В онези години – 50-те и началото на 60-те – в САЩ все още остро се усеща разделението между цветнокожи и бели. Това са времена, в които „белите“ тийнейджъри вече надават ухо и дори слушат с удоволствие музиката на „черните“, макар и в дискотеките да се опъват въжета, които да отделят танцуващите черни от танцуващите бели. Светът е несправедлив към своите цветнокожи таланти, както и към жените, които дръзват да пристъпят границите на мъжкия свят. Но светът от онези години ни оставя и голямо музикално наследство – такова, което и днес е предпочитано от мнозина пред комерсиалните парчета от радиото.

Апропо, всички се досещаме, че тогава радиото е имало съвсем различна стойност – по-близка до сакралната. Също както грамофонната плоча.

Изразът „рокендрол“ още се шепти полугласно, а Елвис Пресли и Тина Търнър всеки момент ще направят своите звездни пробиви на сцената. Малко преди 1955-та, когато това се случва, отнякъде изскача едно никому неизвестно момиче с извити като бадеми и лъскави като въглен очи. Това момиче е Роуз Мари Маккой – една от най-популярните авторки на текстове на музикални парчета, творила активно до смъртта си през 2015-та година.

Роуз Мари Маккой е родена на 19 април 1922 г. в Онайда, щата Арканзас – място, където блусът е смятан за дяволска музика, въпреки че делтата на Мисисипи е приета за родно място на блуса. Отраства в колиба с калаен покрив насред четиридесет акровата ферма, която родителите ѝ стопанисват срещу рента. Малко по-късно е изпратена при баба си и дядо си в град Хелена, отново в Арканзас, където Роуз Мари учи в гимназия за цветнокожи. Там – само на 18 мили по-далеч от родното място – блусът звучи с пълна сила и тя има шанса да му наслаждава. През града минават много известни блус музиканти и момичето с удоволствие слуша изпълненията им, макар и иззад стените на клубовете, пише www.biography.com. По време на едно от свиренията, което блусарите подаряват на гимназистите, тя осъзнава, че в нея се заражда нова мечта – да стане професионална певица.

И тъй като в Арканзас по онова време няма място за жени-певици, през 1942-а година Роуз Мари се мести в Ню Йорк. Заживява в стая срещу три долара на седмица, които изкарва от работата си на перачка в една китайска обществена пералня. От време на време пее в клубовете.

Докато чака момента, в който ще изгрее на небосклона с пеене, започва да пише текстове за песни, откривайки, че това ѝ идва отръки. В ерата на попа повечето изпълнители ползват професионални текстописци за хитовете си и цяла една текстописническа индустрия била съсредоточена на Бродуей 1619. Това била така наречената Brill Building, в която се помещавали текстописци, продуценти и издатели – гореща точка от картата на музикалния бизнес. След работа акулите от бранша отсядали в „Пържола при Чарли“ – заведение, което приличало повече на музикантска чаршия, тъй като в него работели и продавали творбите си редица писачи на текстове. Понякога сделките се осъществявали, минути след като текстът бил написан върху салфетката. Много от текстовете на песните на цветнокожи изпълнители от онова време тръгват от това място.

В това време Роуз Мари се подвизава заедно с партньора си – Чарли Сингълтън – в „При Чарли“, като заведението е своеобразен техен офис. Двамата текстописци идват всяка сутрин в 4, поръчват си чаша вино за трийсет цента и отпивайки от нея, работят върху нови парчета през целия ден. Около 4 часа следобед телефонират на музикалните издатели и те пристигат в „При Чарли“, за да купят новите текстове на Роуз Мари Маккой и Чарли Сингълтън. „След това вече можехме да си позволим да поръчаме истински скоч, защото имахме пари“, разказва Роуз Мари пред National Public Radio, Inc. (US).

Десет години след като се мести в Ню Йорк, тя получава предложение от малък лейбъл да напише две блус песни. От тяхното излъчване датира и интересът на продуценти и издатели към дарбата на Роуз Мари – макар и не към певческата  дарба, както тя се надява, а към таланта ѝ да пише. Едно от първите парчета, които са ѝ поръчани да напише – „Gabbin’ Blues“ – стига до номер 3 в ритъм енд блус класацията на Billboard през 1953-та година.

Следват песни за Рут Браун, Напи Браун, Фей Адамс, Биг Джо Търнър, Литъл Уили Джон, The Du Droppers и други R&B изпълнители. Това все още е запазената територия на цветнокожите и се нарича ритъм енд блус. До момента, в който не настъпва повратната за американската музика 1955-та година, в която Елвис Пресли се превръща в сензация за една нощ, а в Кливлънд DJ Алън Фрийд популяризира в своето радио шоу термина „рокендрол“.

По-късно Арлен Корсано ще напише биография на Роуз Мари Маккой, озаглавявайки книгата „Смятахме, че правим блус, а те го нарекоха рокендрол“. Книгата предизвиква множество нови изследвания върху музикалните жанрове, както и донася почести за жената-артист в родния ѝ щат и не само.

По-рано, през 1954-та г. дуото Маккой-Сингълтън сътворява песента “Trying to Get to You”. Първият запис на парчето е в изпълнение на The Eagles – вокална група цветнокожи. Елвис Пресли чува тяхното изпълнение и на следващата година я изпява, включвайки я в дебютния си албум. В началото всички решават, че Елвис просто не може да пее – та той повтаря всичко едно към едно: всяко вдишване, всяка пауза! После обаче реалността го превръща в звезда – албумът му прекарва цели десет седмици на първо място в поп класациите от онова време.

Малко след това, през 1956-та г., песента е изпълнена от Roy Orbison and The Teen Kings. Рики Нелсън я изпява през 1959-та, а през 2011 г. Крис Айзък я връща към живот с темпераментния си глас:

Следват славни години за Маккой. Редом до активната работа, тя успява да си купи къща и зелен кадилак, и да се устрои в собствен офис в Brill Building. Нещата вървят отлично. През 1661-та г. тя осъществява един от най-големите си хитове – “I Think It’s Gonna Work Out Fine”. Парчето е изпято от многообещаващия тандем Айк и Тина Търнър

и е номинирано за Грами. Успехът за Роуз Мари е пълен и тя работи с различни лейбъли, което ѝ носи печалби и удовлетворение.

Но с идването на 1964-та година музикалната сцена започва да добива нов облик. Бийтълс чупят класациите, като само една от песните им е кавър – всички останали техни парчета са авторски. Музиканти като тях и Боб Дилън предпочитат сами да пишат песните си – поради поетическа дарба или модна тенденция. Старите текстописци буквално са изхвърлени на улицата и Роуз Мари е една от тях. Докато някои стават продуценти или развиват собствена певческа кариера, тя продължава да пише и през 70-те написва и продуцира джаз албум със Сара Вон. „Топва пръст“ и в кънтри музиката, а отделно от това написва няколко бързи парчета за артисти като Арета Франклин и Рей Чарлз.

Музиката остава нейна вярна спътница и главен мотор в живота ѝ до самия край. Роуз Мари Маккой издъхва на 92-годишна възраст, до последно обитаваща къщата, която си купува след успеха на Елвис. Сред плочите, в лоното на своето перо, тя живее музиката, борейки се за своето място. После се премества в селенията на една друга сцена – вечността.

Там, където посрещат по таланта и смисления път.

________________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на адрес: [email protected].

Още по темата

26/12/2017

Нашите автори

Бавно: разказ от Диана Маркова