Художествената галерия в Ловеч вече носи името на проф. Теофан Сокеров

OFFNews Последна промяна на 08 юли 2020 в 21:00 1377 1

Снимка gabrovodaily

Художествената галерия в Ловеч вече официално носи името на проф. Теофан Сокеров. На тържествено събитие бе открита и зала на негово име с подредени в нея картини на твореца от фонда на галерията.

За да се поклони пред паметта и таланта на художника, на церемонията присъства председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Вежди Рашидов, който заяви, че е бил много близък приятел с Теофан Сокеров. "Той определено е гордост не само на Ловеч. Това е един от най-добрите рисувачи в българската пластична култура. Аз смятам, че двама са великите рисувачи - Георги Трифонов и Теофан Сокеров, с европейска значимост. Това, което днес се случва, е малкото, което трябва да се направи за Теофан, но то е началото, което е най-хубавото. Теофан вкара в паметта на историята българската пластична култура. Радвам се, че днес вие вкарвате Теофан в историята с това, че завинаги тази прекрасна галерия ще носи неговото име", заяви Рашидов.

Кметът на община Ловеч Корнелия Маринова посочи, че днес се навършват шест месеца от кончината на професора и отдаваме почит на красотата, доброто, положителното. "Тук се оформя едно прекрасно място, в което грейва още един блестящ художник. От днес ще имаме още един повод да влезем в художествената галерия, да останем тук, да се насладим, да изживеем невероятните моменти, които с тази връзка между реалното и имагинерното, мечтаното, може да ни даде проф. Сокеров", заяви Маринова.

На събитието присъстваха синът и внучката на художника - Симеон и София Сокерови, които дариха на галерията картината "Самотно палто" от по-късния период на твореца, от 2004 година.

По думите на Симеон Сокеров именуването на галерията е голямо признание, което остава завинаги.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1943

1

OtSofia

08.07 2020 в 23:44

Бог да го прости Теофан Сокеров. Ако можеше да обърнем гръб на изписването на Патриаршеската черква на Царевец и никога повече да не си спомняме за стенописването ѝ, щеше да е най-добре.