Петък вечер е. През снежна София тръгвам към Дома на киното, за да посетя прожекцията на филма "Лорд Бънди от София", който разказва историята на "Бъндараците".

"Бъндараците" се раждат в началото на 60-те. Основатели на групата са братята Димитър и Иван (Вачо) Милеви.

В състава влизат още съученикът на Вачо Кирил Маричков и Петър Цанков, приятел от махалата.

Името на групата идва от прякора на Димитър Милев- Бънди. На него му викат така, защото когато бил на 6-7 години се разболял тежко и го извеждали на разходка в количка - като английския лорд Бънди.

В началото - когато свири в Студентския дом групата излиза под "Таралежите", но някой от публиката се провиква: „Какви таралежи, бе? Не виждате ли, че това са Бъндараците?”.

Бъндараците са първата българска рок група. По това време Съюзът на музикалните дейци има официално становище, че не може да съществува музикална формация, състояща се от три китари и барабани.

Но в София има младежи, които знаят, че някъде отвъд границите на комунизма съществува друг свят - с повече въздух и простор за летене. На улица "Джовани Горини" в София, където живеят Големият и Малкият Бъндарак, се раждат първите поколения български групари.

Когато пристигнах в Дома на киното залата вече беше пълна. Нямаше места, някои хора стояха прави.Макар и не в пълен състав "Бъндараците" свириха чист и неподправен rock’n’roll.

Сценаристи на филма за "Бъндараците" са Константин Петров и Боряна Матеева.

Ето какво разказа Боряна Матеева в предаването на Дарик „Междуредие": Те са свирили тогава с „филинг". Тази дума сега много се изтърка, но тогава е било много важно, защото героите, най-вече Вачо (Иван Милев) - Малкия Бъндарак, са от тези пионери, първопроходци, които правят един соцъндърграунд. Те са бащите на българския рок. Тази група, която се основава 1962 г., когато „Бийтълс" издават първата си плоча, се разпуска 1968 г. В този кратък период те изригват и поставят началото на онова, което сега младите знаят като български рок".

Toва събитите е част от нещо много по-мащабно. Едно явление, започнало преди няколко години, което се състои в естествения стремеж на младите да намерят онези духовни стойности, които са запазили свободния дух на родителите им и които в хаоса на прехода като че ли са се разпиляли.

Имаме и още артефакти: филмът на Петър Даскалов "Млада кръв", чиято първа част вече БНТ показа, а сега чакаме втората; антологията "Цветя от края на 80-те" с над 200 текста на песни, която скоро ще излезе от печат.