Безплатен вход в "Квадрат 500" този четвъртък

Последна промяна на 05 октомври 2015 в 13:56 4157 1

"Хълмът на Тара", 1932 г., дело на Николай Рьорих (1874-1947).

На 8 октомври вратите на Националната галерия "Квадрат 500" отново ще бъдат отворени безплатно за посетители, както се случва всеки втори четвъртък на всеки месец.

Столичани и гости ще могат да разгледат от 10:00 до 18:00 часа над 2000 произведения, разположени в 28 зали на четири етажа, като акцент на месец октомври в "Квадрат"-а ще е платното на Николай Рьорих (1874-1947) "Хълмът на Тара", 1932 г., което е експонирано в Зала 21 на галерията.

Специално за "Квадрат 500" в този ден уредници и реставратори ще представят в 11:00 и в 16:00 часа във фоайето пред зала 21 реставрация на японска гравюра Укийо-е ("Картини на плаващия свят")

На 8 октомври 2015 г., четвъртък, входът ще е свободен както за залите на Национална галерия „Квадрат 500“, така и за експозициите в Двореца на пл. „Княз Александър I” №1, в Музея на християнското изкуство в криптата на храм-паметника "Св. Александър Невски", в Музея на социалистическото изкуство и в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ).

Николай Константинович Рьорих принадлежи към най-изтъкнатите деятели на руската и световна култура. Той е художник, учен, пътешественик, обществен деец, писател и мислител. В творчеството му връзката между човека и природата се превръща в знак, в символ и внушава нови философски идеи, повлияни от Изтока. През 1923 г. Николай Рьорих заедно със семейството си пристига в Индия, където започва подготовка за археологическа, етнографска и лингвистична експедиция в труднодостъпните райони на Централна Азия. След завършването й, през юли 1928 г., Рьорих основава Институт за хималайски изследвания, наречен „Урусвати“, което в превод от санскрит означава „Светлина на Утринната звезда“. През 30-те години на ХХ век той разработва и проект на специалния Пакт за опазване на културните ценности по време на войни и граждански междуособици.

В Националната галерия се съхранява колекция от 248 творби на Николай Рьорих, дарени от неговия син Святослав Рьорих. Голяма част от тях са пейзажи от цикъла „Хималаи”, създадени през 30-те и 40-те години на ХХ век.

Рьорих рисува картината „Хълмът на Тара“ през август – септември 1932 г., припомня д-р Людмила Класанова, уредник в Националната галерия. По това време той, заедно с членовете на организираната от него експедиция, са в Северозападните Хималаи, в долината Лахул. Тези древни и свещени планински места са свързани с имената на почитани учители и духовни наставници в индийската и тибетска история. През декември 1932 г. художникът изпраща картината, заедно с други свои произведения, от Нагар (Индия) в Ню Йорк (САЩ), където американката Кетрин Кембъл-Стибе я закупува. Тя е близък сътрудник на семейство Рьорих и събира значителна колекция от произведения на Николай и Святослав Рьорих. Картината е представена за първи път в България през 1978 година, а по-късно Кембъл-Стибе я дарява на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Наименованието на творбата е свързано с Тара – будистка богиня, чието име обикновено се превежда като „Спасителка“ или „Майка на освобождението“. Тара е въплъщение на великото състрадание и милосърдие и се смята, че свръхестествената й сила закриля от различни светски и духовни трудности.

Изобразеният в картината тибетски лама изпълнява тантрически ритуал. Той е облечен в традиционни одежди, носи монашеска торбичка и островръха червена шапка, която подсказва, че принадлежи на една от трите „стари тибетски школи“ (Нийнгма, Кагю или Сакя), наречени „сектите на червенокапците“. Във вдигнатите си ръце държи ритуални предмети – барабанче дамару и камбанка. Те се използват заедно в тантрическите практики и изразяват идеята за единството на мъдрост и състрадание. Пред фигурата на ламата се вижда и друг ритуален предмет – тризъбец, който символизира победата над трите свята и трите времена. Чрез символиката на фигурата и величествените планински върхове, синьо-лилавия колорит и драматичния ритъм на обемите, Николай Рьорих пресъздава в картината особена хармония, заредена с мощната пулсираща вибрация на живота.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

05.10 2015 в 14:23

Незнайно защо като прочетох заглавието си присетих за д-р Тони:

Петък, 2 октомври

Ивайло Христов, актьор, режисьор и преподавател в НАТФИЗ, вика: „Защо не кажат ясно - няма нужда от култура, и да затваряме всичко?!”

Да кажели ясно… По-ясно от това, да назначиш Вежди Рашидов за министър на културата, няма как да се каже. Гошо Тъпото ли да назначат, за да стане ясно. Не са сетили. След последната боя той май стана гербер…