Wardruna: Музиката като мост към древното нордическо наследство

Ивайло Александров Последна промяна на 08 февруари 2016 в 14:35 5214 2

Wardruna.

От руните на древните германски народи, през митовете и легендите им, до музика, вдъхновена от езическите традиции и природата, Wardruna са нещо съвсем различно от просто група. Слушайки песните им със затворени очи, внимателно, като им позволиш да те потопят в себе си, неизменно проглеждаш различно и виждаш не света около теб, а този, който е отвъд - такъв, какъвто е бил преди столетия, и такъв, какъвто ще остане дълго след нас. Чуваш пулса на горите и реките и четеш посланията на старите езически богове на Севера. За всичко това има причина, която стои зад цялата концепция на Wardruna и създателя на идеята на групата Айнар Селвик.

Пътят му като музикант започва от годините като барабанист на норвежката блек метъл банда Gorgoroth, която той самият години по-късно определя като "просто работа" - място, което го учи на сцена и работа с музиканти, но далеч не споделя артистичното му търсене. Но и не е точно така. Защото в лицето на бившия вокалист на групата Кристиан "Гаал" Еспедал Айнар среща човек, който също като него има дълбоки интерес към фолклорните традиции на Норвегия и тяхното езотерично тълкуване, историята на страната и нейната митология. Самият Айнар твърди, че Гаал е допринесъл много за цялостното изграждане на Wardruna и макар днес да не е част от състава интересите им продължават да свързват двамата музиканти.

Айнар Селвик.

Нещо за четене

Олдер Футарк или Старият Футарк (името идва от фонемите на имената на първите шест руни в азбуката) е най-старата от руническите азбуки, които познаваме днес. Използвала се е от 1 до 8 век, когато постепенно е заменена от Младия Футарк в скандинавските страни и от англо-саксонския Футарк при англо-саксонските племена. Освен писменост и фонетични звуци, с тези символи старогерманските племена са изобразявали още тайни познания, умения, езотерична мъдрост или магически песни. За Стария Футарк познанията са далеч по-оскъдни, отколкото за по-новите и опростени рунически азбуки. А и това, което знаем, идва от изследователи от 19 век насам. Огромна част от познанията и мистиката, вплетена в руните, са скрити в мъглата на времето. Старият Футарк е и основата, на която е построена концепцията на Wardruna. Айнар се заравя в миналото и изучава руните и древните нордически езически вярвания.

Затова и кръщава трилогията албуми на Wardruna (третият предстои да излезе в края на 2016 или началото на 2017) “Runaljod” - Звукът на руните. Първият – “Gap Var Ginnunga”, е посяването на семето в земята, грижата ѝ за нероденото дърво, което пази в недрата си. Вторият, “Yggdrasil”, e за растежа и силата на това дърво. Игдрасил всъщност е дървото, което свързва деветте свята в норвежката митология. А третият, последен албум, ще се казва “Ragnarok” - краят на света такъв, какъвто го познаваме - преображение и ново начало.

Обложката на “Gap Var Ginnunga”.

Нещо за слушане

Докато търси информация, чете и потъва все повече в мистиката на древна Норвегия, Айнар Селвик открива, че музиката е била основен инструмент за възпроизвеждане на руните, както и че звучи в резонанс с природата, вярванията и старите култове. Колкото повече научава, толкова повече расте нуждата му да пресъздаде звученето на Севера, песента на природата, споменът за дедите. Самият той неведнъж подчертава, че музиката на Wardruna не е фолклорна; докато я слушаш, не чуваш народни песни от Норвегия, а нови композиции или емоции, пресъздадени със стари инструменти. Той използва традиционни инструменти, за да те заведе на пътешествието Wardruna, да повдигне завесата към легендите, да чуеш земята на викингите. Търсейки стари инструменти, често му се налага да прибегне до услугите на стари майстори, които изработват за него оръдията за музиката на Wardruna. А в много случаи той твори сам инструментите, които чуваш в албумите на групата.

Да завършиш процеса от начало до край - от одирането на елена, през щавенето на кожата, до опъването ѝ на барабан или дълбаенето на флейта от кост - Айнар описва този процес като крайно щедър към човека; знанието, че даваш нов живот на мъртвото животно чрез музиката, която изпълняваш. И когато в една песен усети нужда да разкаже гората, отива в дълбокия лес и записва звуците му, докато свири на някой от инструментите си. Или ако иска да чуеш водата, застава насред река или поток и пее ведно с водите му.

Нещо за гледане

Сериалът “Викинги” на History Channel е сред най-успешните телевизионни продукции. Историята му проследява възхода на митичния норвежки герой Рагнар Лодборк и неговите приключения, изпълнени с кръв, битки, пътешествия, измами и победи, когато водените от него викинги нахлуват в Англия и Франция. Когато Айнар Селвик научава, че Норвегия е сред планираните локации за снимките на първия сезон, се опитва да се свърже с продуцентите на сериала, макар и неуспешно. Но скоро след началото на ефирното им излъчване те сами го намират, впечатлени от позитивните ревюта на Wardruna и музиката на състава. Така започва и партньорството на норвежкия музикант с главния композитор на “Викинги” Тревър Морис. Двамата се сработват толкова добре, че за втория и третия сезон Айнар получава покана да стане официална част от екипа, като дори се появява в някои от епизодите. Разбира се, ще чуем музиката му и в четвърти сезон, който започва да се излъчва от 18 февруари, точно седмица преди софийския концерт на Wardruna.

Вече разбираш защо Wardruna не са обикновена група и защо ги наричаме специални. Те нямат аналог и изпъкват над групите, интерпретиращи норвежкия фолклор, като просто създават нова музика с традиционни инструменти. Музика, която търси транса, езотериката и пътешествието отвъд време и епоха.

Айнар Селвик предпочита музиката да разказва легенди. И да твори такава. Затова и прави не повече от десетина концерта годишно. Затова и единственият концерт на Wardruna на Балканите за тази година, заедно с родната етно/ембиънт алтърнатив рок група smallman е нещо наистина ексклузивно, което трябва да видиш и чуеш сам на 25 февруари в НДК.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

09.02 2016 в 16:38

Страхотна група, следя ги още от първия албум. Този концерт изпъква чудесно над общата музикална картина у нас. Силни адмирации към организаторите от Transfiguration Festival, както и към OFFNews за чудесната и изчерпателна статия. Сега ако кажете и къде могат да се намерят по-задълбочени изследвания на норвежкото изкуство - дори и на английски да е, цена няма да имате.

09.02 2016 в 13:26

Благодаря за страхотната статия! Групата е невероятна и уникална! Музиката им е могъша и изключително красива! Определено за мен е най-добрата група за всички времена с униклаен замисъл и емоции!