
Божидар е будно и палаво момче, роден лидер. Той произлиза от много консервативна ромска общност, с патриархални порядки. Когато е в седми клас е избран за председател на училищния парламент. Тогава Божидар за първи път излиза от малкото село Беломорци, в което живее, за да отиде на обучение в лидерска академия:
На това обучение за пръв път се запознах с толкова много хора, които се превърнаха в мои най-добри приятели. Запознах се с доброволците и те ме направиха техен "талисман". Тогава реших, че и аз искам да бъда доброволец към Център "Амалипе", спомня си Божидар.
Днес той вече е не само доброволец, но и е назначен за образователен медиатор в училището си и е истински Божи дар за децата от общността:
Гордея се, че съм образователен медиатор и че се занимавам с деца, които не посещават редовно училище. Говоря с тях и им обяснявам колко е важно образованието; че трябва всеки ден да посещават училище, да се научат да пишат и четат. И най-вече, че не трябва да се отказват от мечтите си.
А мечтата на Божидар е да продължи с висшето си образование и да изучава педагогика, за да стане учител.
Семейството ми не е съгласно, защото нямат финансовата възможност да ме подкрепят да уча. Но с помощта на "Амалипе" се надявам всичко да се случи и вярвам, че ще се справя", категорично е момчето.
Историята на Божидар е малка част от работата на Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”, но тя е достатъчна, за да покаже колко важна е всяка подкрепа за децата в ромската общност и за техните малки - големи мечти.
Амалипе
Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” възниква през 2001 година като сдружение на току-що завършили студенти и млади хора, с първоначална цел да се популяризира ромската култура, така че да се избегнат стереотипите и предразсъдъците сред младите хора. Да се подпомогне спирането на процеса на асимилация на ромската общност и по-младите роми да се почувстват горди от своята идентичност.
Бяхме млади и идеалисти и смятахме, че проблемите се дължат на непознаването на ромската култура и като я популяризираме, те ще бъдат преодолени. Постепенно видяхме, че културата може да стигне до повече хора само чрез образованието. Затова пренасочихме усилията си към въвеждане на интеркултурно образование като потребност на съвременната образователна система и част от нейната модернизация, разказва изпълнителния директор на Център „Амалипе” Деян Колев.
В онези години най-голямото предизвикателство се оказва децата, постъпили в първи клас, да завършат 8 клас. Днес проблемите с успешното завършване на училище са прехвърлени в среден етап. Вижда се чувствително развитие в ромската общност и завършването на основното образование не е такъв проблем, докато преди 20 години изключително малък процент от младежите от ромската общност продължават да учат средно образование.
Понастоящем работим с мрежа от почти 300 училища в цялата страна в основните две насоки – въвеждане на интеркултурно образование и превенция на отпадането, като целта е младежите и девойките да завършват успешно средното си образование, да издържат успешно матурите си и да получат своите дипломи, разказва Деян Колев.
В рамките на мрежата, наречена „Всеки ученик ще бъде отличник“, директорите на училищата, обединени в Професионална директорска общност за интеркултурно образование, са едни от много активните ни поддръжници, които променят нещата в положителна посока. Във всяко българско училище се намират възрожденските учители – тези, които горят отвътре, имат желание да работят с децата, а учителската професия е тяхното призвание.
На другия полюс са тези, които са „прегорели“, и за съжаление имат сериозни стереотипи от всякакъв вид спрямо ромските деца. Те са категорични, че каузата за образование на ромските деца е обречена или залагат ниски стандарти на ромските деца и ги ангажират единствено с творчески предмети или трудово обучение.
Основните сили са насочени към мотивирането на учителите, да им се предоставят достатъчно методически средства и подходи, да повярват в собствените си сили и в каузата. Работа в продължение на 3-4 години преобразява училището и то придобива един много по-различен вид, споделят от Амалипе.
Мисията на организацията е да се стимулира овластяването на ромската общност в България за активното ѝ участие и равен достъп до ресурсите и процесите на развитие, с приоритетна насоченост към достъпа до качествено образование, както и качествено здравеопазване и социални услуги.
Екипът
Около 50 души е постоянният екип на Амалипе из цялата страна, разделени на образователен екип и екип за развитие на общността, спрямо основните дейности на организацията: интеркултурно образование и образователна интеграция и Социална работа и общностно развитие:
Седем са образователни регионални координатори, а образователните медиатори работят на терен в 15 общини.
От Амалипе се гордеят с широката доброволческа мрежа – над 300 доброволците от всякаква възраст и различни етноси.
Виждам, че доброволчеството устойчиво си прокарва път и съм много щастлив, че има все повече роми – доброволци. Има го осъзнаването, че трябва да се работи не само за своето семейство, но и за цялата общност, споделя Деян Колев.
Над 30 образователни медиатори към организацията работят на терен с ромски родители, като провеждат кампании за превенция на ранните бракове, за повишаване на образователната и здравната култура и за повишаване на модернизацията на общността отвътре.
Предимството е, че те не са външни хора, а са част от общността – роми от съответните общини и ромски групи и отразяват груповото разнообразие, предвид многообразието на общността. В общини, в които няма медиатори на терен, са създадени родителски клубове към училищата. С тях се провеждат периодични срещи, с които да се подпомогне активната работа с родителите.
Кризата с Ковид-19 и дистанционното обучение
Кризата с коронавурисната пандемия създава много повече работа за организацията, като усилията са концентрирани основно в две насоки – въвеждане на дистанционно обучение и популяризиране на мерките срещу пандемията.
Образователните медиатори от първия ден са на терен, като по време на коронавирусната пандемия, тяхната работа е от изключителна важност от една страна за популяризиране на мерките за превенция, за спазване на социална дистанция, и от друга страна – за подпомагане на дистанционното обучение.
Анкета сред близо 200 училища за проблемите в дистанционното обучение, показва следното: Ако на национално ниво децата, които нямат подходящи устройства, по данни на МОН, са около 5%, то в училищата с концентрация на уязвими групи ¼ от децата нямат подходящи устройства, като за някои училища това са 75-85% от децата. 68% от анкетираните училища посочват, че медиаторите разнасят материали на терен на децата, които нямат устройства.
Така от "Амалипе" стартират кампанията „Стара техника за ново начало“, с апел към фирми, организации, институции и обикновени хора да дарят техника, която имат, но вече не използват – лаптопи, таблети, телефони, компютри, за да могат училищата да провеждат дистанционно обучение.
В рамките на 2 дни над 180 училища се записват за около 6500 устройства за деца, като акуратно прецизират нуждите на семействата:
Изключително ме зарадва фактът, че както фирми, така и обикновени граждани изпратиха устройства, които бяха изпратени на училищата, като се спази принципа за не повече от 10 за едно училище, а всяка седмица училищата се избират чрез томбола. Така устройствата се даряват не на хората, а на училищата, които от своя страна избират на кои ученици те са най-необходими, разказва Деян Колев.
Благодарение на кампанията, са подкрепени над 600 семейства в страната, за да могат децата да се включат активно в дистанционното обучение. Особено трогателни за инициаторите на кампанията са даренията на техника, направени от лекари.
Устройствата ще се съхраняват в училище след края на дистанционното обучение и ще могат да се ползват винаги при подобна необходимост.
Истинската пандемия в махалата - 5G
За преодоляване на възникналите затруднения, свързани с липсата на интернет свързаност на част от учениците, Министерството на образованието и науката изготвя проект за изграждане на Wi-Fi зони в местата с висока концентрация на необхванати ученици. Проектът включва девет квартала, в които има най-много необхванати ученици.
Още първите екипи обаче – в Столипиново, Шекер махала (Пловдив) и в Надежда в Сливен са се натъкнали на остра реакция – в махалите светкавично е пуснат слух, че ще слагат 5G, за да облъчват хората и да ги убиват, ще ги следят на всяка крачка и т.н.
Мобилните оператори преустановяват веднага процеса, изключително шокирани от реакциите.
Хубавата инициатива беше на път да се провали заради ескалиралата истерия. Потърсиха нашето съдействие и с помощта на местни лидери и авторитети, чието доверие сме спечелили, обяснихме за какво става дума, изготвихме брошура на български, ромски и турски език. Благодарение на усилията ни, в Столипиново, Шекер махала и на други места, проблемът е преодолян. Към момента силна съпротива има все още в квартал Надежда, разказват от "Амалипе".
Тревогите остават
Пандемията обрича някои от семействата буквално на глад, защото членовете им нямат възможност да излизат извън общността и да работят.
Предлага се включване на хората в социални програми, но за целта се изисква от нас предоставим данни за хората, с които ние като неправителствена организация не би трябвало да разполагаме. Би трябвало до тези семейства да се достигне чрез общините, а не чрез организациите, смята Деян Колев.
Семействата, които остават напълно без каквито и да било доходи, би трябвало да бъдат подкрепени. Блокадата на част от кварталите в големите градове доведе до там, че хора, които имат работа, нямаха възможност да я упражняват.
Друг проблем е завръщането на много семейства от чужбина. Работейки там, досега те са изпращали средства на своите роднини. Притесненията са, че със завръщането им тук, те ще се окажат безработни, а децата ще имат проблем със записването в училище. Не се забелязват индикации да се използва потенциалът на завръщащите се от чужбина, както вътре в общността, така и извън нея, а той би могъл да изиграе изключително положителна роля, каквито примери има достатъчно в българската история.
Истории за пример
Гордеем със случаите, когато успяваме да предизвикваме промяна в политиките на национално ниво. Нещо, което много малко организации успяват да постигнат. В сферата на образованието особено през последните три години успяхме да постигнем много неща, за което благодаря на министър Вълчев, който е много ангажиран с темата за образователната интеграция, категоричен е Деян Колев.
Като голям успех гражданската организация отчита и включването на ромската тема в европейските фондове, чрез различните оперативни програми.
Много сме горди и с индивидуалните истории на младежи и девойки, с които работим. Те ни правят много щастливи. Такъв пример е Божидар от Беломорци. С радост ще му помогнем да осъществи мечтата си да учи педагогика, защото той ще бъде чудесен учител, вълнува се Деян.
Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Срещата в Париж: САЩ трябва да предоставят гаранции за сигурност на Украйна, за да бъде възпряна Русия
Депутатка внесе закон рожденият ден на Тръмп да стане национален празник
Kриптообщността полудя по новия токен на Тръмп, Robinhood вече го предлага
Важните в Европа се събраха в Париж. Там няма мурзилки. И Радев, естествено, го няма