Еньовден и магията на традициите

Йоанна Димитрова Последна промяна на 24 юни 2017 в 21:37 9240 0

Снимка Wikipedia

Еньовден е празник в народния календар, който се свързва най-често с билките. Но той съвпада с рождението на Йоан Кръстител, който се отбелязва от църковния календар. Еньо или Яне е съкратено от името Йоан (Иван) и на днешния ден много хора имат имен ден.

Според народната вяра на 24 юни продължителността на деня започва да намалява, а годината - да клони към зимата. Преди Слънцето да поеме дългия си земен път, то спира да си почине и изгрява много рано сутринта, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.

Характерна особеност на Еньовден са множеството обичаи и традиции, свързани с растителния свят. Билките са се използвали като универсален талисман срещу болести и епидемии, уроки и лош брак, срещу вещици и зли духове, срещу гръмотевични бури и пожар, срещу змии и диви животни. Пресните билки са се беряли както за здраве, така и като магически средства, осигуряващи успешна година и плодовити говеда, птици, зърнени култури и реколти.

Вярвало се е, че на този ден е най-добре да се събират билките, тъй като растенията получават мощ от Слънцето и Земята. 

Но Еньовден е празник, който се празнува не само от България, но и от Русия, Украйна и Беларус. Там се нарича Иван Купала.

Славяните имат вяра, че само веднъж в годината, в нощта на Иван Купала (Еньовден), папратите цъфтят. Твърди се, че митичният, несъществуващ в природата цвят на това растение дава на този, който го открие, чудни възможности. Според легендата, притежателят на цветето се превръща в мечтател и може да разбира езика на животните, да намери всички съкровища, без значение колко дълбоко в земята са те, да управлява света на нечистите духове и да става невидим.

Нощта на Иван Купала е изпълнена с обреди, свързани с вода, огън и билки. В Русия се счита за задължително да се изкъпете преди залез слънце. Понякога огънят се е палел по древен начин - триене на дърва едно в друго. В някои райони на Беларус този архаичен начин за палене на огън за празника продължил до началото на XX век. Хората събирали ненужни вещи и ги горили в нощните пламъци. В центъра на огъня за Купала се поставял стълб, на чийто връх е било прикрепяно дървено колело. Понякога на него е слаган череп на кон, наречен "видма", и е изгарял в огъня за здраве.

В славянската култура Иван Купала е свързван със сватбени ритуали и церемонии. Младоженците е трябвало да прескачат огъня, хванати за ръка, разменяли са специални корони, търсели цвете на папрат в ранните часове на нощта.

На някои места в Украйна и Беларус след Купала хората преставали да пеят пролетни песни. Също така имало поверие, според което на Еньовден жените не трябва да ядат всички плодове, в противен случай децата им ще се споминат млади.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови