"Обичай ме" от Себастиан Тери е най-новата премиера, която ще бъде поставена на сцената на Сатиричен театър "Алеко Константинов" на 20 април. 

Светът е пълен с тайнства и мистерии. Но когато те са свързани със семейството, когато една жена осъществява майчиния си копнеж след десетки години, когато от изневиделица в къщата ви се настанят едновременно щастието и тревогата – това вече е изключително събитие.

Аптекарят Андре и чиновничката Лоранс са сполетени от неочаквани гости. Кръвни роднини ли са те или мошеници?

Със себе си носят мечтано щастие или измама? Най-поставяният европейски комедиограф Себастиен Тиери е нанизал в пиесата си „Обичай ме!“ поредица от необикновени събития, ситуации наситени със смях и ирония и всичко това последвано от дълбока човешка емоция.

Чрез смеха и лиризма театралното действие трупа въпроси директно към седящите в салона. Защо причиняваме най-силната болка на най-близките си хора? Може ли да има прошка за насилието над дете? Зад смешното в живота виждаме ли и човешката драма?

Героите в пиесата не само се стремят да разплетат смешната и объркана ситуация, но търсят истината за самите себе си. Недоразуменията, връхлетeли ги днес, поставят въпроса – как ще живеем утре. Тази дилема стои пред множеството семейства от нашето съвремие и това прави пиесата и постановката не само актуални, но и подканяща към размисъл.

Ролите се изпълняват от Албена Павлова, Димитър Баненкин, Милена Аврамова, Стоян Дойчев, а режисьор е Андрей Калудов.

Цивилизованите общества отдавна са определили семейството като най-святото и незаменимо място на човешките изживявания. Любовта, синовната обич, майчинското чувство са вечни и общовалидни. Но френският драматург, актьор и продуцент Себастиен Тиери умее да ги вижда в пиесите си и от друга страна – смешна, тайнствена и противоречива. Без да оспорва светостта на семейните връзки и чувства, чрез театралната игра той ни разкрива колко сме изкривили естествените взаимоотношения в семейството. Подчинени на социалните недъзи, на нетърпимостта и враждебността обхванали обществото ни, не усещаме как изстиваме един към друг, семейството се превръща в трънливо гнездо на конфликтуващи индивиди. Свещените връзки се затягат като задушаващи примки, един на друг си причиняваме болки, а не радост и щастие. Вместо красота хората започват да излъчват нетърпимост, вместо топлота – смешни до гротеска деформирани характери. И тогава идва тя - случката, събитието, колкото и невероятно, толкова и възможно. Съдбата изпраща едно дете, една личност, една жертва, един необикновен човек, смешен и тъжен, чаровен и неразбираем, но преобръщащ всичко обратно към неговия първичен вид. Става ясно чия душа е готова да възроди в себе си добротата и благородството, грижата и всеотдайността. Една човешка съдба, по криминално тайнствена и по детски смешна се оказва пробният камък за човешката доброта или егоизъм. Смехът и драмата се смесват във виртуозна комбинация така, както ги срещаме в живота, споделя за пиесата режисьорът Клаудов.