхната дума за „братовчеди“ е „браточенди“. Тяхната история е мост между два народа и две страни, които нямат обща граница, но имат взаимна почит.

Рамона Тулумани е оперна звезда в Албания, а нейният български прадядо е инженерът на Софийската опера. Янка и Милена Селими превеждат българската литература на албански. Хората от българското малцинство в планинския край Голо бърдо мечтаят за България и Европа.

В документалния разказ „Браточенди. Гласове от Албания“ зрителите ще видят и какво казват за България албанският премиер Еди Рама, световноизвестният писател Исмаил Кадаре и популярният журналист Сокол Бала.

„В тези хора видяхме едновременно миналото и бъдещето. Миналото на езика и бита ни, запазени в албанските планини. И бъдещето, в което пътят от София до Тирана ще бъде кратък за братовчеда, приятеля, талантливия и предприемчивия“, казва Бойко Василев, който е автор и сценарист на филма.

Освен Бойко Василев и отговорния оператор на „Панорама“ Михаил Врабчев, екипът, реализирал „Браточенди. Гласове от Албания“, включва видеотехника Юлиан Димитров, редактор е Албена Колчакова, монтаж – Цветослав Юруков, режисьор е Мария Христова.

Преди премиерата на филма авторът разказва през OFFNews как и защо тръгва по следите на българите в Албания.

- Какво Ви накара да разкажете за хората с български корени в Албания?

- Най-вече, моят интерес към Албания и към т.н. “македонски въпрос”. Спокойно мога да кажа, че тези теми ме занимават, откакто се помня. В тях има някакво чудо. Можете ли да си представите, че някои от албанските българи говорят старобългарския език на Св. Св. Кирил и Методий, с носовките? Че някъде там, по техните земи, е изчезналият град Девол, една от перлите на средновековна България? Че тези хора са живели в изолация дълги години и въпреки това – или може би заради това – са запазили такова мило и въодушевено отношение към България, което ние не можем и да сънуваме? Че Албания се развива с впечатляваща скорост – и тези хора участват в това развитие със своите умения и таланти?

Съвсем отделна част от историята са албанските интелектуалци от смесени бракове, които са част от съвременния албански елит – оперната певица Рамона Тулумани, а също и Янка и Милена Селими, майка и дъщеря, които превеждат от български на албански. Иначе, има и формален повод – 110 години от установяване на дипломатически отношения между Албания и България, едни от редките случаи на истинско добросъседство на Балканите. По този повод българското посолство в Тирана е доста активно, както и почетният консул Селим Ходжа. Така с оператора Михаил Врабчев и видеотехника Юлиан Димитров заснехме няколко доста интересни истории.

- Знае ли се колко наброяват албанските българи?

- Става дума за няколко десетки хиляди души, в няколко района – около Корча, в Голо бърдо, Преспа и Гора. Сред тях има и християни, и мюсюлмани. Но не бройката е важната. Между България и Албания няма граница. И това, което тези хора са запазили, идва директно от времето на нашите прабаби – и влиза в нашето време, на социалните мрежи и високите технологии. От този скок може да ти се завие свят. Със сигурност обаче ще ти стане много, много интересно. Сякаш си в машина на времето.

- С какво днешна България е привлекателна за тях?

- За тях България е земята на “нашите човеци”, но и Европа. Нещо най-мило – и най-рационално едновременно. Много са вълнуващи разказите на онези, които през 90-те идват да следват в България. Мнозина от тях са от планинския край Голо бърдо, където бедността и трудолюбието създават от хората истински победители. Те попадат в Студентския град, когато за самите хора в България е най-трудно. И въпреки това получават топлота, помощ, стандарт и възможност за развитие и успех. Трябва да погледнем България през техните очи, за да разберем, че нашият скептицизъм понякога е леко преувеличен.

- Македонски вестник писа наскоро, че българското малцинство е Албания е македонско. Тази теза намира ли резонанс у хората, с които разговаряхте?

- Не видях много такива настроения, което не значи, че не съществуват. За разлика от България, бивша Югославия е имала граница с Албания и нейната мини-имперска пропаганда е била насочена и към тези хора. Интересното е отношението на самите албанци. Както казва един от героите на филма, “когато се скарахме с албанчетата, те ни викаха “кока булгар”, “българска глава”. Днешна Албания не се меси в отношенията вътре в общностите. И въпреки това, хиляди хора се обявяват за българи – и разказват трогателни истории за бабите и дядовците, които са им завещали това в изолираната комунистическа Албания на Енвер Ходжа.

Удивително е как младите представители на българското малцинство в Албания се интегрират в най-престижните сфери на обществото в България – те са IT специалисти, юристи, журналисти, филолози, доценти, професори. Като истински мост. Да не говорим за хората от смесените бракове – те също носят българския си произход като истинска гордост. Откриете ли ги около Вас, ще се изненадате. Те са честни, добри и много успели хора.