Георги Атанасов от 'Бетел България': Няма бивш наркоман, има нов човек

Зарина Василева Последна промяна на 01 октомври 2021 в 10:31 1634 0

Боклук, отрепка, самоубиващ се наркоман. Това чува за себе си Георги, докато пропада в смразяващата, безжалостна клопка на зависимостта. Следват дълги дни на мрак и отчаяние, на безпътие и самота, на страх и подчинение. Дни, след които няма „утре“. Съвсем на ръба, когато надеждата и на собствената му майка е вече съвсем изтъняла, Георги решава да се бори. Така, преди малко повече от 15 години, отчаяният младеж постъпва в Рехабилитационен християнски център "Бетел" в Италия, където намира човешка топлота, разбиране и подкрепа. Следва дълъг процес на възстановяване и търсене на себе си.

Съществена и жизненоважна фаза от терапията ни в "Бетел" е да научим как да можем да управляваме правилно и самостоятелно живота си, да поемаме отговорност, да бъдем добри съпрузи, бащи, служители в обществото, разказва Георги.

След успешното приключване на програмата той намира своя път в центъра и решава да остане, за да помага и на други, загубили посоката в живота си. Там среща и бъдещата си съпруга, а скоро след това двамата са изпратени да сътрудничат във фондация "Бетел България".

Трудно е, но не е невъзможно

Преди 4 години дойдох малко плахо и неуверено, защото нямах управленски опит. Не бях готов тогава, а и все още се уча да се справям с административните въпроси и мениджмънта на такава организация. Освен това, работата с хора, и то от нашия контингент, е изключително деликатна и трудна. Всеки си има характер, темперамент, индивидуалност, както и допълнителни „екстри“, причинени от употребата на наркотици. Най-тежко ми става, когато сме работили с даден човек няколко месеца, влагали сме внимание, грижа, време и той се е старал, учил се е да променя живота си, но в един момент му „прищраква“ да си тръгва, без да е готов още, не е преминал успешно програмата, но си тръгва и веднага отива да се „надруса“. Често краят е фатален. Няма за него вече утре, няма бъдеще, споделя трудностите си Георги.

Той приема работата в организацията предимно като отговорност – пред себе си, пред хората, пред Бог, затова и изпитанията не го обезкуражават:

В "Бетел Италия" аз вече бях управител на къщата, затова когато ми предложиха да се върна в България, аз бях доста разколебан и вътре в мен започна борба. Бях си изградил една перспектива и тя не включваше връщане обратно. Исках да градим бъдещето си в Италия, но Бог имаше друг план. Решението да тръгна за България беше трудно, но се осъществи, когато имах вътрешния мир и убеждението, че това е правилният избор. Бъдещата ми съпруга се съгласи да ме последва, така че от 2018 година вече сме семейство и сме отдадени на мисията си. Тя е от Мексико, IT специалист, поддържа сайта и социалните медии.
Моят път напълно съвпада с девиза на Бетел България: „Трудно е, но не е невъзможно!“.

Няма бивш наркоман. Има нов човек

Никой не е застрахован, че с него, с негово дете или близък няма да се случи. Страдащите от зависимости са от всички социални слоеве, разказва Георги. А според него зависимостта е многолика – наркотици, алкохол, цигари, престъпно поведение, мобилни устройства... По негови наблюдения най-уязвими са децата от семейства, в които родителите не разбират и не упражняват своите основни функции, няма пълноценно общуване, липсват правилен мироглед и ценности.

Там е най-лесно детето да загуби посоката и да попадне в човекомелачката, наречена „зависимост“. Казват, че няма бивш наркоман. Да, така е. Има нов човек. Ако не се преживее пълната трансформация, ако не „умре“ стария човек в теб с егоизма, страстите, похотите, отвратителните черти на характера, не е имало промяна. Тя протича отвътре навън. Само тогава може да се надяваме на успех, категоричен е Георги.


Мисията на Бетел

Мисията на организацията е да донесе дългосрочна свобода и възстановяване на живота, нарушен от злоупотребата с наркотици и алкохол. За постигането на тази цел се работи в посока на изграждане на ценности и умения. Центровете на организацията са безплатни и се ръководят от хора, които лично са изпитали затвора на зависимостта и са извоювали свободата си. В сърцевината на всяко от дейностите неизменно са топлото, човешко отношение, всеотдайността и любовта.

Те обгръщат като с топло одеяло „измръзналите“ ни души, не крие емоциите си Георги:

Израснал съм без баща. Когато постъпих в Бетел Генуа, Клаудио - пастор и директор, за мен стана като баща, защото отношението към нас - момчетата в програмата, беше бащинско, грижовно, дисциплиниращо, изграждащо. Той беше бащата, когото винаги съм искал да имам и ми е липсвал. Сега поддържам отлични отношения с родния си баща и съм му простил, но без школата в Бетел и упованието във вярата, това нямаше да стане.

Гордея се с мисията и екипа. Първите пионери, изградили Бетел Интернационал, за мен са пример на себепожертване. Техният живот е пред очите ни, ние сме част от техните семейства, децата им израстват покрай нас. Затова се гордея, че съм част от едно голямо семейство. Където и по света да отида и има структура на Бетел, ще отида така, все едно съм си у дома.

Програмата в България

В Бетел България от 2004 г. насам са подпомогнати около 6 хиляди души - зависими, родители и близки. Най-важните етапи в програмата са: Предварителен етап - Осъзнаване, че има проблем; Активно търсене на помощ. Фазите в програмата след постъпване - Абстиненция; Адаптиране; Обучение в изграждане на вътрешния нов човек; Отговорничество; Самостоятелност под супервизия.

Работим и с доброволци. Те влияят с положителния си пример, оптимизъм, насърчение. Помагат ни с опита си на експерти в различни области - мотиваторство, презентационни умения, технични умения и пр. Част от доброволците са имали някога проблеми със зависимости. С новия си живот показват, че щом те са се справили, значи всеки може, разказват от организацията.

Според Георги, хората у нас са обезверени, а социалната изолация ги убива:

Затова и голяма част от способните, талантливите, умните бяха прокудени в чужбина или попадаха в мрежите на наркотиците и алкохола. В България продължава да няма истинска борба с разпространението на наркотиците. Няма осъден наркобос, а в затворите влизат и си досъсипват живота жертвите на същите тези босове. Изготвихме проект за изменение в Закона за изпълнение на наказанията - тези хора да бъдат лекувани, а не единственият им път да бъде към затвора, но до момента няма политическа воля за промяна.

Сериозни пречки има и по отношение на финансирането на програмите:

През 2006 г. бяхме само четири организациите, изградили защитени жилища. Извоювахме с 1% постъпленията от акциза на алкохол и цигари да се образува фонд, който да финансира и подпомага съществуването на тази толкова необходима и важна социална услуга. Институциите и до днес си прехвърлят топката, създават се толкова много бюрократични препятствия, които отказват от кандидатстване за и бездруго нищожно финансиране. Въпреки трудностите ние кандидатствахме с изрядни документи, но и до момента не сме получили нищо, споделят огорчението си от "Бетел България". Организацията сама набира необходимите ѝ средства, като към момента също има стартирана кампания за осигуряване на оборудване за защитеното жилище.

И въпреки всичко надежда има:

Аз съм пример за това, че надежда има. Повечето от нашите центрове също се ръководят от хора, които някога са били зависими. Днес те са лекари, адвокати, учители, успешни ръководители, бизнесмени... Днес те са любящи съпрузи, майки и бащи, не крие щастието си Георги.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

Най-важното
Всички новини