Романът „Поразените“ на Теодора Димова е деветият носител на Националната литературна награда за български роман на годината на Национален дарителски фонд „13 века България“.
Заглавието бе номинирано заедно с още пет романа, издадени през 2019 година: „Балкански ритуал“ на Георги Тенев, „Странстващият албатрос“ на Деметра Дулева, „Хроники на неведомото“ на Николай Терзийски, „Чекмо“ на Момчил Николов и „Чудовището“ на Владимир Зарев.
Връчването на наградата на победителя ще бъде на 15 юни 2020. Церемонията ще се предава онлайн в сайта на „13 века България“.
„Поразените” ни препраща към мракобесния период в българската история непосредствено след 9.IX.1944 г., когато след легендарния преврат тоталитарният режим се установява в България. Романът проследява историите на трима убити от новата власт мъже – писател, свещеник и предприемач – и техните жени и деца, които преминават през ужаса на деветосептемврийския преврат.
Жени, които са принудени да вървят в леденото февруарско утро към мястото на убийството на своите съпрузи, докато снегът се сипе тихо над главите им. Жените не говорят. Напомнят на черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на обичните им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен…
Картината на корицата на „Поразените” е детайл от декора на Марк Шагал за балета „Алеко” по музика на Пьотър Илич Чайковски. За литературната му основа е послужила поемата на Пушкин „Цигани”.
За написването на „Поразените” Теодора Димова коментира:
„Ние всички, родените преди ’89-а и след нея, всички ние, които имаме нещо общо с България, сме поразени от тези събития така, както сме поразени от Чернобилската авария. Мащабът на пораженията тепърва започва да излиза наяве. Това е печално известно на всички ни. Но поразени ли са наистина „Поразените”? Това е въпросът, който ме тревожеше и утешаваше едновременно, докато пишех за трите жени и за това дете. В какво се изразява поражението и в какво победата? Свети апостол Павловата прочута фраза звучеше през цялото време в главата ми: „…силата ми се в немощ напълно проявява…”. Кой е по-силен в очите на Бога – този, който кротко плаче в себе си, или онзи, който безсрамно тържествува?”
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Алфа Рисърч: Българинът е оптимист за личното си благо, но не и за това на държавата
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас
Главчев на Витоша по ''чистите'' пътеки