На 8 октомври вратите на Националната галерия "Квадрат 500" отново ще бъдат отворени безплатно за посетители, както се случва всеки втори четвъртък на всеки месец.
Столичани и гости ще могат да разгледат от 10:00 до 18:00 часа над 2000 произведения, разположени в 28 зали на четири етажа, като акцент на месец октомври в "Квадрат"-а ще е платното на Николай Рьорих (1874-1947) "Хълмът на Тара", 1932 г., което е експонирано в Зала 21 на галерията.
Специално за "Квадрат 500" в този ден уредници и реставратори ще представят в 11:00 и в 16:00 часа във фоайето пред зала 21 реставрация на японска гравюра Укийо-е ("Картини на плаващия свят")
На 8 октомври 2015 г., четвъртък, входът ще е свободен както за залите на Национална галерия „Квадрат 500“, така и за експозициите в Двореца на пл. „Княз Александър I” №1, в Музея на християнското изкуство в криптата на храм-паметника "Св. Александър Невски", в Музея на социалистическото изкуство и в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ).
Николай Константинович Рьорих принадлежи към най-изтъкнатите деятели на руската и световна култура. Той е художник, учен, пътешественик, обществен деец, писател и мислител. В творчеството му връзката между човека и природата се превръща в знак, в символ и внушава нови философски идеи, повлияни от Изтока. През 1923 г. Николай Рьорих заедно със семейството си пристига в Индия, където започва подготовка за археологическа, етнографска и лингвистична експедиция в труднодостъпните райони на Централна Азия. След завършването й, през юли 1928 г., Рьорих основава Институт за хималайски изследвания, наречен „Урусвати“, което в превод от санскрит означава „Светлина на Утринната звезда“. През 30-те години на ХХ век той разработва и проект на специалния Пакт за опазване на културните ценности по време на войни и граждански междуособици.
В Националната галерия се съхранява колекция от 248 творби на Николай Рьорих, дарени от неговия син Святослав Рьорих. Голяма част от тях са пейзажи от цикъла „Хималаи”, създадени през 30-те и 40-те години на ХХ век.
Рьорих рисува картината „Хълмът на Тара“ през август – септември 1932 г., припомня д-р Людмила Класанова, уредник в Националната галерия. По това време той, заедно с членовете на организираната от него експедиция, са в Северозападните Хималаи, в долината Лахул. Тези древни и свещени планински места са свързани с имената на почитани учители и духовни наставници в индийската и тибетска история. През декември 1932 г. художникът изпраща картината, заедно с други свои произведения, от Нагар (Индия) в Ню Йорк (САЩ), където американката Кетрин Кембъл-Стибе я закупува. Тя е близък сътрудник на семейство Рьорих и събира значителна колекция от произведения на Николай и Святослав Рьорих. Картината е представена за първи път в България през 1978 година, а по-късно Кембъл-Стибе я дарява на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Наименованието на творбата е свързано с Тара – будистка богиня, чието име обикновено се превежда като „Спасителка“ или „Майка на освобождението“. Тара е въплъщение на великото състрадание и милосърдие и се смята, че свръхестествената й сила закриля от различни светски и духовни трудности.
Изобразеният в картината тибетски лама изпълнява тантрически ритуал. Той е облечен в традиционни одежди, носи монашеска торбичка и островръха червена шапка, която подсказва, че принадлежи на една от трите „стари тибетски школи“ (Нийнгма, Кагю или Сакя), наречени „сектите на червенокапците“. Във вдигнатите си ръце държи ритуални предмети – барабанче дамару и камбанка. Те се използват заедно в тантрическите практики и изразяват идеята за единството на мъдрост и състрадание. Пред фигурата на ламата се вижда и друг ритуален предмет – тризъбец, който символизира победата над трите свята и трите времена. Чрез символиката на фигурата и величествените планински върхове, синьо-лилавия колорит и драматичния ритъм на обемите, Николай Рьорих пресъздава в картината особена хармония, заредена с мощната пулсираща вибрация на живота.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
05.10 2015 в 14:23
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Алфа Рисърч: Българинът е оптимист за личното си благо, но не и за това на държавата
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас
Главчев на Витоша по ''чистите'' пътеки
Главчев на Витоша по ''чистите'' пътеки