Балканският конкурс на СФФ традиционно включва най-успешните филми от региона през последната година. 2022 не е изключение – в програмата ще бъдат представени изключителни заглавия, завоювали престижни отличия на едни от най-авторитетните кинофестивали в света.
Носителят на голямата награда за най-добър филм „Кристален глобус“ в Карлови Вари 2021 „Докато мога да вървя“ („As Far As I Can Walk“) на сръбския режисьор Стефан Арсениевич е съвременен прочит на традиционен средновековен епос, в който африкански мигранти играят в ролите на сръбски национални герои. Творбата е посветена на изконната необходимост всеки човек да открие своето място в света, но тя е и приказка за любовта. Изпълнителят на главната роля Ибрахим Кома също получава признание в Карлови Вари – наградата за най-добър актьор. „Докато мога да вървя“ е копродукция между Сърбия, Франция, Люксембург, България и Литва. Продуцент от българска стана са „Чучков брадърс“, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Във филма, който преди дни получи отличие (Special Mention) и на 33-ия филмов фестивал в Триест, участват и българските актьори Башар Рахал и Стефан Денолюбов.
Още един фестивален отличник – със „Златна раковина“ от фестивала в Сан Себастиан, влиза в битката за най-добър балкански филм. Това е „Синя луна“ („Blue Moon“) на румънската режисьорка Алина Григоре. Тя прави запомнящ се режисьорски дебют с историята на млада жена, която се бори да получи висше образование и да избяга от тормоза на близките си. Едно двусмислено сексуално преживяване с човек на изкуството я подтиква да се бори с насилието в семейството.
Копродукцията на Северна Македония, Косово и Черна гора „Сестри“ („Sisterhood“), представена в програмата на София Мийтингс, е дело на младата режисьорка Дина Дума. Премиерата му беше през 2021 година в програмата „На Изток от Запад“ на Карлови Вари, където спечели Специалната награда на журито, и впоследствие бе македонското предложение за Оскар. Фабулата се завърта около приятелството на две подрастващи момичета, което е застрашено в момента, в който трябва да се изправят пред ужасните последици от манипулативното си поведение. Действието се развива в тийнейджърска общност, за която натрупването на последователи в социалните мрежи е по-важно от истинските взаимоотношения. В своя успешен дебют Дина Дума залага на автентичния подход при пресъздаването на ключовите моменти в развитието на младежите от деца към осъзнати и отговорни млади хора.
Един от филмите, които започнаха своя път от фестивала в Кан през 2021 година, беше пълнометражният дебют на родената в Дубровник млада режисьорка Антонета Аламат Кусянович „Мурина“ („Murina“), представен на София Мийтингс през 2018. В екипа на изпълнителните продуценти е самият Мартин Скорсезе, а филмът бе удостоен в Кан с най-престижната награда за дебютна творба - „Златна Камера“. „Мурина“ разказва интригуваща история – за особената сила, с която разцъфтява сексуалността на една млада жена под погледите на красивата ѝ майка, строгия ѝ баща и чаровния отдавнашен приятел, привлечен отново от красотата на майката и изкушен от девствената чистота на дъщерята. Кусянович е автор на сценария заедно с Франк Грациано, а интерпретацията на сюжета е поднесена от типично женска гледна точка, като един от възможните изводи е, че дори при разочарованието от неосъществените очаквания, всеки трябва да разчита на собствената си сила, ако иска да постигне това, което желае.
Копродукцията между Франция и Косово „Ревът на лъвиците“ („The Hill Where Lionesses Roar“) е впечатляващ пълнометражен дебют на Луана Байрами, чиято премиера бе в „Петнайсетдневката на режисьорите“ н Кан 2021, а след това спечели „Сърцето на Сараево“ за най-добра актриса, наградата за режисура на фестивала „Raindance“, две отличия в Стокхолм и приза на ФИПРЕССИ във Варшава. Сюжетът се фокусира върху съдбата на три млади жени, които живеят в отдалечено селце, нейде в Косово, и не виждат никаква перспектива за мечтите и амбициите си. В своя стремеж към независимост те решават да пристъпят към действие – и вече нищо не може да спре рева на лъвиците, които жадуват свободата…
С премиерата му в Локарно 2021, най-новият филм на авторитетния сръбски режисьор Сърджан Драгоевич „Небеса“ („Heavens Above“) получи наградата на младежкото жури в Швейцария и адмирациите на киноспециалисти и публика на фестивали в цяла Европа. Действието в тази мрачна фентъзи-комедия се развива в три различни десетилетия – през 1993, 2001 и 2026 година, като героите ѝ се появяват в различни сюжети и при все по-странни обстоятелства. Съдбите им се преплитат, а филмът се оказва необичаен поглед към преходния период в една пост-комунистическа държава. Чудесата провокират цялата общност да погледне на света през тотално различна перспектива и в съвсем нова светлина. Ето какво споделя авторът на филма в Локарно: „Като режисьор, който е прекарал половината си живот в социалистическо общество на атеисти, за мен беше предизвикателна идеята да направя филм, свързан с християнството. Тази задача се оказа още по-сложна, тъй като исках да създам комедия, която да представя деликатна тема като вярата с дължимия респект.“
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста
Орбан: Преминаваме от военно време към ера на мир