Продължение от стр. 2

И един ден през 1994-а година телефонът в дома им звъни. Обажда се Стефан Диомов, с когото Тео не е разговарял от единадесет години. Диомов казва: решили сме да се съберем, да си изпеем старите песни, да изпием по едно винце… Поводът е двадесет и петата годишнина на Тоника. Теодор пита дали ще пеят на плейбек или на живо. По-рано се е зарекъл никога повече в живота си да не изпее и един тон на плейбек. След няколко дни размисъл отива на репетиции, решавайки, че просто ще бъде на море с една седмица по-малко – седмица, в която ще репетира с Тоника СВ.

„С изключение на ГУСВ и радиото, през останалото време сам съм си началник, от което по-хубаво няма“, отбелязва той. „Отивам аз там, репетираме яко по няколко часа на ден… То си имаше нужда – аз от единадесет години почти не съм вземал сценичен микрофон в ръка! Репетираме си ние, а в деня на концерта пристига жена ми, която е и много музикална – тъст ми беше голям музикант“, разказва Тео. „Поканил съм я на концерта в Бургас… Нямаше друга идея, освен да се изнесе един концерт и после кой откъде е; бяха намерили спонсори и концертът беше в Операта в Бургас. И пристига тя в деня на концерта. Отивам да я посрещна на автогарата. А тя е доста късогледа. Виждам, че слиза от автобуса, аз съм застанал и не махам, защото си мисля, че ме вижда. А тя ме подмина като борче! Повиках я, поздравих я с добър ден (смее се) обаче виждам, че е зверски притеснена. Викам – какво ти е, да не си болна? Нищо ми няма, нищо ми няма! Абе викам – какво става? Аз я познавам толкова добре вече, осем години сме живели заедно. „Не, не, нищо, ти нали имаш концерт днес…“, спомня си Тео. За този концерт му се наложило да научи десет нови песни – тези, които Тоника СВ е създала без него, както и да си припомни старите, които е пял с групата. Учи всичко – и текстовете, и музиката. Концертът минава великолепно – с много усмивки, със забравеното лошо, с настроение. Публиката пее през цялото време с тях. И след концерта съпругата му казва: бях толкова притеснена, защото очаквах да се изложите; ти от единадесет години не си хващал сценичен микрофон! „Като излязохме ние, имах чувството, че ще падне таванът на Операта. Значи, два-три пъти в живота си съм се чувствал като Мик Джагър, това беше единият път. Невъобразимо беше! Цялата публика скочи на крака. Викам, чакай да се обърна да видя нас ли посрещат, какво става? (смее се) Жестоко! И като запяха хората от началото, свършиха накрая. Викат, пляскат, пеят… Фурор!“

Тогава единствената идея е била да се изнесе само този концерт. Но след него спонсорът отива при групата и каза: „София! Зала 1“. Всички обаче настояват за Зала 2, тъй програмата не става за голяма сцена – постановката е камерна, както отива на среща на стари приятели. „Такова шоу стана тогава! Едно нещо си спомням от зала 2: Вили Казасян – вечна му памет! – и на Чочо Попйорданов баща му – Иван Попйорданов – ей така се бяха гушнали и пееха! После поздравления…“, спомня си Теодор Шишманов.

След тези два концерта музикантите от трите групи – Тоника, Тоника СВ и Домино – се обединяват във Фамилия Тоника. Фактически това са музикантите от Тоника СВ заедно с Гого, Ева и Стефан Диомов. Теодор пее десет години в новия състав.

После 2015-а година Стефан Диомов решава да чества седемдесетата си годишнина. „И ни покани да участваме в неговия концерт, който беше в Бургас. След това го изнесохме във Варна, в Стара Загора и в Пловдив. И на другата година – в София и на Аполония. Шест концерта за малко повече от година – каквото той си е решил, негов авторски концерт. А в края на 2015 г. ни се обадиха да ни поканят да участваме в концерта на Ал Бано“, казва Тео.
От 2015-а Тоника СВ отново е в оригиналния си състав: Ваня, Милица, Ралица, Драго и Тео. Участват в концерта на Ал Бано в София. „Вече ще излизаме да пеем, още сме под сцената. И ни казват: Тоника, излизайте. И аз: я пак? А те – излизайте, концертът почва! Викам – кой ни обяви нас? Що да обявяваме? Казваме – така ли?! Я помислете малко! Обаче веднага реагираха и ни обявиха: дами и господа, легендите на българската поп музика! Викам – не че е точно така, ама то пък си е вярно сега… Не беше същото като в Бургас, но пак беше хубаво… Хората като запяха на първото парче – до края! Но ние пяхме само хитове. И с Ал Бано имахме подготвена песен – пяхме „Хорът на робите евреи“ от „Набуко“, разказва певецът.

Тео с деца от вокална група Бон-бон през 2001 г.

Ето още няколко въпроса, които зададох на Теодор Шишманов:

Как поддържаш гласа си?

Никак. Първо, аз съм нисък глас и специално това, което правя в Тоника СВ – една-две репетиции и айде, готов съм. В смисъл, нямам нужда, защото нямам кой знае какви сложни вокални задачи. Цигари и уиски. Много реклами записвах при Румен Бояджиев и той веднъж каза: голяма инвестиция този глас бе, много цигари и уиски са отишли! (смее се) Гласът ми не е дрезгав, пея си чисто. На последните концерти на Тоника СВ успях да направя впечатление на себе си – едни хубави, плътни ниски тонове излизаха. А и ниските гласове не се влияят от времето така, както високите. На високите почват да им потъмняват височините, свива се диапазонът… Ниските гласове са като бренди – колкото повече отлежават, по-хубави стават.

Коя е любимата ти музика? А какво слушаш напоследък?

The Beatles, Led Zeppelin, Pink Floyd, Yes, Emerson, Lake & Palmer. Английският рок. Напоследък – да си призная, слушам повече джаз. Слушам класическа музика, по-нетривиални неща… Най-хубаво го е казал Дюк Елингтън. Като написал някаква музика и някой го питал – маестро, това сега джаз ли е, той казал – няма значение; музиката бива два вида – хубава и от другия вид. Аз съм за първия вид.

Аз съм меломан. От време на време се занимавам и с музика, но меломанията е друга краста. Имам огромна фонотека.

С какво се занимаваш в момента?

В момента се прегрупирам, защото много тежко преживях и продължавам да преживявам загубата на майка ми. Много! Просто миналата година бях пълен с планове и идеи, включително и за Тоника, и ми се случи много ненадейно. Макар че моментът никога не е подходящ.

Какво да очакваме от теб и от Тоника СВ скоро или в малко по-далечното бъдеще?

С Тоника СВ имаме един по-мащабен проект. Но ни трябва спонсор. Аз не мога да ги нарека стари песни, те не са стари и нови, има хубава и не толкова хубава музика… Започнахме да си правим най-успешните неща наново и някои вече са готови и се въртят по радиото. Фактически осъвременяваме само звученето им. Оказа се, че идеята е сполучлива. Първите, които пуснахме по радиото, се приеха много добре, а и на нас ни харесват. Техниката за звукозапис сега няма нищо общо с това, което е било тогава, и особено в България. После, обективно погледнато, сега сме по-добри певци. По-опитни, по-зрели, гласовете вече звучат по-улегнало, по-убедително; ние сме и други хора и то си личи. Друго е. Всъщност то си е същото, но по-хубаво. И това трябва да довършим, живот и здраве, и да го издадем.

По-нататък би трябвало да вземем наши неща и да им направим истински кавъри – да променим малко аранжименти, да побутнем тук-там…Истинско осъвременяване – други бийтове, други звуци. Пак нищо ново. Това са неща, които хората ги знаят от 35 години. А ако междувременно излезе нещо ново, то трябва да е много, много хубаво.

През 2001-а година Теодор Шишманов реализира свой самостоятелен проект – албума „Илюзии“. Някои от парчетата в него продължават да се въртят по радиото. Планира да направи още един такъв албум, защото – както сам казва – си струва. И този път пак не само ще пее, а и ще пише и продуцира.

Хубавите песни са като хубавото вино. И като хубавите книги. А песните на Тео са един чудесен поздрав за празниците. Чуйте ги.

____________________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на адрес [email protected].