Колкото и любовни стихове да сме чели, със сигурност ще разберем още нещо за любовта от Балчо Балчев. “Диворастяща любов” и второто допълнено издание на “Завладяване на родината” от 1996 г. са последните две стихосбирки на поета, излезли на книжния пазар. Балчо знае наизуст стиховете си. Писането не е конвейер, за толкова години е издал само три книги.  И перифразира известният холивудски филм “Танцуващият с вълци” на “Пишещият стихове”. “Свише трябва да бъдеш благословен. Иначе стихове не се пишат!”      Приключението в света на литературата за Балчо Балчев започва в трети клас. По времето на социализма децата се радват на кръжоци, които развиват техните увлечения. “Все пак това си е занаят, трябва да се научи. Има закони, по които се строи стихотворението. Като знаеш правилата, след това импровизирай колкото искаш”, прозаично разсъждава на глас поетът. Както е при художниците – трябва да се научиш да рисуваш глава, крак, ръка, а след това чак точките и чертичките. На въпроса какво се занимава в живота, той отговаря: “Ами животът се занимава с мен....” Роден е в Ямбол, живее до 7-и клас там, след това семейният съвет семейният съвет решава Балчо да учи в Сливен. Баща му е от ямболското село Драма, а майка му от сливенското Блатец. “Двата града исторически се мразят, но аз пък им принадлежа и на двата.” Завършил е българска филология, а преди това е учил езика на Молиер в сливенската френска гимназия. Специализира една година в Унгария към съюза на унгарските писатели. “И точно тогава на бай Тошо му хвръкна каскета, станаха демократичните промени”, връща се назад той. Впуска се в политиката, възстановява земеделския младежки съюз “Никола Петков”. Дълго време е негов председател. Междувременно 12 години е главен редактор на вестник “Народно земеделско знаме”. На последния конгрес подава оставка, след като вижда как се маргинализират нещата. Пет години е директор на Дирекция “Международни отношения” в Министерство на земеделието. Така че са му абсолютно ясни нещата около случването и неслучването на нещата у нас в областта на земеделската политика.    Дипломираният филолог освен поезия пише и проза. В момента подготвя книга, наречена “Десет лоши разказа”. Досега са готови пет. Всички са с имена на животни - прасе, квачка, кърлеж. Героите са от прехода. “Има и една кукундрела – Богомолката, която е проститутка и която ще затвори кръга”, издава малка тайна писателят. “През тези двайсет години политическите животни у нас се изродиха. Всичко се сля в една обща амалгама. Политическите партии са окончателно дискридитирани. Дори програмите им не са различни”, обяснява Балчев. Няма поет, който да не докосва темата любов, занимаваща човечеството хиляди години. “Любовта е магията на живота.  Не случайно един от най-добрите родни филми “Всичко е любов” е ненадминат и досега. Аз обаче подхождам към любовта по-индуистки, по-философски: Всичко може да се обича! Не само жените. Влюбванията, разделите с тях са само една малка част от любовта. Имам предвид любовта отвъд тоя порядък. И ако не я изпиташ, над 80 на сто обезсмисляш живота си.” Като истински представител на зодия Стрелец, Балчо е авантюрист в хубавия смисъл на думата. “Ние, Стрелците, гледаме да сме полезни на обществото и на другите, а за себе си не правим кой знае какво. През декември миналата година навършва 50 години и признава, че е имало над какво да се замисли. “Както и да го погледнеш, 50 си е сериозна възраст. Хубаво е човек да отдели малко време и да направи ретроспекция на нещата. Аз съм доволен. Слава  богу, не успях да се поддам на някои изкушения на времето. Останах верен на себе си и на нещата, които мога да правя. Можех сега да бъда другаде. Примерно чиновник в Брюксел. Или да направя партийна кариера. Но не съжалявам. Аз обаче съм пишещ човек и социално ангажиран. Трябва да стоиш зад всяка запетайка, която слагаш. Една такава  кариера, като се има предвид какъв е резултатът, щеше да бъде недостойна. Човек има мисия да бъде човек. Това е най-важното. После се нареждат някаква националност, после пол, някаква професия. Хора, които са повече патриоти и по-малко хора ми звучат малко странно.” Трите кита, на които се държи Балчо Балчев са любов, достойнство  и корени. “Наистина много неща не можеш да кажеш в поезията си. Все пак има норма в това изкуство и не е като “Шоуто на Слави”. Залети сме от простотия, така че трябва да бъдем по-обрани -  и в критиката, и в сатирата. Премълчаването се приема като слабост, но в никакъв случай не е автоцензура. Аз съм свидетел на годините на преход и мога да кажа с ръка на сърцето, че съм неудовлетворен. С много илюзии сме били нахранени. И сме едно изгубено поколение. Поети и писатели от поколението на 80-те съзнателно не се вписаха в посттоталитарния период на "постмодернизма", спонсориран от Сорос, Максуел и др. Които, между другото,  съвсем обезличиха поетичното социално звучене.” Във времена на световна икономическа криза, поетът разсъждава за парите като тотална  и досадна необходимост. Наясно е, че животът и отношенията много драматично се обвързват с тях. Защото човек е консуматор, лека полека се превръща в машина за потребление. “Това се вменява като цел на живота, защото иначе световната икономика ще блокира. Както  е казал Херберт Маркузе: “Истинската свобода не е каква марка телевизор да имаш, а дали да имаш или нямаш въобще. Сега така се поставят нещата Хората разчитат на помощи, измерени в пари. А не на помощи или социално значими проекти, измерени в знания”, заключава той.