Танцът на апашите Георги Гоцин и Каталин Старейшинска

Последна промяна на 26 април 2017 в 17:00 6825 0

Снимка Елена Николаева

"Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите" е пиеса, която фокусира погледа си върху един универсален, съвременен проблем - този за жаждата за общуване и страхът да бъдем себе си. 

Тя представя живота на двама млади - Дани и Роберта, в края на 80-те години на миналия век в Ню Йорк. Поставени в ситуация на мизерия и отчуждение, те се опитват да се справят със суровите предизвикателства на живота, който им е подготвил остър сблъсък на характери. 

Достигнали дъното - материалното, емоционалното, духовното, на ръба на лудостта, те разбират, че единственият начин да се освободят от оковите на тъгата е любовта. Любов, която се заражда чрез разкриване на най-дълбоките и съкровени мисли, изказани след години тишина. 

Автор на пиесата е световнопризнатия драматург, сценарист и режисьор Джон Патрик Шанли - носител на Оскар за филма "Лунатици" и на награди Тони и Пулицър за пиесата "Съмнения". За първи път негово произведение се поставя у нас, под режисурата на Ованес Торосян. 

В ролите на Дани и Роберта влизат Каталин Старейшинска и Георги Гоцин. Млади, енергични и образовани, те успяват да пресъздадат образите си в дълбочина, да потопят зрителя в света на героя си.

За ролята си на Роберта Каталин получи номинация за тазгодишните награди "Аскеер". Познаваме я от постановки в театър "София" като "Антигона", както и от "Срещу течението на Хъдсън," "Код: Сазонов," "Продадено" и други. 

През 2015 година Каталин е номинирана за ИКАР за ролята й на Антигона в постановката на Иван Добчев.

Георги завършва НАТФИЗ в класа на Ивайло Христов, като по-късно участва във филма му "Каръци". С Ованес се "откриват" в НАТФИЗ и правят "Записки на един луд" - моноспектакъл на Георги по Гогол, който продължава да се играе успешно в театър "Възраждане".

Постановката се играе основно в Драматичен театър - Пловдив, а премиерата и в София е утре, на сцената на Народния театър, от 19:00 часа. 

За "Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите", театърът, отношенията между хората и актьорската професия си говорим с тях.

Снимка: Георги Вачев

В пиесата се разглеждат отношенията между двама човека, социално отритнати, достигнали дъното. Какви могат да бъдат причините, според вас, един човек да стигне до социалното дъно?

Георги: Причината е липсата на любов. От друга страна стои и гневът на младите хора, които се чувстват неразбрани заради заобикалящата ги среда. Една голяма част от тях търсят себе си твърде дълго време и се губят. Понякога любовта е нещото, което ги измъква. Дани и Роберта са стигнали до такава крайност, че единственото нещо, което може да ги спаси, е любовта. Те, може да се каже, че са на крачка от смъртта. Те не са просто двама души, които имат проблеми. Те са стигнали до момент, в който осъзнават, че няма на къде да отидат, за да избягат от себе си. Те не общуват, между тях има сблъсък рога в рога, и интересното е, че в този сблъсък се заражда любовта им.

Каталин: Всъщност те са жадни да говорят, но са отритнати, научени са да живеят сами като кучета. Искат да говорят, но не знаят как, няма къде да излеят болката, която са натрупали. 

Трудностите в общуването ли ни пречат да бъдем себе си? 

Георги: Общо взето това е генерално във всеки един от нас. Всеки един човек се чувства сам, недоразбран. Младите хора се чувстват зле - не е задължително да нямат пари и да са рошави, това не е причината да са неразбрани и гневни. Това е заболяване като цяло в съвременното общество, илюзията на свободата, че си свободен, но всъщност не си. Съществува е моментът, че младите са научени не да общуват, а да се отбраняват, просто светът ни кара да бъдем такива. 

Каталин: Героите на пиесата имат силни характери, а един силно изразен характер трудно остава в тълпата. Те не могат да бъдат част от стадото. Индивидуалисти са, те не са лоши хора, искат да отстояват себе си. 

Георги: Както Булгаков казва - "Няма лош човек, има липса на любов."

Несъмнено героите в "Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите" са дълбоки, представят силни чувства и емоции. 

Георги: Пресъздаването на такава роля става чрез много работа с нас самите като хора. Процесът по влизането в роля е сложен, опитваме се да припознаем болката на героя с нашия опит, опитваме се давим къде имаме допирни точки, за да ги разберем.

Каталин: Трябва да си много честен, да съблечеш всичко от себе си - това е начинът хората да ти повярват, защото ти си на сцената с твоята душа все пак.

Снимка: Георги Вачев

Изглежда много трудно да влезеш в кожата на друг човек особено на такова дълбоко, емоционално ниво. Как се отразява такава трансформация на един актьор? Как реагира личността?

Каталин: Много е трудно. Можеш да останеш в една роля завинаги, ако нямаш силите да я прескочиш. Определено има период, в който живееш в ролята. Аз осъзнах, че в края на пиесата, когато излизах някъде, започвах да говоря като героинята си. Приятели и близки забелязваха това. Понякога е трудно да излезеш от роля и защото се чувстваш празен. Вчера казах на Георги, че ми е търсене, че не знам какво да направя, за да заместя тази роля, толкова много дадох за нея.

Георги: Да, но това е нормално. Края на сезона е и почваме емоционално да се изтощаваме.

Каталин: На мен пък ми се иска още веднъж да мина през това. 

Георги: Проектът е независим. Работим в много малък екип - едва от трима души. Процесът по създаване на пиесата е много интимен. Работихме с много любов към персонажите си. Лесно е да бъде фалшиво, но за да е достоверно трябва да заобичаш персонажа си. Интересното в "Дани и дълбокото синьо море" е, че проблематиката е характерна за младите хора.

Каталин: Да, може да не е същата житейска случка, но емоционално те кара да припознаеш болката, да намериш нещото, за което и ти се бориш. Много хора се припознават в тази пиеса. Възрастните хора, които гледаха пиесата с удоволствие, на тях им беше интересно да видят младите, да ги разберат, да видят истината за тях. Истината се приема трудно, а героите ни са безкрайно откровени. Те нямат друг вариант - просто да бъдат честни в безумието си. Това е едновременно красиво и смешно. Гледаш и няма какво да кажеш. 

Дали в живота си човек неизбежно стига до извода, че трябва да бъде истински? Дали неизменно в живота си стигаме да истината?

Георги: Истината винаги натежава и в някакъв момент избухва. Избива с пълна сила, като тенджера под налягане. 

Каталин: Човек просто трябва да казва нещата, такива, каквито са.

От думите ви разбирам, че за да се потопиш в роля, се изисква пълно себеотдаване, което не е обвързано с работно време. Въпреки това после отивате в театъра, за да представите трансформацията си. Как обаче се отнася театъра към вас, актьорите? Това, което получавате в замяна, справедливо ли е?

Георги: Вътрешно, административно има големи проблеми в театрите. Заплащането в някои от тях не винаги е адекватно. Често се оказва и че има пари, а не излизат качествени продукции. Има вариант нещата да се случват, но в момента всеки се спасява по отделно - има хора, които изкарват пари, други пък почти не вадят.

Каталин: Да си свободно практикуващ актьор попринцип е по-добре, но носи рискове. Може 1 година да не работиш, после може да искочи голяма продукция и тя да ти донесе финанси. Но нямаш постоянен доход.

Георги: В Англия навсякъде има минимални ставки, и тук има, но те не се спазват. 

Каталин: В началото, когато започвах да играя, си казвах, че искам да правя театър, независимо от парите, но започнах да работя на други места. За да си помагам, работих в бар. 

Георги: В системата на театъра липсва морал. Не може да знаеш, че с години може да останеш да играеш в един театър, както се случва, когато играеш на щат. Има хора, които съзнателно или несъзнателно се отпускат. С щата понякога хората си казват, че могат да минат метър, а според мен артистите трябва постоянно да доказват, че заслужават мястото си - това е хубаво.

Каталин: Да, рисково е да се независим, но можеш да правиш нещата по своя начин, а това е изкуството. 

Георги: Изказахме се негативно, но е време и за хубавия пример. Директора на Драматичен театър - Пловдив Кръстьо Кръстев подаде ръка на постановката, салона е пълен. Той рискува да поде ръка на младите и нещата се случиха. Нужно е дупката между поколенията да бъде запълнена. Има много голяма дупка между поколенията. Има липса на комуникация, а това е тъжно.

Каталин: В България за съжаление няма и театрален кастинг. Така е много трудно да се разбере кой е добър за една роля и кой не. Един път се организира и отидох. Беше наистина вълнуващо, дойдоха много хора. Така трябва да се прави. 

Добре, а как могат нещата да се подобрят? Изборите минаха, предстои да бъде обявено ново правителство и нов министър на културата. Какво бихте посъветвали бъдещия културен министър?

Георги: Ще кажа само едно - в Румъния в момента са отпуснати пари за 8 дебютни пълнометражни филма. Ние толкова правим на година. В Русия вдигнаха с 50% бюджета за независими проекти за млади артисти - стипендии и фондове. В Германия бюджета за кино също се вдигна с 50%.

Трябва цялостна дългосрочна политика, тук парите и политиките са от година за година. Това е несериозно. Трябва гилдията и държавата да седнат и да се разберат в името на хората. И в тази област забелязвам, че липсва комуникация. Проблемите могат да бъдат решени, като се изкажат обосновани искания, а артистите трябва постоянно да се доказват, да доказват защо е важна да има култура, да има театър и кино. Все пак лицето на една нация е културата.

Каталин: Може да се каже, че липсват и идеи, защото дори с малко пари за филм може да стане добра продукция. Това те кара да мислиш, да се вдъхновяваш как ще направиш нещата с по-малко ефекти, но наистина да направиш изкуство. Много е трудно независимите проекти да намерят пространство. Сега с един мой колега спечелихме проект по програма "Дебюти" - имаме идеята и хората, но няма къде да го направим, защото не сме на щат и никой не ни и иска, а можем да направим нещо стойностно за без пари.

Георги: Случвало ми се е да отида в даден театър с готов проект и директорът да казва, че трябва да работим едва ли не без пари, защото сме млади и те "ни дават шанс". Реално така се случва, че друг прибира парите от постановката, а това не прави чест на същия. Позорно е да правиш далавера от сиромасите. Не искам да казвам, че всичко е черно, но съм се сблъсквал с този модел на работа.

Снимка: Георги Вачев

Преди малко Георги каза, че трябва актьорите в театъра постоянно да доказват защо е важно да има изкуство, театър, култура. Защо е важно да се развиваме културно?

Каталин: Театърът е бягство от реалността, там е друг свят, ти можеш да го създадеш, както пожелаеш, там е красиво, там можеш да мечтаеш. Всичко, което правим в театъра, го правим за хората - за да могат след работния ден да се пренесат в света на възможностите, където всичко е една приказка.

Георги: Театърът дава чувство за споделеност, там откриваш отговори, припознаваш се с героите от сцената. Аз съм актьор, но понякога отивам в театъра, за да намеря отговори на екзистенциални въпроси, да мисля върху теми от живота, които ме вълнуват. Идентифицирам се в ситуация, която ме си и случила, мога да се видя отстрани, да оценя нещата, давам си равносметка, това е много полезно. Театърът и културата са необходимост. 

Друг е въпросът за възпитанието в тази област, включително възпитанието на публиката. Водят се разни хора на сила на театър, който те не разбират, а така може да се стигне до отвращение от това изкуство. Липсва цялостна политика към хората, не се възпита публика. Често не се обяснява на хората какво е това, което виждат. Имах щастието да видя как стоят нещата в Англия, знам политиката към младите там. От ученици се запознават с целия механизъм на театъра, има цели програми, могат да си купуват книги с информация, учат се как работи театъра, така разбират и етикета, който трябва да се спазва. До някаква степен за това си е виновен театъра - не трябва да се мрънка, трябва да има адекватен мениджмънт, на ми прави впечатление, че тук направо липсва.

Изкуството не може да бъде без публика, липсва осъзнаване, че трябва да се работи в тази насока.

Каталин: Аз пък мисля, че младите лека по лека стават жадни за театър.

Георги: Това е само в София и големите градове. В провинцията положението е много лошо. Тотално абдикиране. Дават се някакви пари, но не е ясно на кой, как и защо се дават. 

Каталин: Аз съм пътувала с доста представления, в малките градове няма млади хора, трудно се пълнят залите в малките градове, освен ако не доведеш някой известен актьор от телевизията. 

А има ли роля, която бихте изиграли с голямо удоволствие или такава, в която мечтаете да влезете?

Каталин: Всички роли, които съм изиграла досега, са много сладки, винаги са били предизвикателство за мен. Аз обичам Джейн Еър, любима ми е от малка, но бих пробвала да изиграя всичко.

Георги: Аз също нямам любима роля, просто винаги се влюбвам в персонажите си. Не искам да правя едни и същи неща, а най-важното за мен е героят да сложен.

Снимка: Елена Николаева

Какво ви предстои оттук нататък?

Каталин: Аз очаквам да реализирам проект по програма "Дебюти".

Георги:  Май месец започвам снимки с един австралийски режисьор. Като цяло се заформят нови борби. Доста позитивна настроен съм, обнадежден съм, не само за себе си, а и за младите в страната. Усещам надигане у нас към будност, хората все повече излизат от комфортната си зона. Тук има много талант и съм спокоен. Имаме супер материал като златна мина, като е въпрос на време да започне да се използва. 

Последно: защо хората трябва да дойдат и да гледат "Дани и дълбокото синьо море"?

Каталин: Бог и любов, да дойдат и да гледат любов. Представлението е достъпно, просто се показват чистите отношения между двама души. 

Георги: Ако са се заинтригували, да дойдат и да гледат, ще им хареса. Пиесата е съвременна, за първи път се поставя в България, драматургът е изключителен, а Ованес Торосян е гениален, гениален!

---------------------------------------

Следващи представления на "Дълбокото синьо море: Танц на апашите":

София:

27 април (четвъртък), 19:00 – Народен театър, камерна сцена

20 май (събота), 19:00 – театър Възраждане

30 май (вторник), 19:00 – театър Възраждане“

Пловдив:

28 април (петък), 19:00 – Пловдивски театър, Zoom Зона

3 май (сряда), 19:00 – Пловдивски театър, Zoom Зона

16 май (вторник), 19:00 – Пловдивски театър, Zoom Зона