На 31 юли светът се раздели с Гор Видал. Наричан от някои „инструмент на неудобната истина“, а от други - „невменяем“, той безспорно е една от най-ярките и емблематични личности на миналия век.

Еднакво мразен и обичан, през целия си живот Видал е бил верен единствено и само на себе си.

Той е роден на 3 октомври 1925 г. в Ню Йорк. Цялото му име е Юджийн Лутър Гор Видал.

Баща му е военен, а майка му е дъщеря на сенатора Томас Прайър Гор.

Именно от дядо си, на когото е кръстен, малкият Гор наследява любовта към книгите, историята и политиката.

Тъй като сенатор Томас Гор е сляп, той често кара внука си да му чете на глас книгите от семейната библиотека.

Веднага след като завършва гимназия, 17-годишният Гор се записва в армията. Той е зачислен като охрана на товарен кораб край Алеутските острови. При едно от пътуванията екипажът е връхлетян от арктическа буря и Гор получава измръзване.

Първата си новела „Уилиуоу“ той пише именно докато се възстановява от хипотермията.

В началото Видал се радва на радушен отклик от страна на критиците.

Разривът в отношенията му с литераторите настъпва през 1948 г. заради романа му „Градът и стълбът“. В него той описва хомосексуалните отношения като нещо естествено.

Творбата е толкова революционна и скандална за времето си, че „Ню Йорк таймс“ го включва в „черния списък“ и произведението му остава почти без коментар от критиците.

Притиснат от изолацията, Видал е принуден да подписва творбите си с псевдонима Едгар Бокс.

Макар че името му се възприема като „анатема“ от журналистите в САЩ, в Европа Гор се радва на добър прием.

Това става причина за честите му пътувания между двата континента в началото на 50-те години.

Този период бележи и друг важен момент в живота му – появата на телевизията. Телевизионните предавания се превръщат в добра възможност за Видал, който е твърдо решен да изрази мнението си, въпреки отношението на критиците в САЩ.

Скрит зад псевдонима си Едгар Бокс, той започва да пише реклами и сценарии за различни сериали.

Гор става известен със сполучливите си адаптации на класически драми в телевизионен вариант.

Славата като сценарист му отрежда място и като коментатор в различни телевизионни предавания.

Мелодичният му глас и артистичността му бързо правят впечатление на зрителите.

Видал обаче печели вниманието най-вече с болезнената си откровеност по теми като сексуалността и политиката.

Съвсем за кратко той печели популярност и разделя аудиторията на две – една част го обичат, а друга го мразят.

Видал навлиза и в света на киното и театъра с редица сценарии за Холивуд и Бродуей.

Най-обичан от самия него е сценарият „Най-добрият мъж“, който става хит на голямата сцена, а по-късно е филмиран.

„Най-добрият мъж“ представя задкулисните игри по време на предизборните президентски кампании. Гор се сблъсква с тях, след като се запознава с тогавашния кандидат за президент Дж. Ф. Кенеди, чиято жена, Жаклин, е доведена дъщеря на бившия пастрок на Гор – Хю Ошънклос.

През следващите години Видал е близък с президентското семейство и натрупва политически впечатления от първа ръка.

През 73-та той се завръща към голямата си страст – историческите новели, с произведението „Бар“, считано от мнозина за абсолютния шедьовър на Видал.

Той остава верен на предпочитанията си и с последвалите исторически новели „Линкълн“ (1984 г.), „Империя“ (1987 г.), „Холивуд“(1990 г.) и „Златният век“ (2000 г.) си печели прозвището „американски хроникьор“.

Освен с „неудобните“ си произведения, Видал скандализира аудиторията и с личния си живот.

В мемоарите си той твърди, че на до 25-годишна възраст вече е имал сексуални контакти с повече от 1000 мъже и жени.

Гор е известен с твърдението си, че всеки човек се ражда бисексуален, но после, притиснат от социалните норми, определя себе си като „хомо“ или „хетеро“.

В средата на миналия век се запознава с бъдещия си партньор в живота – Хауърд Остин, с когото са заедно повече от 50 години.

Видал никога не е крил отношенията си с Остин. Твърди, че най-голямата тайна на връзката им е, че тя никога не е била физически консумирана.

Гор е познат и с темперамента си. Известен е най-вече със споровете си с най-заклетия му опонент Уилям Бъкли-младши. Двамата често водят словесни битки, стигащи почти до физическа саморазправа.

Освен с творбите и скандалните си коментари, Гор Видал е познат и с критиките си към политиката на различните американски правителства.

Счита себе си за патриот, който не спестява на САЩ и най-горчивите истини. Неведнъж казва публично, че Америка изгнива и за да не се разпадне съвсем, ú е нужна военна диктатура.

Критикува безпощадно подетите войни в Ирак и Афганистан и обвинява Белия дом, че се намесва без право в политиката на други страни.

Известен е със саркастичните си забележки, много от които се превръщат в обичани цитати:

Половината американци никога не са чели вестник. Половината никога не са гласували за президент. Да се надяваме, че става въпрос за една и съща половина.

Напиши нещо, дори да е предсмъртнo писмо!

Стилът означава да познаваш себе си, да знаеш какво искаш да кажеш и да не ти пука.

Винаги когато мой приятел успява, умирам по малко.

„Аз съм точно такъв, какъвто изглеждам. В мен не е скрита никаква топла и любвеобилна личност. Когато разбиеш леда на студената ми външност, ще откриеш ледено студена вода“, казва за самия себе си Гор Видал.

Още по темата

01/08/2012

Свят

Почина писателят Гор Видал