Знакова творба на Луиджи Пирандело в Yalta Art Room

На сцената на Yalta Art Room се качват талантите, завършили през 2024 г. класа на проф. Маргарита Младенова, за да представят спектакъла „Така е (ако мислиш, че е така)“ - знакова творба на нобеловия лауреат Луиджи Пирандело.

Премиерата се състоя на 21 януари. Режисьор е Албена Георгиева. Сценографията и костюмите са дело на Антония Соколова. Музиката е на Христо Намлиев. Публиката познава актьорския екип и от спектакъла „Мислещите тръстики“ в ТР „Сфумато“. „Така е (ако мислиш, че е така)“ е дипломният му проект в Натфиз, който след блестящи отзиви „съживяват“ в Yalta Art.

Театралният критик Иво Алексиев дава ласкаво мнение за премиерата. Пирандело блестящо онагледява „истината“ като химера, като субективна гледна точка, потопена в субективността на множество други субективни гледни точки. И така до безкрай, обръща внимание той. Каква ти истина! Особено когато се намеси тълпа… Албена Георгиева умело пресъздава замисъла, извличайки потенциала на добре сработен актьорски състав. Костюмите и макиажът на Антониа Соколова добавят магически реализъм в импулсивното ритуално суетене на човеците, търсещи истина.

„В началото на пиесата „Така е (ако мислиш, че е така)”, под листа с действащите лица, авторът е написал: „Действието се развива в наши дни в един окръжен град на Италия.“ Въпросът е какво общо имат онези „наши дни” преди повече от сто години с тези „наши дни” днес, сега. След последната страница на пиесата, сходството е толкова поразително, че „сега” е „тогава”. Същото почти сомнамбулно живеене на хора, подложени на „ужасното мъчение да стоят между фикция и реалност, без да могат да ги различат”... Като тогава сме вманиачени в търсене на истината и рискуваме масово безумие, ако не я открием. Решително вярваме, че тя – истината е или на едната, или на другата страна. Но на чия? Въпросът задължително ни противопоставя, радикализира, вбесява. „За момент едното твърдение заглушава гласовете на всички останали и ние решаваме да го последваме за малко, с нездравата спонтанност на някой, който иска да избяга, но не знае къде.”

Луди ли сме? Според психоаналитиците от тогава, може би наистина сме“ – споделят повечето от екипа на представлението. „Избрахме Yalta Art Room, защото е непринуденото пространство на младите“, добавят актьорите.

Следете новините ни в GoogleNews