Вижте 11 от най-интересните бг документални филми

Количеството български филми, които ще видят киноманите в София, е без прецедент в историята на най-авторитетния филмов форум в България. 

На 22-рия София филм фест ще бъдат представени общо 46 български пълнометражни игрални и документални филма, 11 от които са документални премиери.

Вижте ги:

„Синко мой“ (2018) на режисьорката Павлина Иванова ще има своята световна премиера в рамките на СФФ. Филмът е документален разказ за емигрант в Лондон, посветил живота си на музиката. След години лутане и крайности, 43-годишния Мирослав Атанасов – Морски получава нов шанс за семейство и дългоочакван пробив като музикант. Мултинационалната група, в която свири, е на път да запише дебютен албум и да излезе на голямата музикална сцена.
Филмът е продукция на Фронт филм. Продуцент е Светла Цоцоркова, оператор - Алекс Самунджи. Оригиналната музика в „Синко мой“ е на „The Turbans“ – интернационална музикална формация, съчетаваща вълнуващи традиционни близкоизточни и източноевропейски стилове и оригинални композиции в модерните си и енергични изпълнения. Групата ще има концерт след премиерата на филма на 14 март във фестивалния център „В парка“ (над кино „Люмиер“).

„Нов живот“ е вторият документален филм на един от най-успешните български оператори Стефан Иванов, който ще има своята световна премиера в София през март. От 25 години авторът живее и работи в Канада, а кинотворбата му, посветена на емиграцията, е своеобразен опит за завръщането на Стефан Иванов към неговото житейско и професионално минало в България. Филмът е виртуозен визуален разказ за хора, емигрирали още в първите години след промяната на политическата система у нас, истински герои, чиито пътувания се оказват изключително рискови, неясни и пълни с надежда.

Главният герой във филма „Мечтата на Николай“ на Мария Карагьозова е капитан на туристическо корабче. Той си спомня мечтата си, която успява да сбъдне през 1985 година - да обиколи света сам. Преминавайки през „Желязната завеса“, Николай Джамбазов посочва пътя към свободата на едно цяло поколение млади българи. Филмът е копродукция на Белгия и България, а представянето му на фестивала е неговата национална премиера.

Френско-българската копродукция „Червено, твърде червено“ („Je vois rouge / I See Red People“) е дело на режисьорката Божина Панайтова. Тя е родена в България, но завършва висшето си образование – специалност Философия в „Ла Фемис“ и създава своите оригинални филмови проекти, пътувайки между България и Франция. Предишният й филм „Космонавтите“ (2014) бе показан на 18-ия София Филм Фест през 2014 година. „Червено, твърде червено“ е разказ за това как самата Божина се изправя пред родителите си с провокативни въпроси за миналото им и евентуални връзки с българската държавна сигурност. В оригиналната трагикомична одисея, която смесва шпионския и семеен филм, историята започва със завърщането на Божина от Франция след 25-годишно отсъствие от България. С камера в ръка, Божина решава да разбере какво би станало, ако семейството й е сътрудничило на политическата полиция и комунистическия режим. Тя прави своето документално разследване и филмира всичко по темата. Продуцент на филма е Рой Арида, копродуцент е Арно Домерк, в копродукция с „Andolfi“, Париж. „Червено, твърде червено“ ще бъде представен в програмата на СФФ непосредствено след премиерата му на 68-ия филмов фестивал в Берлин, като ще участва в международния документален конкурс в София.

Най-новият филм на кинодокументалиста Елдора Трайкова „Миниатюра за пиано“ (2017) е разказ за живота и всекидневието на четирима възрастни селски лекари в България. Сценарият е на Асен Владимиров. Филмът е продукция на ПроФилм с подкрепата на ИА „Национален Филмов Център“, а оператор е Емил Христов. Прожекцията на филма в международния документален конкурс на СФФ ще бъде и неговата премиера в София.

Най-новият филм на режисьора Костадин Бонев – „Изкореняване“ отправя документален поглед към края на Османската империя и нейната агония, продължила 25 години. Конкретният фокус е върху геноцида срещу арменците, като според статистическите данни жертвите само през 1915-та година (убити и депортирани) са един милион и четиристотин хиляди души. 

„Симон срещу страха (Случаят Варсано)“ е документален разказ на сценариста, писателя, драматурга и режисьора Георги Тенев за най-мълчаливия български дисидент Симон Варсано. Той е медицински фотограф, състезател по водна топка, романтик, любимец на жените. За една нощ се превръща в арестант с простреляни крака и враг на тоталитарния режим. Берлинската стена пада, но Симон Варсано отказва да стане герой. Чак три десетилетия по-късно историята се завръща с един секретен филм на комунистическата Държавна сигурност. Предстои среща с младостта, среща с надеждите и илюзиите. И отново среща: Симон срещу страха.
Филмът на Георги Тенев получи „Златен ритон“ (2017) за „модерния разказ на необикновената съдба на Симон Варсано“. 

„К 22“ на режисьорите Александър Крумов и Антон Богорисов представя атмосферата в една рота от студенти по актьорско майсторство, живопис и симфонична музика. По стечение на обстоятелствата всички те са отбивали заедно военната си служба през 1957 година, а днес са сред най-изявените през последния половин век български художници, актьори, музиканти, скулптори и режисьори. Това, което ги събира заедно, е откриването на необикновената фотографска изложба на Александър Сертев „Добре дошли в родната казарма“. Тя е и повод много от тях да разкажат смешни, куриозни и трагикомични истории от онова време. Като например как Милчо Левиев изрязал демонстративно на плаца с ножица шинела си и той заприличал на фрак - след като старшината много пъти му натяквал, че шинелът трябва да е с 30 см по-къс. Режисьорът Людмил Стайков разказва през смях как заключил с катинар поделението в Мичурин и отишъл на плаж - останал сам като „постови“, докато другите били на учение за целия ден. Обаче минали проверяващи и историята добила гротескови измерения…

„Студената война“ (2017) на режисьорите Радослав Илиев и Ивайло Пенчев е по сценарий на Иван Георгиев – Гец. Със средствата на киноархива, интервюта със специалисти и на базата на множество документи и фотоси, документалната творба изследва над 40-годишната борба за надмощие между „западния“ свят и социалистическия лагер. Студената война е време на жестоки драми и на прекършени човешки съдби за милиони обикновени хора от двете страни на Желязната завеса. Оператор на „Студената война“ е Иван Михов. 

„Offline” (2017) на режисьорката Станислава Калчева по сценарий на Геновева Димитрова e „актуален дебат в мрежата за информационния потоп, в който интернет и телевизията ни давят“. Филмът поставя акцент върху идентичността – от спонтанността на желанието до автентичността на съпротивата. Български сюжети от световна тенденция, озаглавена от авторите на филма „Offline“. 

Името на Мартичка Божилова и АГИТПРОП като продуцент стоят и зад още един интересен документален проект - омнибусът „Окупация 1968“ (България-Германия-Унгария-Полша-Русия), който ще закрие официалната програма на 22-ия София Филм Фест на 18 март. Филмът е киноразказ за войниците от „братските“ армии на страните-членки на Варшавския договор, както и за Чехословашката окупация и функциите им в нея през август 1968 година. България участва в тази амбициозна копродукция с филма на Стефан Командарев „Ненужен герой“. Премиерата на пълнометражната версия на филма ще се състои на 29 март в Дома на киното като закриващ филм на цялата програма на фестивала.

Следете новините ни в GoogleNews