Музикант къща ще храни ли?

Последна промяна на 12 юни 2017 в 15:17 6765 7

Снимка sxc.hu

Спазва ли се авторското право у нас и какви са хоризонтите му за развитие - това е тема, която не стои на дневен ред, а влиза в информационния поток рядко. Така последно беше с казуса БНР-Музикаутор, който тече вече близо година. Той е показател за това в каква среда вирее авторското право в България и говори, че почва май няма или ако има, тя трябва да бъде поена още дълго.

В световен мащаб културните и творчески индустрии са машина за пари - изследвания показват, че за 2013-та година в Европа този бизнес е оценен на 709 млрд. долара, а в тази сфера работят близо 8 млн. души*.

В същото време у нас 0,5% от бюджета е отделен за култура, а културните индустрии сформират под 5% от БВП на България. Резултати, които не са за хвалба.

Тези теми бяха разисквани на конференцията „Приносът на интелектуалната собственост – възможности за България“, проведена миналата седмица от Музикаутор - сдружението, чиято работа е да разпределя парите към авторите на музика от авторско права.

Участници в тази конференция бяха представители на Американското посолство у нас, които говориха за списък 301 - документ на Търговския департамент на САЩ, в който България присъства като държава, в която авторските права не се спазват напълно и добре. Друг говорител бе юристът и представител на световната правна организация EY Али Пирзада. Тоня Ханкок от дипломатическото представителство на САЩ и Пирзада похвалиха ентусиазма, с който България работи по решаването на проблемите с авторското право. Ентусиазъм, но не и осезаем напредък.

Кой отговаря за правата на авторите?

Ако зададете този въпрос на обикновен човек, без той да има общо с културната индустрия, шансът да знае отговора е малък. По-притеснително е, че ако го зададете на творец, той също няма да знае.

От една страна стоят организации като "Музикаутор". Те отговарят за правата на авторите на музика. ПРОФОН, от своя страна, се грижи за правата на продуцентите и изпълнителите, "Театераутор" - за авторите на сценични произведения, "Артистаутор ' - за артистите-изпълнители и други.

На същия бряг трябва да стоят и представителите на властта, а в нашия случай това е Министерството на културата с дирекцията "Авторско право и сродните му права". Неин директор от дълги години е Георги Дамянов.

Работата на всички тези организации и държавни органи е на пръв поглед лесна - да следят спазва ли се законът за авторското право и сродните му права у нас. Самият факт, че във всеки един момент може да си свалите на компютъра последния албум на ваш любим изпълнител, показва, че правата не се спазват, а работата на гореспоменатите институции и организации е несвършена.

Кои са основните проблеми?

По закон "Музикаутор" трябва да събира парите за авторите от хотели, заведения, таксиметрови компании, радиа, телевизии и на практика всяко място, което излъчва музика за комерсиални цели. Контролът за това обаче се извършва от Министерството на културата и отговорната дирекция. В България има над 150 хил. обекта, които излъчват музика за своите посетители и клиенти. Петима инспектори на МК следят за този контрол. Крайно недостатъчно както според "Музикаутор", така и според Министерството на културата, което гледа със сведен поглед, когато стане въпрос за това.

Физически невъзможно е петима души да следят спазва ли се законът в над 150 хил. обекта.

От дълго време идея на "Музикаутор" е инспекторите на общините да следят за спазването на авторските права. В момента общинските власти контролират дали обектите имат разрешителни от няколко различни ведомства (като ХЕИ и Пожарна безопасност). На пръв поглед изглежда лесно осъществимо като идея, но отпорът и най-вече неразбирането на материята от страна на държавните власти води до това у нас правата на авторите да не се спазват.

Гост на конференцията бе зам.-министърът на културата Румен Димитров, който призна, че "положението в страната в това отношение е плачевно". Той пое ангажименти МК да свърши още работа в тази насока, но от обещание до изпълнение има много път, който ние с интерес ще следим. Димитров заяви като идея дирекцията за авторско право към МК и патентното ведомство да бъдат изведени извън структурите на културното министерство и да се поверят на вицепремиер с такъв ресор. 

Друг основен проблем, също признат от властта, е че Темида е напълно неопитна в тази сфера. На конференцията присъства зам.-министърът на правосъдието Десислава Ахладова, която каза, че делата, свързани с авторското право, у нас са малко, а самите съдии не познават добре материята. "Обученията са малко и недостатъчни", каза Ахладова, която преди министерския пост бе съдия.

Статистиката е красноречива - 85% от бизнеса у нас, когато става въпрос за авторско право, е в сивата икономика. Сиреч, когато слушате за стотен път някоя песен на Ед Шиърън в дискотеката, то британският изпълнител от вас не е спечелил нищо, защото заведението най-вероятно не си е платило за излъчването му. Това може да даде и отговор на въпроса защо големите поп звезди пропускат България в турнетата си. Но това е друга тема на разговор.

У нас има 259 радио и тв компании. Като добра новина можем да кажем, че едва 9 от тях нямат договор с Музикаутор, а 13 нямат с ПРОФОН, каза на конференцията бившият директор на СЕМ Мария Стоянова. По-притеснителен е фактът, че една от 9-те радио компании, с които "Музикаутор" няма договор, е Българското национално радио. Без да коментираме коя страна е права и крива в случая, самото наличие на подобен абсурден казус показва, че проблемите са много, а желание за тяхното решение липсва в поне от едната от страните. БНР няма договор с "Музикаутор" от 1 януари тази година, а в момента излъчва музика с непогасени авторски права, което превръща общественото ни радио в навярно най-голямата пиратска станция в Европа.

Дигиталният свят, в който живеем, ни даде на тепсия Спотифай, Нетфликс и редица други програми за стрийминг на съдържание като музика и филми. Преди години те се считаха за бъдещето, особено като ставаше въпрос за борба с пиратирането на творческия труд. Истината обаче е следната - всеки автор на музика, когато чуе за услуга като Спотифай, е готов да я заплюе на секундата.

"Мразя Spotify. Парите, които артистите взимат, са жълти стотинки. Нищичко!", каза преди няколко години в интервю за OFFNews вокалистът на германските хеви метъл легенди GammaRay Кай Хансен. И е прав. В днешно време авторите на музика и изпълнителите изкарват повече пари не от създаването на музика, а от концерти и продаване на тениски. Тоест изкуството някак за тях остава на заден план, а гледат да създадат фенска база, която да консумира продукти, които се пипат и носят. Което пък може да даде отговор на въпроса защо музиката се комерсиализира и защо "Металика" правят повече пари от продажба на тениски, а не от продажба на албуми. Все пак "Металика" са музикална формация, а не модна компания, нали?

Али Пирзада от EY даде следната любопитна статистика: по-задълбочени анализи на стрийминг платформите показват, че всеки 47-ми стрийм на една песен в Спотифай елиминира едно незаконно сваляне. От друга страна, 137 стрийма елиминират едно купуване на песен от услуги като iTunes и подобни. С една дума - Spotify прави много пари, печели много, но реално приносът за самата индустрия не е толкова голям, колкото се претендира.

Кога ще се оправим?

Много хора като деца са искали да станат музиканти и певци, а в този миг родителското тяло се е впуснало да обяснява, че музикант къща не храни или "не се занимавай с глупости, то не пречи да имаш нормална работа и да си свириш". В тези думи има и много истина. У нас много изпълнители, особено в ъндърграунда, през деня работят други професии, а през нощта пълнят клубове с музиката си. В това няма нищо лошо, разбира се, но артистът е свободна душа и тук спор няма. Затворена и принудена да изкарва прехраната си не само с творчество, тя закърнява и изкуството страда. 

Промяната, колкото и банално да звучи, трябва да дойде от хората, които слушат, гледат и усещат изкуството. Да, то често не може да се пипне с ръце или да се погълне буквално. Но когато следващият път ваш приятел или познат има концерт, не го питайте дали има покани, за да влезете безплатно. Купете си сами билетите и пляскайте силно.

*Изследването е на световната организация E&Y, публикувано през 2013-та година с името Cultural times - the first global map ot cultural creative industries

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

7

Касиопея

21.06 2017 в 15:01

Това е поръчкова статия. Тя дискриминира независимите компании, които също имат право по Закона за авторско право да договарят своя музика и които не членуват в колективни организации. Стига с тези дитирамби за Музикаутор и Профон. Кажете защо няма достатъчно инспектори, които да регистрират нарушенията и така всички, които не плащат да плащат за ползването на чужд труд - музиката също е труд, макар и творчески.

53046

4

Red or Dead

12.06 2017 в 20:06

От мен като специалист по темата, да знаете ЕДНО, ако музикантът е ИСТИНСКИ талантлив, няма да има проблем с изхранването и на внуците си.........

Само вижте КОЙ/И се занимават с...“Авторски права“.....ми тоталните бездарници и некадърници....примерно - ВаскУ тръпката, пак васкУ гюрофф......руткЪ колефф...и так далее..

А в същото време 'чалгаря' Слави разпродаде ЦЕЛИ ТРИ КОНЦЕРТА САМО ЗА по.....20 мин., без да е обелил и дума за авторски права......

По КОНЦЕРТИТЕ ще ги познаете.........омерзих се, тоталити и отивам да слушкам новия албум на Ариен Лукасен с цяла плеяда звезди..................
А , да не забравя, свалих си го от RUTRACKER.ORG;)

'чеси', ти палуваш ли в рутракерчето, а гиди мърсък недин:)))