Едно момче в затворения кръг на хероина и шизофренията

Представете си, че имате близък наркоман. Освен че е зависим от дрога, той е развил сериозно психично заболяване и е потенциално опасен за себе си, за семейството си и за околните. Опасен във физическия смисъл на думата: агресивен е, налита на бой, заплашва с убийство.

Въпросът е: Какво може да се направи, за да му се помогне? Отговорът е: нищо. Държите го под ключ вкъщи и се надявате да не ви нарани, да не посегне на себе си или да не избяга и да нарани някой на улицата.

Психиатричните клиники не го приемат, защото е наркозависим, комуните - защото е шизофреник, прокуратурата не може да поиска задържане, а полицията не може да го арестува, защото престъпление няма. Порочният кръг се затваря и - парадоксално! - единственият начин да се разкъса е, ако момчето извърши престъпление.  Тогава ще има за какво да го затворят. Но защо да се стига дотам и на каква цена, когато думата "превенция" се повтаря като мантра от чиновници и здравни работници?

Ето това не спира да се пита Надка Билбилева - майка на 25-годишния Костадин от Пазарджик. За него някои може би ще си спомнят, че през есента бе задържан в Студентски град, защото тичаше гол, очевидно по време на поредната криза.

Историята на борбата на Костадин и семейството му с наркозависимостта му датира от много години. Той се лекува дълго в клиники в Испания. "Изпратихме го там зависим, но психично здрав. Испанските клиники имат добри програми, но по островите (Канарските -б.а.) дрога се намира много лесно, идва от Мароко, разказва жената. - След известно време в телефонните ни разговори започна да разказва как там снимат филм, а той е главен герой. Усетих, че нещо не е наред."

Година след отпътуването на момчето за Испания, той изчезва. Обявяват го за издирване. Костадин от време на време се обажда вкъщи, говори нелогично, не казва къде е. Накрая е открит и изпратен в психиатрична клиника в Мадрид, където му поставят диагнозата: параноидна шизофрения. Родителите си го прибират у нас, където една година е в стабилно състояние - без наркотици, пие си лекарствата. После пак започва с хероин и психотропни медикаменти, следва метадонова програма. След година софийската клиника, която го лекува с метадон, вдига ръце. Казва, че той е психично болен и има нужда от съответна терапия. Същото казват и от психиатричната болница в Суходол, откъдето също е върнат на родителите. В същото време болницата в Пазарджик му отказва прием заради наркозависимост.

Състоянието на Костадин е стабилно до лятото на миналата година, когато баща му - международен шофьор - получава инсулт в Италия, изпада в кома и майката заминава да прибере съпруга си. Синът остава сам за 20 дни, в които "е изнесъл половината неща от апартамента, за да си намери дрога". 

След още куп перипетии до вчера Костадин бе в дома си в Пазарджик, без лекарства и дрога и много агресивен. Заплашва да убие болния си баща, "за да не се мъчи". Не се явява на насрочените дела, а съдът би могъл да се назначи медицинска експертиза. Няколко прегледа установили, че е спокоен и не е за лечение. Майката недоумява как е направено такова заключение, при положение, че преди години, когато се връща от Испания с диагнозата параноидна шизофрения, той има дори рецептурна книжка от здравната каса. Ясно е, че шизофренията е състояние, в което кризите ту се отключват, ту отминават.

"В момента е постоянно зле. Някой ще пострада. Бил ме е, заплашва ни, неадекватен е и опасен. В сряда вечерта, след поредния отказ да го приемат в психиатричната болница в Пазарджик, синът ми хвана влака за София и избяга. ", разказва съкрушената майка, която се грижи и за съпруга си. Той пък е на легло от година и половина.

Сега Костадин се скита някъде навън. Без пари, без документи, в тежко състояние. Кой би поел отговорността, ако нещо му се случи или посегне на някого?