Това е най-страшното нападение срещу евреи от Холокоста насам. Шокиран съм да видя хора, които подкрепят "Хамас". Няма две страни в този конфликт. Ако някой не стои с Израел днес, той стои с чудовищата, които убиват бебета, жени, възрастни хора. Ако не стоите срещу терора, Вие сте от страната на терора. Това е заплаха към целия свободен свят.

Предупреждението отправя говорителят на Министерството на външните работи на Израел Лиор Хаят към аудиторията на повече от 110 международни журналисти по време на онлайн пресконференция в Йерусалим. В нея говорител на отбранителните сили разказва за поразените цели, откакто терористичната организация нападна Израел на 7 октомври досега, а близки на жертви на клането споделят за преживяното. Говорителят Хаят отправя послание от името на МВнР - Израел, което включва и молба към репортерите:

"Моля ви, разкажете тези истории".

А историите са страховити. Напомнят за Холокоста.

Предаваме ги така, както бяха разказани от жертвите по време на пресконференцията, в която OFFNews се включи.

Шай-Ли Атари е под обстрел повече от денонощие с малкото си бебе. Съпругът ѝ е убит от терористите.

"Моето име е Шай-Ли Атари. Името на моя съпруг беше Яхав Винер и той беше убит тази седмица в кибуц Кфар Аза. Пожертва живота си за мен и за нашата едномесечна дъщеря Шая.

...

Яхав беше талантлив режисьор, беше мечтател. Но повече от всичко друго на света искаше да бъде баща. 10 години и половина се опитвахме. Чакахме това бебе дълго време. Тя беше като чудо за нас.

Събота сутринта (07.10. - бел. ред.) нашият зелен кибуц беше тих, когато Яхав ме събуди, за да сменя пелените на Шая, защото тя скоро може да се събуди.

Тя нямаше време да се събуди. Внезапно стана огромна експлозия. Изтичах в бункера, който е в спалнята ни, и заключих желязната врата зад мен.

Той се опитваше да разбере от своите приятели в обща група в WhatsApp какво става. Хората започнаха да пишат, че пред къщите им се стреля. Разбрахме, че има нахлуване на терористи.

Внезапно осъзнахме, че кучето ни Бъкли не е с нас в бункера. Яхав отвори вратата, за да го прибере. Казвах: „Не излизай, не отивай там“, но той настояваше, за да доведе Бъкли.

Помня, че когато се върна, го попитах: „Ях, ще умрем ли?“ И той каза: „Мамче, няма да умрем днес“.

Не след дълго чух гласове през прозореца на терористи, които призоваваха останалите да влязат и да убиват хора. Казваха „Здравейте!“, смееха се.

Превключихме на езика на мълчанието. Не издавахме звук. Нищо. Мълчаливо се договорихме: „Ти си при вратата, аз съм с бебето“.

Внезапно прозорецът се отвори. ... Нямахме време да си кажем „Сбогом!“. Едвам мернах как Яхав препречва с тялото си пътя на терористите, влезли в спалнята.

...

Той пожертва живота си за мен и Шая, така че да можем да избягаме. Взех я на ръце, отворих бункера, минах през детската стая и избягах от къщата без обувки, без нищо.

Имам увреждане на левия крак и куцам. Това не ми позволи да тичам бързо. Трябваше да се скрия между храстите, докато стреляха по мен и моето малко момиченце. Скрих се между дърветата и храстите, а виковете се приближаваха. Опитах да почукам на прозореца на съседите, но всички от кибуца ни бяха казали: „Стойте вътре. Не отваряйте вратите на никого“. И те не ми отвориха вратата. Ако бях казала: „Шайли, аз съм“, терористите щяха да ме чуят.

Минах през няколко двора, докато намерих градина, която беше отворена - на моя съсед Ашел. Гласовете на терористите ставаха по-силни, докато тичах. Казвах си: „Ако Шая е тиха, всичко ще бъде наред“. Тя спеше, все още спеше в ръцете ми.

...

Казвах си: „Моли се“.

…

Внезапно тя се събуди и започна да плаче. В един момент гласовете на терористите станаха по-силни. Знаех, че те знаят къде съм. Знаех, че нямам избор, трябва да изляза навън, но проблемът беше, че имаше голямо открито пространство.

„Ако сега побегна с Шая, те ще ме застрелят“.

Видях отворено перално помещение отсреща. Помислих си: "Стените са по-добри от дърветата и храстите". Казах си: „Шай-Ли, бягай, не се обръщай, не се обръщай!“.

Чувах стрелбата зад себе си. Стигнах до помещението и няколко „ангела“ на име Золи и Лирон ме прибраха през прозореца в къщата си и когато влязох, видях три малки деца. Когато видяха сянката на голямата ми фигура, те решиха, че съм терорист.

...

„Съжалявам, съжалявам, толкова съжалявам.“ Знаех, че водя терористите към къщата им, но Лирон ми каза: „Направи точно това, което трябваше да направиш“.

По-късно разбрах, че докато тя ме е утешавала, е получила съобщение от децата на сестра си: „Мама и татко са мъртви“. Убили са ги пред очите им.

Едно от децата е било отвлечено - Абигейл, на 4, заедно с друга майка, чийто мъж е бил заклан, заедно с нейните три деца - в Газа.

Почувствах се толкова ужасно, когато влязох в тази къща, защото си давах сметка, че Шая е като магнит за терористите. През следващите 27 часа бяхме обсадени в бункера на къщата без вода, без храна. Когато Шая плачеше, стрелбата се засилваше. Повече плач, по-силна стрелба. По-малко плач – по-малко стрелба.

Толкова съжалявах. Толкова съжалявах. Те рискуваха трите си деца заради нас. Усещах, че има съревнование между терористите около нас кой ще убие това бебе.

След 27 часа ни спасиха.

Шая е на един месец. Тя беше толкова дехидратирана, че в болницата казаха, че е плачела без сълзи.“

Шай-ЛиШай-Ли Атари спира. Не може да продължи да говори. След малко се опитва пак.

„Имаше толкова много дим. Толкова много дим от горящите къщи. Даваха ѝ кислород в болницата 29 часа.

...

Тялото на съпруга ми Яхев намери съседката ми Нира. Каза ми, че не е страдал много. Бил е застрелян в главата и замечтаните му сини очи все още са гледали към хоризонта.

Каза ми - след като ги задържа, се е опитал да затвори нагъващата се като хармоника врата пред тях и да ги блокира с бебешката количка. Да спре с нагъваща се като хармоника врата 70 терористи да нахлуят в дома ни?

Това, което осъзнах от разказа на Нира е, че Яхев е спасил мен и Шая не веднъж. Спасил ни е два пъти. Той е можел да избяга през вратата, но ако го беше направил, щеше да привлече убийците към нас. Обичаше ме толкова много, обичаше ни толкова много, че пожертва живота си два пъти за нас. Два пъти.

Той е умрял близо до количката на Шая.

Всички семейства сме съкрушени. Гори. Гори в душите ни. Те ни изклаха. Изклаха ни като стадо овце. Убиха семейства с деца, които ги молеха за милост."

Шай-ЛиШай-Ли Атари продължава разказа си за още и още убити, включително съпрузи, убити в кибуца. Армията открива бебетата им – близнаци, умиращи без храна и вода, без баща и майка.

„Нямам достатъчно скръб в сърцето си, за да понеса това. Дори не мога да разбера през какво преминахме. Не знам как да живея без Яхев. Никога не съм си представяла, че трябва да живея без него.

...

Припомням си този израз на иврит: „В смъртта си той ми заповяда живот“, гледам Шая – това малко, красиво дете - и си припомням какво се споразумяхме: „Ти пази вратата, аз съм с бебето“. Но ми липсва, липсва ми толкова много. Липсва ми толкова много. Ще ми липсва до смъртта, до последния ден от моя живот.

Те поне не изгориха моето бебе, както направиха с телата на други бебета. Те ги изгориха. Не разпориха корема ми, както направиха с жени, които бяха бременни.

Не мога да разбера как човешко същество... това не е човешко.

Това е клане. Като Холокост. Гледали сте филми. Аз съм режисьор, аз и Яхев сме режисьори. Опитвах се да си представям, питах се какво би направила бременна жена по време на Холокоста. Това беше моят инстинктивен въпрос.

Невъзможно е да се идентифицират телата на моите съседи и приятели. Били са разфасовани в леглата си. Не разбирате кой е бил – има ръце, има крака.

...

Защо? Защото сме евреи. Защо? Щом сме евреи, може да изгорите бебе? Ок е да отвлечете жена и да излъчите видео, защото е еврейка? Хуманно ли е да отвличате деца и да ги измъчвате? Те са деца!

Светът трябва да види това престъпление. Трябва да бъде шокиран. Трябва да осъзнае. Ако не, ще бъде от грешната страна на историята.

Хамас трябва да бъде спрян. Хамас не е движение. Не е правителство. Той е терористична организация".

Ренана Гоме

199 души - деца, жени, старци - са отвлечени от терористите на Хамас. 1400 са убити в Израел, повечето от които са цивилни граждани. Двете момчета на Ренана са сред пленените.

"6 часът сутринта, 7 октомври. Аз съм в дома на партньора ми в кибуца Сифа, който е близо до моя кибуц, на 15 минути с кола. Моите момчета – това е уикендът с баща им - спят сами в моя дом в кибуц Нироз. Те са на 12 и 16.

Нормално място, нормална ситуация. Звучи като добро планиране.

Бившият ми съпруг и приятелката му спят в неговата къща. Тя е само на 400 метра отстояние.

Атаката започва. Минават два часа. Телефонни обаждания през няколко минути от моите момчета. Те са изплашени. Започвам да си пиша с други членове на общността, които пишат, че терористите си ходят свободно наоколо и се опитват влязат в къщите. Момчетата ми казват, че чуват изстрели пред къщата.

Два часа ужасен страх.

Тогава чувам онлайн, докато говоря с тях по телефона, хора, които говорят на арабски, отваряйки вратата. След това чувам как моето по-голямо 16-годишно момче, което е много силен човек, притиска вратата много, много силно. Но те я отварят и грабват моите две момчета от спалнята им и ги откарват в Газа.

Последното, което чух, беше моето най-малко, той е само на 12, да казва: „Аз съм твърде малък. Не ме вземайте!“.

И те го вземат.

Не съм чула нищо от тях, откакто...

Имам чувството, че е грешка. Имам чувството, че не е реално. Все още имам чувството, че не е реално. Все едно съм в кошмар и трябва да се събудя. Но кошмарът продължава и продължава.

Терористите са имали камери. Израелските войници също имат камери по тях, така че ако направят нещо неморално, ще бъдат съдени. Тези хора са имали камери, така че да могат да го качат (заснетото) във Фейсбук, в Инстаграм и да празнуват убийството и разрушението.

Не мога дори да опиша как изглежда мястото, където съм живяла през целия си живот.

Нищо не е останало. Нищо. Те са изгорили всичко. Те са унищожили всичко. Откраднали са всичко, което имахме. Не ме е грижа за телевизори и компютри. Грижа ме е за децата ми. Оттогава всекидневието ми се състои в опити да ги върна обратно по всеки начин, по който мога.

Всички нормални дейности от ежедневието – да взема душ, да си легна, да спя, да си изсуша косата – ми изглеждат толкова погрешни, защото някъде в дупка, някъде Газа аз не знам дали те ядат, не знам дали те спят, не знам дали ги измъчват, не знам дали са заедно, не знам дали са живи.

Има 80 членове на моята общност, които са отвлечени от общо 400 души. 80 души!

Общността ни я няма.

Казвах на моите деца, че децата в Газа страдат много повече, че имат много по-лош живот от този, който ние имаме. Те нямат течаща вода, те нямат електричество. Сърцето ми скърби за всяко дете в Газа, което е убито, за всяка майка, която губи детето си, дори и да е било терорист.

На 17, 18 (години)...

Каква майка отглежда такива чудовища?

Как е възможно аз да съм толкова съпричастна с тях, а те да не ни виждат като човешки същества?

Те не са съседи. Те не са съседи.

...

Все още вярвам, че това е правилният начин на живот за човешките същества - един до друг. Знаете, има граници между страните. Те не са между хората. Те не са между бебетата и децата, и възрастните хора.

Открих по най-страшния начин, че те не са съседи. Няма симетрия тук.

Мислех, че ислямът е като юдаизма – срещу всичко нехуманно, срещу жестокостта, срещу изнасилването, срещу убийството.

...

Няма да мълча. Ще направя всичко, за да си върна децата.

Искам да освободят тези деца и бебета, възрастни хора, които са държани дори не знам в какво състояние. Няма, няма място за това и няма причина да държат невинни хора, невинни цивилни. Те, така или иначе, имат своите затворници. Те всички са чудовища.

Всичко, което искам, са моите деца обратно в леглата си. Те нямат дом, в който да се върнат, но имат майка, при която да се върнат.

Щастлива съм, че техният баща – моят бивш съпруг - е с тях. Не знам, надявам се, че неговата приятелка – толкова чудесна дама – е с тях и се грижи за тях. Те третират жените... надявам се, че не ги измъчват, че не ги изнасилват.

...

Върнете децата живи у дома сега.

След края на разказа журналист я пита дали би предоставила снимки на отвлечените си момчета: "Няма да Ви дам такива. Представете си своите (деца)".

Думата отново взема говорителят на Министерството на външните работи на Израел Лиор Хаят, за да направи следното изявление пред света:

"Ние сме във война. Това е война, която ни беше натрапена от терористична организация. Порочна. От по-лоша терористична организация от"Ислямска държава". Те убиха повече от 1300 израелци. Голяма част от тях са цивилни. Бебета, жени, възрастни хора, оцелели от Холокоста. Те отвлякоха повече от 150 души, включително бебета, оцелели от Холоста, възрастни. Изстреляха повече от 5000 ракети. Всички те целеха израелски цивилни.

Те са като "Ислямска държава" и отговорът на международната общност трябва да е същият като към ИДИЛ.

Израел получи безпрецедентна подкрепа от международната общност. Виждаме изявления от лидери, като президента Байдън, от канцлера Шолц и много други.

Целта ни е да спрем и да сложим край на контрола на Хамас в Ивицата Газа. Ние не можем да живеем в реалност, при която тези чудовища живеят сред нас. Това не е просто израелски проблем. Това е проблем на целия западен свят. Ако не ги спрем сега, следващите ще бъдете вие. Европа, САЩ, Латинска Америка. Трябва да ги спрем сега.

Имаме нужда от време, за да го направим. През последните 80 години Хамас е градила способностите си в Ивицата Газа до този ден, за да ни нападат, за да ни убиват. Ние защитаваме гражданите си. А Хамас използва собственото си население като жив щит. Те не ги пускат да отидат на юг, защото имат нужда от тях за тяхната пропаганда. Искат те да умрат.

Имаме нужда от време. Имаме нужда от време, за да приключим с Хамас.

Цивилното население в Ивицата Газа не е наш враг. Няма друга страна по света, която да полага толкова много усилия, както Израел, за да предпази цивилните от жертви и от едната, и от другата страна на границата, но имаме работа с чудовища".

Израел не атакува Ивицата Газа. Израел защитава гражданите си и ако не го казвате в материалите си, не показвате цялата картина - обръща се Хаят към журналистите.

Бойните действия, ден 10-и

В пресконференцията участва и говорителят на Израелските отбранителни сили (IDF) Питър Лернер, който докладва за развоя на бойните действия. Дотук са ликвидирани както лидери на Хамас, така и преки извършители в зверствата, в убийствата на деца.

Говорителят отправя и ясно послание към съседен Ливан, че ако продължи да позволява на терористите от Хизбула да обстрелват Израел от неговата територия, ще понесе отговорността си за това.

Разказва и за трудния процес по евакуация на цивилното палестинско население от северната част на контролираната от Хамас Ивица Газа, поискана от военните, за да може Израел да започне планираната си сухопътна операция с цел унищожението на терористичната организация.

"Продължаваме мащабните си удари по Ивицата Газа, след като правителството ни инструктира да унищожим способностите на Хамас, инфраструктурата им, да преследваме лидерите ѝ и да възстановим сигурността и безопасността на хората в Израел.

През последните 10 дни IDF извърши стотици удари срещу Хамас, техните лидери, институции и терористичната им инфраструктура, ракетни установки, тунелни съоръжения, както и дронове, и срещу самите им лидери. Мога да потвърдя, че сме убили няколко от лидерите, включително терористите, които всъщност са участвали в кланетата на бебета в техните спални.

Продължаваме да унищожаваме военните и управленските способности на Хамас. На Хамас няма да бъде разрешено да управлява Ивицата Газа като плацдарм за нападения срещу Израел и нашите цивилни.

В ден 10-и мога да потвърдя, че все още има опасения за сигурността на определени селища в Израел. През последните 24 часа имаше три опита за нападения от терористи срещу Израел в района на границата. Мога да потвърдя, че във всеки от случаите, когато терорист е влязъл в сблъсък с войници на IDF, терористът е бил убит.

Продължаваме да оказваме натиск за евакуация от северните района на Ивицата Газа на юг. В четвъртия ден от нашия призив виждаме няколкостотин хиляди души, които са се вслушали в призива ни да се евакуират на юг, което ни дава възможност да разграничим терористите на Хамас и хората, които не са бойци.

Част от нашите хуманитарни усилия е да преместим временно хората от домовете им, докато воюваме с Хамас. Това, което Хамас правят, е да увеличат максимално цивилните жертви сред самите палестинци.

През последните два дни виждаме изключителни усилия на Хамас да попречи на евакуацията на хората, включително чрез поставянето на физически бариери, поставянето на експлозиви на пътищата. Те предизвикват волята на хората да напуснат Газа, като им пречат да се привдижат.

Предприемаме всички необходими стъпки, за да насърчим хората да се преместят на юг. Знаем, че ситуацията е обезпокоителна. Но IDF – като професионални военни – работим според законите за военни конфликти. Ние не сме насочени към цивилни, не целим да нараним умишлено цивилни, както правят Хамас. Армията действа, за да постигне целта си да унищожи способностите на Хамас.

Наземните ни сили включват 300 000 резервисти. Огромното мнозинство от позиционираните по границата с Газа. Сред тези 300 хил. са и частите, които сме позиционирали на север, по границата с Ливан поради ситуацията с Хизбула. Имаме няколко нападения от Хизбула по границата на север.

Бих искал да кажа, че начина, по който виждаме Хизбула е да се опитва да увеличи напрежението по волята на Иран. Те се опитват да постигнат ескалация по границата.

Ливан е суверенът. За всеки инцидент, който се случва в страната му, цялата отговорност носи държавата Ливан и те ще бъдат държани отговорни.

Вчера цивилен беше убит, а трима бяха ранени. Мога да потвърдя, че офицер от армията също беше убит при нападение от Хизбула по границата вчера.

Подготвени сме, имаме способности и мотивация, за да пазим Държавата Израел. Нашата отговорност е да подсигурим сигурността и безопасността на Държавата Израел. Операцията ни цели да унищожим режима на Хамас и никога повече да не им позволим да ни нападнат така, както го направиха на 7 октомври".