София Филм Фест показва номинирания за "Оскар" "Левиатан", който вбеси Русия

ОFFNews Последна промяна на 20 януари 2015 в 15:54 18970 3

Кадър от филма.
Кадър от филма.

След като грабна „Златен глобус” за най-добър чуждестранен филм и получи наградите за най-добър сценарий в Кан, най-добър филм в Лондон, най-добър чуждестранен филм в Мюнхен, както и номинации за БАФТА и „Оскар” новият руски филмов шедьовър "Левиатан" ще зарадва и публиката на София Филм Фест 2015.

Продукцията на Андрей Звягинцев, която беше приета със смесени чувства в родината си, а на места в нея и с чист гняв, е авторска интерпретация на историята на библейския Йов, разказана чрез сюжет от съвременна Русия и препратка към политическия анализ на знаменития английски философ Томас Хобс.

Главният герой Николай (Алексей Серебряков) заедно с жена си Лилия (Елена Лядова) живеe в малък северен град край Баренцово море и има автосервиз. Когато кметът на града се опитва да събори къщата и да конфискува имуществото му, Коля моли за помощ свой стар приятел, адвокат в Москва. В малкия град юристът се сблъсква с произвола на местните бюрократи и представителите на руската православна църква. Страстите се разгорещяват и събитията излизат извън контрол...

„Сценарият беше много повлиян от пейзажа. Всичко тръгна от едно американско произшествие, борбата на обикновен занаятчия срещу мощна промишлена компания и администрацията. Този самотен и отчаян бунт на обикновения човек, на когото властта пречи да живее, ме порази", разказва за работата си по филма Андрей Звягинцев.

Първоначално режисьорът смята да снима в Америка, но идеята действието да се развива в Русия взема връх, подхранвайки с космически лиризъм тази социална драма: „Когато намерихме място за снимките, на брега на Баренцово море, далеч на север в Русия, историята придоби цялата си широта, визуалната си тъкан. Вече имахме наум идеята за Левиатан, ненаситното чудовище.”

„В есето си „Левиатан” Хобс пише, че във всеки от нас дреме чудовище, и ако няма висша инстанция, която да регулира обществото, се стига до война между отделните индивиди. Тази инстанция е държавата, но в замяна на удобството и сигурността, които носи, човекът се отчуждава от свободата си. Тогава самата държава се превръща в чудовище, което поглъща душата. За мен да се откажеш от свободата означава да продадеш душата си на Дявола. Старателно изграденият съюз между човека и държавата от доста време е тема на живота в Русия”, коментира Звягинцев.

В Кан, където беше и световната премиера на филма, критиката оценява като „изключително” съчетанието между сценария величествените пейзажи край далечното северно Баренцово море.

„Левиатан” е четвъртият голям пълнометражен успех за Андрей Звягинцев. Още с кинодебюта си „Завръщане” (2003) режисьорът печели „Златен лъв” и „Лъв на бъдещето“ във Венеция, номинация за „Златен глобус” и десетки международни награди. „Изгнание” (2007), който беше показан в програмата на 12-ия София Филм Фест, получи приза за най-добър актьор от Кан, а „Елена” (2011) беше удостоен със специалната награда на журито в секцията „Особен поглед”.

Андрей Звягинцев разказва за човешки и политически драми, които може и да са реалистични, но е достатъчно да го чуеш, за да навлезеш в свят, в който мисълта сама създава образи и видения.

„Левиатан” ще има специална гала премиера на София Филм Фест, която организаторите очакват да бъде удостоена с присъствието на членове на творческия екип.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

21.01 2015 в 11:48

Бясна е майка ти !

20.01 2015 в 20:25

Изгледах филма. Силен и правдив. И има защо руснаците да са бесни. За съжаление смятам, че до голяма степен е актуален и за България.

20.01 2015 в 18:54

Не словоблудствайте, Офнюс. Аман с тая грантова пропаганда от "Америка за България".
Вбесил, вбесил, колко да е вбесил Русия филмът? Хвалят го масово дори официалните православни сайтове и го наричат "честен и откровен". Не всичко в Русия е путинско.
И филмът далеч не буди толкова коментари, колкото навремето да кажем "Страстите Христови" на Мел Гибсън в демократичните САЩ, които по никакъв начин не бива да сравняваме с долната руска азиатщина, нали?