Простихме се с композитора Кшищов Пендерецки

Венци Мицов 29 март 2020 в 13:32 4481 0

Тъжна вест за почитателите на класическата музика в цял свят - на 86 годишна възраст си отиде полският композитор Кшищов Пендерецки.

Пендерецки е една от най-големите фигури в класическата музика през втората половина на XX век. Заедно с неговия сънародник - Витолд Лютославски, Пендерецки е един от бащите на композиционна техника, наречена "Алеаторика".

Алеаториката, условно казано, е техника на изписване на нотния текст, в която на музиканта е дадена свобода да импровизира в рамките на приблизително указан модел, в който единствената абсолютна величина е времето.

Произведенията, които Пендерецки пише през 60-те години са изцяло подвластни на този тип композиране, като сред най-известните му творби са "Трем в памет на жертвите на Хирошима", "De natura sonoris" (приемани като учебници на алеаторната техника), "Флоуресценция", "Полиморфия", "Псаион по свети Лука"

В средата на 80-те години в музиката на полския маестро настъпва обрат и той загърбва алеаторната техника. Музиката, която започва да пише Пендерецки е в стил неоромантизъм и мнозина определят този стил като пост брукнеров.

Пендерецки пишеше и филмова музика. "Екзорсистът" на Уилям Фридкин, "Сиянието" на Стенли Кубрик са с негова музика. Композиторът имаше и 4 награди "Грами", последната - от 2016 година.

На 11 юни тази година Кшищов Пендерецки трябваше да има концерт със Софийска филхармония в София. На концерта щеше да звучи неговата Симфония № 7 – „Седемте порти на Йерусалим“ за петима солисти, четец, три хора, квартет и оркестър в седем части.

Уви, българската публика няма да може да види Пендерецки на пулта в зала България.

В памет на едно от последните велики имена в световната музика ви предлагам да чуем неговата 7 симфония, която щяхме да слушаме на живо в София на 11 юни.

Аплодисменти за маестро Пендерецки!!!!

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице