Удо Диркшнайдер каза сбогом на Accept пред близо 3000 фенове в София

Ози, HeathenHeart - WeRock Последна промяна на 18 март 2016 в 11:00 6706 0

Снимка Герасим Трифонов

Приказката Accept започва някъде около 1968-а, когато две германски момчета в тийнейджърска възраст се събират, за да основат заедно метъл банда. А за нас – българските почитатели на групата, същата тази приказка започна в началото/средата на 80-е години на миналия век, когато касетките с "Restless and Wild", "Balls to the Wall" и "Metal Heart" се въртяха до умопобъркване на касетофоните ни. И слушайки тези албуми, ние си мечтаехме някога да ги чуем не на запис, а на живо. Мечтаехме, но с ясното съзнание, че това няма как да стане. Не бе възможно да се случи.

Да, ама не. Както обичаше да казва наскоро починалият журналист Петко Бочаров.

София, 19 май 1993 г., зала "Универсиада". Демокрацията е дошла в България преди цели три години и половина, но концертният живот, особено този, който касае рок и метъл музиката, все още не е отлепил от дъното. Всъщност, до този момент след идването на промените през 1989-а, в България са гостували само Sodom, Tankard, Ian Gillan и Nazareth. Затова и идването на Accept – една от най-обичаните немски метъл банди у нас, си е истинско музикално събитие. Препълнената зала изпада в екстаз, когато Udo и компания стъпват на сцената. Германците записват концерта и са толкова впечатлени от начина, по който ги посрещат българските им фенове, че няколко години по-късно включват три песни от изпълнението си в концертното DVD "Metal Blast from the Past". Нещо, което май до онзи момент не беше правил никой друг.

Каварна, 27 август 2005 г., стадион "Калиакра". Неочаквано за феновете, Accept обявяват, че групата прекратява съществуването си, а вокалистът им добавя, че от тук нататък ще се концентрира върху соловата си кариера. Още по неочаквано за всички е, че последният концерт, на който Udo ще бъде на една сцена с колегите си от Accept , ще се състои в българско градче, чието точно местоположение към онзи момент не е известно на поне осемдесет процента от населението на България. Германската метъл машина прави убийствен концерт на стадион "Калиакра" и приказката "Accept с Udo" приключва. От тук насетне вокалистът гостува у нас със собствената си група четири пъти. При всяко от тях той включва в сетлиста си и няколко песни на Accept , но набляга предимно на композиции от соловото си творчество.

София, 17 март 2016 г., зала "Универсиада". Udo отново е тук. Този път групата е кръстена на фамилното му име – Dirkschneider, а концертът е част от турнето, на което той казва окончателно сбогом на творчеството на Accept . Според собствените му думи, след края на тази световна обиколка той никога повече няма да изпълнява песни на бившата си банда. Затова и сега на концертите звучат само и единствено песни на Accept . Убийствен сетлист! Направо си е сбъдната мечта за всеки почитател на метъл машината от Солинген. 24 композиции, коя от коя по-любими на дошлите близо три хиляди фенове. Парчета, които помним, слушаме и пеем повече три десетилетия. И които май вече няма да чуем никога на живо. Или поне не изпети от уникалния глас на Udo, който, няма какво да се лъжем, е емблематичен и един от най-разпознаваемите за метъла като цяло. Но нека все пак да не избързваме с "погребенията", а да караме всичко по реда си.

Честта да открият концерта на Dirkschneiderу нас се падна на германската метъл банда Palace. Групата вече веднъж се е представяла пред българска публика – отново като подгряваща, но на концерт на Primal Fear през 2012 г. Palace е от онези банди, които по една или друга причина са останали извън големите сцени, но това пък е запазило в музиката им първичната, неподправена атмосфера на класическия хеви метъл. Като добавим и факта, че са опитни музиканти, с над 25 години стаж и изпитват удоволствие от това, което правят, логично, представянето им се превърна в едно приятно изживяване за всички присъстващи в залата. Palace се оттеглиха под заслужени аплодисменти, за да отстъпят мястото си на канадските ветерани Anvil.

Anvil също посещаваха нашата страна за втори път, но предишната им изява е доста отдалечена във времето – през 2005 г., като тогава те изнасят хедлайнърски концерт. През годините групата е претърпяла много промени в състава, но тази вечер тя се представи като трио: Steve "Lips" Kudlow – вокал, китара, Robb Reiner – барабани и най-новото попълнение – басистът Chris Robertson. Anvil бяха подбрали сетлист от първите си три и от последните си три албума, включително и композиции от най-новото си творение "Anvil Is Anvil", издадено през февруари тази година.

Канадците се появиха на сцената под звуците на инструменталното парче "March of the Crabs" от албума им "Metal on Metal" (1982), който е втори дългосвирещ запис на бандата и се счита за знаков, тъй като с него Anvil обръщат вниманието на критиката и почитателите на твърдата музика върху себе си. В началото представянето им започна обещаващо. Фронтменът Steve "Lips" Kudlow пусна някоя и друга шега за побелелите вече музиканти и фенове. Anvilбодро забиха и "666" от "Metal on Metal", а после се върнаха с "Oooh Baby" и към дебютната си творба "Hard 'n' Heavy". Постепенно началният ентусиазъм охладня и стана видно, че групата не е за тази публика и публиката не е за тази група. От сцената забелязаха липсата на ентусиазъм и запитаха колко стари фена имат в залата. Вдигнаха се четири-пет ръце, а групичка от около дузина ентусиасти подкрепяше по-интересните парчета.

Въпреки реакцията на зрителите Anvil доказаха, че ветераните не се огъват лесно и геройски продължаваха да се движат по предвидения сет. Не съкратиха дори доста дългите инструментални сола по време на изпълнението на парчето "Mothra". Последвалото соло на барабаниста Robb Reiner успя да спечели вниманието на повече присъстващи и да съживи контакта между музиканти и публика. Определено, с повече интерес се приеха песните от последните творби на бандата и особено бодряшкото пиратско парче "Daggers and Rum" от най-новия й студиен албум. Anvil завършиха изпълнението си със смятаната за техен химн песен "Metal on Metal" и освободиха сцената за хедлайнъра на вечерта.

Сетлист на ANVIL:
01. Mаrch of the Crabs
02. 666
03. Ooоh Baby
04. Badass Rock 'n' Roll
05. Winged Assassins
06. Free as the Wind
07. Daggers and Rum
08. Mоthra
09. Swing Thing
10. Die for a Lie
11. Mеtal on Metаl


21:25 часа. Залата е в трепетно очакване. Музикантите, без фронтмена на групата, са вече на сцената и забиват първите акорди на "Starlight" от далечната 1981-а. Появява се и Udo. Дрезгавият му глас изпълва "Универсиада" със страховита мощ, неоставяйки съмнение, че ни предстоят над два часа метъл сеч. Удар след удар! Така Dirkschneider изкова своето "сбогом" към Accept. Точно това и чака насъбралото се множество, което не спира да припява на един от големите си любимците. Може и да се повтаряме, но е факт, че към сетлиста тази вечер не можеше да има никакви забележки. Съставен от най-доброто, което може да се вземе от първите седем албуми на Accept (с изключение на дебютния, който остана непредставен), той не даваше възможност дори за минута почивка нито на зрителите, нито на групата. Е, може би съвсем за малко, по време на "Winterdreams", оказала се единствената изпълнена балада. И ако беше съвсем естествено да очакваме най-големите хитове на германската метъл машина (и съответно да ги получим), то сред изпълнените композиции присъстваха и чудесни изненади, дошли някак неочаквано. Като "London Leatherboys" примерно, на чийто припев българската публика отново показа на какво е способна. Или "Midnight Mover" и "Wrong Is Right", които ни върнаха три десетилетия назад, във времето на култовия албум "Metal Heart". Да не говорим пък за скорострелната "Losers and Winners", оставила ни направо без дъх. Спор няма, публиката доста си попя (покрещя, ако трябва да бъдем точни) на този концерт и вероятно много хора изгубили гласа си снощи, днес ще говорят шепнешком.

Галерия от концерта снощи може да видите на този линк

Самият Udo Dirkschneider бе на очакваното от феновете ниво. Както винаги досега. Въпреки че голяма част от изпетите композиции не бяха изпълнявани от него от много, много години, той безпроблемно влезе в любимата на почитателите му роля – Гласът на Accept, раздавайки се докрай и предоставяйки на зрителите пред сцената най-доброто, на което е способен. След изпълнението му снощи, за него можем да кажем само суперлативи, особено предвид това, че отдавна не е първа младост (на 63 години е), но не бива и да пропускаме факта, че концертът бе на едно наистина високо, професионално ниво (включително и в технически аспект - звук, светлина и т.н.) и благодарение на останалите музиканти. Най-новите попълнения в бандата на Udo – китаристите Andrey Smirnov и Kasperi Heikkinen успяха да се справят с нелеката задача да заменят (привидно) незаменимия Wolf Hoffman. Е, да, ясно е, че щеше да бъде още по-по-най, ако самият той беше на сцената до Udo, но както вече споменахме, тази приказка отдавна свърши. Синът на Dirkschneider – Sven, налагаше барабаните като за последно, а за симпатичния Fitty Wienhold (бас) каквото и да кажем, ще е малко. Всъщност, той до такава степен се е сраснал с U.D.O. (вече почти 20 години е в бандата), че май е невъзможно, да си представим концерт на тази група без него.

Четиримата музиканти около Udo допринесоха доста за това метъл класики като "Head Over Heels", "Neon Nights" и "Restless and Wild" да звучат като в оригинал. Това не остана незабелязано от публиката и тя ги аплодираше бурно след всяко от изпълненията. Което пък от своя страна караше Udo и колегите му да нанасят нови, по-тежки и по-бързи "удари", върху искащите още и още фенове. "Son of a Bitch", "Up to the Limit" и "Screaming for a Love-Bite" се стоварваха като тежък чук върху главите на трите хиляди ACCEPT маниаци и като че ли след тях нямаше още какво да се иска от DIRKSCHNEIDER. Всичко дотук обаче, общо взето представляваше нещо като лека подготовка за финалната част на шоуто. Защото, ако можем да определим биса само с две думи, то това със сигурност беше тежката артилерия на този концерт. "Metal Heart" се оказа един от малкото моменти от над двучасовата музикална вакханалия, в които публиката успяваше да надвика гръмогласния певец. Това обаче нямаше как да се случи по време на "I'm a Rebel" и особено в момента, в който цялата зала се разтресе от онзи, познат ни до болка крясък, даващ началото на спийд метъл химна "Fast as a Shark". Група и фенове дружно изпяха "Balls to the Wall", а последният забит от Udo пирон в ковчега на ACCEPT творчеството му бе възпламеняващата "Burning". Край!

Това ли беше? Никога вече? Тайничко се надяваме нещата да не стоят точно по този начин. Надяваме се, че на следващите едно-две турнета хер Dirkschneider ще изпълни обещанието си и ще ни представи по-подробно (отколкото го е правил досега) творчеството на U.D.O., след което отново ще можем заедно с него да пеем с пълно гърло: "Hei-di, heido, heida, hei-di, heido, heida, heidi, heido, heidahahahahahahaha!" И ако това се случи, ние ще му простим, че (мъничко) ни е излъгал ;)

Ето и пълен сетлист от концерта на DIRKSCHNEIDER, организиран от "Sofia Music Enterprises", състоял се на 17 март, 2016 г., в зала "Универсиада":

--- Intro: Just a Gigolo (David Lee Roth version)
01. Stаrlight ("Breaker" - 1981)
02. Living for Tonite ("Metal Heart" - 1985)
03. Flаsh Rockin' Man ("Restless and Wild" - 1981)
04. London Leatherboys ("Balls to the Wall" - 1983)
05. Midnight Mover ("Metal Heart" - 1985)
06. Breaker ("Breaker" - 1981)
07. Head Over Heels ("Balls to the Wall" - 1983)
08. Neon Nights ("Restless and Wild" - 1981)
09. Princess of the Dawn ("Restless and Wild" - 1981)
10. Winterdreams ("Balls to the Wall" - 1983)
11. Restless and Wild ("Restless and Wild" - 1981)
12. Son of a Bitch ("Breaker" - 1981)
13. Up to the Limit ("Metal Heart" - 1985)
14. Wrong Is Right ("Metal Heart" - 1985)
15. Midnight Highway ("Breaker" - 1981)
16. Screaming for a Love-Bite ("Metal Heart" - 1985)
17. Monsterman ("Russian Roulette" - 1986)
18. T.V. War ("Russian Roulette" - 1986)
19. Losers and Winners ("Balls to the Wall" - 1983)
Бис:
20. Metal Heart ("Metal Heart" - 1985)
21. I'm a Rebel ("I'm a Rebel" - 1980)
22. Fast as a Shark ("Restless and Wild" - 1981)
23. Balls to the Wаll ("Balls to the Wall" - 1983)
24. Burning ("Breaker" - 1981)
--- Outro: My Way (Frank Sinatra song)

Ози, HeathenHeart - WeRock

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови