Как се реконструира средновековна българска музика?

OFFNews се свърза с иранско-канадския композитор и изпълнител на реконструирана историческа музика Фаря Фараджи по повод (зло)употребата с негов запис в саундтрака на новия български филм „Не затваряй очи“. Проведеният разговор обаче стигна много по-дълбоко в забележителни теми като реконструкцията на средновековна и антична музика. 



От близо пет години Фаря записва както съвременни музикални интерпретации по исторически теми, така и старателно реконструирани песни със старинен текст и оригинални инструменти от няколко епохи, езици и култури. Записвал е бретонска, ирландска, скандинавска, индианска, френска, гръцка, сръбска, българска, румънска, турска, арменска, иранска и арабска музика. Негови композиции на антични теми вече образуват цели концептуални албуми върху старогръцката, древноперсийската, римската и византийската музика. Той свободно съчетава елементи от фолклора със свои авторски решения.

Той работи на десетина езика и си служи с огромно разнообразие от музикални инструменти.

Интересът на Фаря Фараджи към старинното музикално наследство тръгва от епическата литература. Епоси като „Илиада“, „Гилгамеш“, „Шахнаме“, Енеида“ и „Песен за Роланд“ са били изпълнявани в музикален съпровод и като историк, Фаря започва да си задава въпроса как тази традиция постепенно се е превърнала в познатия и днес фолклор на много народи.

В разговора Фаря наблегна на приемствеността между древните средиземноморски музикални, религиозни, епически и фолклорни традиции, които образуват продължителна приемственост от културите на Близкия и Средния Изток през класическите култури на Елада и Рим към фолклора на днешните Балкани.

Заедно направихме мисловен експеримент: как би звучала една от песните, които според византийския свидетел Григорий Антиохийски българите все още са пеели в памет на цар Самуил през XII в.? Какви музикални и текстови особености трябва да има такава песен? Дали трябва да има инструментален съпровод, дали трябва да се вземат предвид тогавашната и градска, и монашеска православна литургична музика, и по-късният, вече запазен фолклор от XIX столетие? Дали текстът на песента трябва да прилича на българските и сръбските епически народни песни от циклите за по-късни исторически събития: за крал Вълкашин, Крали Марко и косовската битка? Най-сетне – дали ритъмът на текста би имал нещо общо тези запазени епически песни и с далеч по-древния, също музикален хекзаметър на Омировите героични поеми? 

Следете новините ни в GoogleNews