Пекарят, който толкова си обича занаята, че реди рецепти, докато го оперират

Иван Великов оцеля след мозъчен тумор и иска само да работи

Янка Петкова Последна промяна на 11 октомври 2021 в 19:18 7882 0

Снимка Личен архив

Иван Великов е корабен готвач и пекар, прочут във Великотърновско с бутиковите си питки. Преди близо година го оперират от мозъчен тумор. Сега е здрав, жизнен и единственото му желание е да си намери помещение в гр. Елена, където да прави закуски. Толкова много си обича занаята, че е в състояние да реди рецепти, докато го оперират. Както казва неврохирургът от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ д-р Емануил Найденов: „Медицинската част от историята е интересна, но човешката е...„

Човешката част от историята започва с епилептичен припадък в Канада.

Пътувах по корабите, готвач съм на товарен кораб, и бяхме в Канада. Както си готвя, в един момент ми се схвана езикът, изпелетечих нещо, не разбрах какво става. Опитах да кажа нещо, не можах, уплаших се и тръгнах нанякъде, но на 10-ата секунда съм припаднал, глътнал съм си езика. Колегите ми направили изкуствено дишане и ме съживиха. Събудих се около един час след това. Вече беше дошла спешната помощ от Канада. Взеха ме в болницата и веднага ме диагностицираха, че имам тумор на мозъка. Попитаха ме къде искам да се лекувам, исках в Канада, бях на място и все си мислех, че ще е по-добре, но не стана, защото са искали много пари от канадска страна към застрахователя. Дадоха ми лекарство и ме пратиха в България. Свързах се с д-р Иванов, сега е шеф на болницата в Горна Оряховица, да препоръча лекар, при когото да отидем. Той веднага каза името на д-р Найденов.

Още като го видях този човек ми заприлича на някакъв художник, абсолютно нормален, не да се надува, погледна ме и каза:

- Иване, какво можем да направим за теб?
- Докторе, за първи път те виждам, но съм готов да оставя живота си в твоите ръце.
- Няма да се плашиш - ми каза той и обясни как ще протече операцията.

Никога не съм се плашил, още със самото получаване на диагнозата. Ние сме балканджии, не се даваме лесно. Отидох за операцията, все едно отивам на контролен преглед за грип. Бях спокоен в ръцете на д-р Найденов. Аз имам силна воля за живот, не съм одъртял (смее се), нищо че имам внуче. Живее ми се.

Художникът-неврохирург д-р Найденов разказва своята версия на срещата:

Иван е пациент на около 50 години, който на фона на доброто си здраве, получава епилептични припадъци, които налагат да преустанови работата си. Той е бил моряк по това време. Колеги в чужбина са установили, че има мозъчен тумор, след като са му направили пълни изследвания. По принцип, ако пациент, който не е имал епилептични припадъци, в сравнително късна възраст започне да получава такива, на първо място се мисли за мозъчен тумор.

Прегледът на Иван потвърди, че става дума за мозъчен тумор. Този тумор обаче беше разположен в зона на мозъка, която е водеща за възможността да разбира и да говори, възможността за движение на дясната ръка. Всичко, което сме в социален аспект и в аспект на независимост, беше застрашено, тъй като при невъзможност да използваш водещата си ръка и да общуваш с околните, си непълноценен.

преди операцията

Заради лошото разположение се наложи да се оперира туморът в състояние на будност. Това е интервенция, при която се осъществява стимулация на мозъчната тъкан в съседство с тумора и се следи дали ще се получи влошаване, преди да се отстрани тази част от мозъка.

Иван има пълен спомен за цялата интервенция, поговорихме си за живота му и тогава сподели с нас, че по сърце е пекар и по принуда моряк. Сподели и доста рецепти с персонала. Може да се каже, че докато траеше операцията, успя да промени доста неща в мисленето на персонала за методите на готвене.

след операцията

"Казаха, че ще ми сложат снимката в болницата"

Когато ме подготвяха за операцията, докторът ми обясни защо тя трябва да се направи в будно състояние. Накараха ме да приказвам, питаха „усещаш ли нещо, боли ли те“, казвам „не, не ме боли“. Единственото, за което ме предупредиха, беше да не мърдам, защото ме бяха стегнали с някакви техни менгемета и можеше да си нараня главата. Докато правеха операцията, ме питаха „можеш ли да броиш до 100?“, "може ли да броиш по-бързо?“. Като пипнеше доктора някъде в мозъка ми, буквално не можех да говоря. Блокирах. После ме попитаха – „я кажи сега нещо за баничките, дай рецепта за питки“ и аз през цялото време казвах какво се прави и как се прави, въобще беше много интересно. Нямам идея колко време продължи операцията. На обяд започна, а около 8 часа вечерта бях в стаята. Може да е продължила 7-8 часа, за щастие се оказа много успешна. На втория ден ме изписаха. Казаха, че ще ми сложат снимката в болницата.

Д-р Найденов: "Иван е здрав и иска да работи"

След вече два контролни прегледа, ядрено-магнитен резонанс на главата, няма данни за тумор. Наложи се Иван да направи лъчетерапия, тъй като туморът е с липсваща граница към нормалния мозък, но резонансът показва, че в момента такъв тумор няма. Прогнозата му е доста добра. Има още много години пред него, дай Боже да са десетки. Това е заболяване, което има трайна ремисия. Функционално той е неразличим от здрав човек, но в историята му има такова заболяване и възможността да бъде моряк е възпрепятствана.

"Хобито ми стана професия"

Минах през химиотерапия и лъчетерапия и нямаше как да работя, но имаме къща в Елена и цяло лято си отглеждах зеленчуци. Последните 7-8 години се занимавах с готварство по корабите. От хоби ми стана професия. Връщайки се от предния рейс, решихме малко да прекратя с отсъствията от къщи и да се хвана на работа тук, да не съм по пътищата. Решихме да си отворим баничарница, но дойде ковид, затворихме всичко и трябваше да се кача пак по корабите. Наложи се да освободим помещението.

Сега, когато се възстанових, докторът вика – „какво става с баничките, ще работиш ли?“ и като се заговорихме, реши да ми помогне да се даде гласност, за да мога да си намеря помещение за баничарница в гр. Елена. Със закуски ще се занимавам, правя и много хубави бутикови питки.

Д-р Найденов: "Медицинската част от историята е интересна, но човешката е... "

Говорихме с Иван какво смята да прави. „Има ученици, хората ходят на работа и аз мога да ги нахраня. Искам да съм независим, пълноценен и полезен за другите“ - като ми каза това на контролния преглед, си спомних как като се прибирахме късно вечер в петък, виждах как някъде светят прозорчета. Прозорчетата на тези, които се грижат за храната ни на другия ден. Хората, които ни позволяват да си мислим, че няма проблем. Иван има щастливо семейство, в което е водещ фактор. Чувства се добре и има капацитет да продължи да бъде опора на семейството си. За него решението е да започне отново този бизнес. Затова реших да пиша до общинската администрация на Елена. Медицинската част от историята е интересна, но човешката е...

OFFNews се свърза с кмета на Елена г-н Диян Млъзев, който потвърди, че писмото е разгледано и е възложено да се провери има ли подходящ общински имот, който може да бъде предоставен под наем на Иван. По думите на г-н Млъзев в момента няма свободни помещения в централната част на града. Той е разговарял и с кметския наместник на с. Чакала, което се намира в съседство, в търсене на вариант да помогнат. „Все още нямаме отговор на тази молба“, каза кметът на Елена.

Ако някой може, нека помогне на Иван да си намери помещение за баничарница в Елена. Човекът е майстор, от работа не се плаши. Както става ясно: и мозъчна операция не може да го спре да мисли за тесто и закуски. 

За десерт - ето коя рецепта продиктува Иван на операционната маса:

Универсална рецепта за тесто

Трябват ти 1 кг брашно, една с.л. сол, 1 с.л. захар, 1 кубче мая – 40-50 г, 1 яйце, една пълна с.л. кисело мляко, 1 пълна с.л. с краве масло, около 300 мл вода (зависи от брашното). Омесваш тестото, оставяш го да почине 10-15 минути, после премесваш, после още веднъж, след около половин час отново, да стане узряло тесто. Накъсваш го на топчета. Намазваш ги с масло или маргарин (че по не изсъхва) и ги оставяш да втасат. После топчетата се разстилат. Като се отпуснат много добре и започваш да си правиш закуски. Слагаш каквато плънка искаш – яйце, сирене, салам... Става и уникално вкусна пица. По нашия край се тачи пицата, която има пухкаво тесто.

Най-важното
Всички новини