'Прасето' на Берлинале

Иранско кино, пълен салон. „Khook“ на фарси или „Прасето“ на български определено отива в списъка ми с любими филми, които бих гледала отново.

Факт е, че Берлинале не блести със страхотна селекция от филми тази година. С малки изключения е слаба година за фестивала.  

„Прасето“ е първият филм, който наистина заслужава Златна мечка. Режисьорът на филма- Mani Haghighi, е номиниран за втори път в категорията „Competition/Wettbewerb“, като първата си номинация получава 2016 година за „A Dragon Arrives!“.

Лентата е една гротеска, която комбинира в себе си измислица, самоирония и бруталност. Диалозите са остроумни и оригинални и нито за момент по време на филма зрителят не се замисля колко е часа или какво има да свърши след края му. Черна комедия, това е категорията, под която бих го поставила. Трудно се правят такива филми, защото границата между повърхностната и алтернативната комедия е тънка.

Основна тема във филма е обществото и неговата способност да бъде брутално. Също така и неговия инструмент- социалните мрежи, които са място за ексхибиционизъм и унищожаване на личното пространство. Всички актьори играят великолепно и би било нечестно да отбележа само главния актьор – Hassan Majooni. Именно той обаче допринася с небрежния си вид и детинското си поведение за естествената и хумористична атмосфера на филма.

Както винаги, няма да издам историята, но тя определено е неочаквана. На заден фон е дълбоко политическият въпрос за свободата на творчеството и репресиите в Иран. Всеки киноман би оценил „Прасето“ и с голямо нетърпение очаквам какво ще реши журито на Берлинале.