Българският павилион на Венецианското биенале за изкуство ще бъде щаб на фиктивна изследователска лаборатория (обновена)

Българският павилион на Венецианското биенале тази година е замислен като щаб на фиктивна изследователска лаборатория. Разделен е в една времева рамка, състояща се от минало, настояще и бъдеще. Това каза кураторът на проекта „Федерация на минорните практики“ Мартина Йорданова на пресконференция в Националния пресклуб на БТА. На нея официалното беше представена инсталацията, с която страната ни ще се яви на 61-вото издание на Венецианското биенале за изкуство.

На пресконференцията участваха също д-р Светлана Куюмджиева – председател на журито, Анелия Николаева – директор на Националната галерия, Ирина Дакова – началник на отдел „Музеи, галерии и визуални изкуства“ в Министерството на културата, Десислава Димова – комисар на павилиона. Онлайн се включват и авторките на „Федерация на минорните практики“ Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева.

Ирина Дакова посочи, че участието на страната във Венецианското биенале е ключов елемент от държавната политика за международна реализация на българското съвременно изкуство. По думите й процедурата се осъществява по ясно разписан статут, актуализиран през 2023 г., който гарантира прозрачност и последователност при избора на проект.

През август Министерството на културата сключи договор за пространството на Българския павилион, с което осигури участието на страната в следващите издания на биеналето за изкуство и архитектура през 2026–2028 г., отбеляза тя.

След решение на Министерския съвет конкурсът бе обявен официално през ноември, а в рамките на един месец бяха подадени общо 23 проектни предложения. Седемчленно жури разгледа допуснатите проекти и след интензивни дискусии избра за победител проекта „Федерация на минорните практики“ с куратор Мартина Йорданова, обясни началникът на отдел „Музеи, галерии и визуални изкуства“ в Министерството на културата.

Анелия Николаева отбеляза, че Националната галерия поема и тази година щафетата да бъде организатор и фактически реализатор на нашето участие в 61-ото венецианско биенале. „Аз стъпвам на вече провървяна пътека, но всеки път има скрити изненади. Но така или иначе, Националната галерия има своя екип, с който би могла и този път успешно да подпомогне реализирането на спечелилия проект“, каза тя.

Николаева уточни, че от Националната галерия зависи изработването на цялата пиар кампания. „И вярвам, че е една добра колаборация на всички нива и ние ще успеем да реализираме тази изключително отговорна задача. Разбира се, голяма част от нас сме историци на изкуството и осъзнаваме, че това е много отговорна мисия. Безспорно Венецианското биенале е един от най-големите форуми и нашето участие там е задължително и вярвам, че занапред ще продължаваме да имаме възможност да участваме“, каза още тя. Директорът на Националната галерия уточни, че процедурата ще започне след сключването на договор между Министерството на културата и Националната галерия. За предишното участие такъв договор е сключен на 16 февруари.

Председателят на журито д-р Светлана Куюмджиева уточни, че броят на кандидатстващите проекти тази година е бил най-голям в сравнение с предходните. „Интересът явно нараства с времето“, каза тя. По думите й тази година е имало изключително силни кандидатури, много оспорван избор, доста дълги дискусии между членовете на журито.

Куюмджиева отбеляза, че „Федерация на минорните практики“ е проект, който е направил впечатление с изключително високо ниво на съдържанието, включено в него, на произведенията, които са селектирани и избрани, и „изключителна сериозна амбиция, заявена от авторките“. Тя уточни, че това са нови произведения, които ще бъдат показани за първи път пред публика във Венеция.

„Тук имаме имаме наистина автентична кураторска работа, което беше едно от нещата, които спечелиха журито. Много сериозни проблеми, засегнати в съдържанието и в произведенията, които ще видим във Венеция. Много висок залог, който предполага и привличане на по-широки публики, на международен интерес към самото съдържание. Адекватна реакция на съвремието ни и на проблемите, в които живеем в днешния ден, както и заложени доста елементи в самото експозиционно решение - един хибриден подход, който не се изчерпва само с представяне на видеоинсталации, но и със залагане на интерактивен елемент, и с постоянно ангажиране на публиките“, каза д-р Светлана Куюмджиева.

Тя уточни, че другите проекти в челната тройка на класирането не отстъпват по качество на победителя. На второ място е проектът „Репетиция“ с куратор Весела Ножарова и автор Калин Серапионов. На трето място е Custos с куратор Петер Цанев и автор Симеон Стоилов. Всички подадени предложения са публично достъпни като част от конкурсната процедура.

Кураторът на проекта Мартина Йорданова каза, че „Федерация на минорните практики“ е замислен като спекулативна изследователска лаборатория, която разглежда форми на съвместност, грижа и политическо въображение в контекста на съвременните глобални кризи. Павилионът е структуриран около времеви пластове – минало, настояще и бъдеще – и включва четири филмови произведения, които засягат теми като идентичност, дезинформация, екология, индустриално наследство и връзката между човека и природата.

По повод заглавието тя обясни, че „федерация“ е организация, съюз, в който отделните елементи припознават някаква относителна автономност пред лицето на една централна организация, което репликира начина на работа на екипа.

Този екип работи за първи път заедно. Четирите художнички нямат обща практика, аз не съм работила с повечето от тях, уточни Йорданова. Тя отбеляза, че думата „минорни“ в заглавието има отношение към централната тема на Венецианското биенале - „6 минорни тоналности“.

Кураторът на българския проект за тазгодишното участие в престижния форум каза още, че кураторът Койо Куо е била вдъхновение за нея още от 2009 година и за нея е чест по някакъв начин да обвърже този проект с нея. По думите й „практики“ в заглавието на проекта има отношение към homo ludens (играещият човек) и добре описва отношенията, които са създадени в проекта.

Тя отбеляза, че самият павилион обитава спекулативното настояще. Замислен като интерактивна среда, базирана на компютърна игра, той събира сигнали от четирите филма и ги активира чрез играта като практика на колективна ориентация. От перспективата на едно въобразено бъдеще павилионът се явява като ранна лаборатория на формиране, в която споделени процеси на внимание, грижа и игра започват да сглобяват постсуверенно политическо въображение.

Тя разказа и повече за четирите филма, включени в проекта. UWU Channel Radiance на Гери Георгиева мобилизира дигитален мит и пророчество, за да постави под въпрос режими на идентичност, удоволствие и медиатизирана истина. Spray and Pray на Венета Андрова изследва инфраструктурите на дезинформацията чрез екологията на т. нар. уебсайтове гъби и алгоритмични системи. „Географията е съдба“ на Райна Тенева проследява преплитането на труд, грижа и насилие в Розовата долина, където розоберът съжителства с производството на оръжие. Текущата работа на Мария Налбантова в Драгоманското блато се разгръща като дългосрочна практика на екологична грижа, съчетаваща художествено изследване, ангажиране с поддържане на средата и формиране на колективен глас чрез събиране на разкази“, каза тя.

„Идеята на този павилион е да създадем едно живо пространство, което пулсира, което реагира на тези елементи от живота, които ни заобикалят и през интерактивната й среда да включим и публиката, която да участва в тези процеси и да има възможност да взема решения в тази федеративна структура“, обясни още кураторът на проекта.

В проекта ще има и още един елемент - през компютърна, геймифицирана зона ще бъдат интегрирани елементите от филмите и темите, за които те говорят, с която от друга страна активираме и включваме предстоящата публика, която очакваме на павилиона.

„Последният елемент е огледален портал, който дава възможност на посетителите и зрителите да огледат и видят себе си в него. Там ще има една инсталирана звукова среда, която ще произлиза от кураторската концепция и речниковия състав на изложбата. Това ще бъде като някакъв допълнителен елемент, който ще обвързва цялата ни практика заедно и всички онези процеси, понятия, които по някакъв начин са били важни за оформянето и бъдещото реализиране на проекта“, каза още Йорданова.

Екипът се включи дистанционно, като всяка от авторките разказа за своята част от инсталацията.

Гери Георгиева разказа, че в своето видео тя ще бъде водеща на новинарска емисия, в която новините ще са от бъдещето. В него тя събира седем видеомонитора в един кадър и има структура на храм. „Има нещо ритуално в тази формация“, уточни тя.

Филмът на Венета Андонова се занимава със сайтовете гъби, със съвременните екосистеми на дезинформацията като инфраструктурата зад тези системи. По думите й важна част от проекта била да ползват оригинални заглавия от сайтове гъби. „За тази цел ползвахме езикови модели, които са специално разработени на български език“, каза тя.

Филмът на Райна Тенева „Географията е съдба“ е художествен хибридно документален филм, който разказва за родния град на авторката - Казанлък. По думите й филмът си поставя за цел да изследва психогеографията на едно място и противоречивата ситуация, в която се намира градът - между производството на розово масло и оръжейната индустрия. Тенева отбелязва, че причината тези неща да съществуват на едно и също място е единствено географията.

Филмът на Мария Налбантова „Блатна песен“ предстои да бъде завършен през март тази година, когато ще бъдат заснети кадри с дрон на изпълнение на женския хор на читалището в Драгоман. Авторката каза, че видеотворбата й е посветена на Драгоманското блато, като преплита историята, екологичните трансформации и значението за местната общност на това място. Тя уточни, че вече четвърта година работи в това пространство. „Аз започнах да изследвам всички тези различни линии, но паралелно с това започнах да събирам истории от хората, които живеят в околността на блатото“, каза Налбантова.

Десислава Димова, комисар на българското участие, уточни, че нейната роля е да гарантира успешното реализиране на националното ни участие във Венеция в комуникация и в съответствие с изискванията на самото биенале. „Стъпваме вече на три много успешни павилиона, които имахме в последните години, и нашата роля сега е да затвърдим това присъствие на съвременното българско изкуство във Венеция. Отговорността е много голяма. За нас Венеция е и много емоционално място, защото всички ние чакахме от десетилетия едно такова утвърдено, редовно присъствие на България на световната художествена сцена. Така че, очакванията са много големи. Аз мисля, че имаме проект, с който бихме могли да ги оправдаем“, каза тя.

По думите й едно от предизвикателствата е не само комуникацията с международната публика, но и ангажирането на българската публика, която следи представянето с интерес. Вече е готов и официалният сайт на българския проект, уточни тя.

Венецианското биенале на изкуствата ще се проведе от 9 май до 22 ноември 2026 г. Темата му е „6 минорни тоналности“. Българският павилион е в зала „Тициан“, където бяха показани българските проекти в 18-ото и 19-ото издание на Архитектурното биенале (2023 и 2025 г.), както и в 60-ото издание на Венецианското биенале на изкуствата през 2024 г.

Искате да знаете повече?

Федерацията на минорните практики
Художници: Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова, Райна Тенева
Куратор: Мартина Йорданова

Българският павилион е замислен като щаб на фиктивна изследователска лаборатория, функционираща в рамките на постсуверенно, ориентирано към грижа политическо въображение, познато като Федерацията на минорните практики. Позициониран леко отвъд настоящето, павилионът се обръща назад към началото на XXI век като момент, в който условията за това за първи път стават видими.

Близкото минало на тази формация е представено чрез четири филма. "UWU Channel Radiance" на Гери Георгиева мобилизира дигитален мит и пророчество, за да постави под въпрос режими на идентичност, удоволствие и медиатизирана истина. "Spray and Pray" на Венета Андрова изследва инфраструктурите на дезинформацията чрез екологията на т. нар. уебсайтове гъби и алгоритмични системи. "Географията е съдба" на Райна Тенева проследява преплитането на труд, грижа и насилие в Розовата долина, където розоберът съжителства с производството на оръжие. Текущата работа на Мария Налбантова в Драгоманското блато се разгръща като дългосрочна практика на екологична грижа, съчетаваща художествено изследване, ангажиране с поддържане на средата и формиране на колективен глас чрез събиране на разкази.

Самият павилион обитава спекулативното настояще. Замислен като интерактивна среда, базирана на компютърна игра, той събира сигнали от четирите филма и ги активира чрез играта като практика на колективна ориентация.

От перспективата на едно въобразено бъдеще павилионът се явява като ранна лаборатория на формиране, в която споделени процеси на внимание, грижа и игра започват да сглобяват постсуверенно политическо въображение.

Венета Андрова

Венета Андрова (родена в София) е визуална артистка, която живее и работи между София и Берлин. Нейната практика се развива в полето на движещия се образ и инсталацията и се основава на изследователски художествени подходи. Работейки с CGI-базиран движещ се образ, многоканални видеа и пространствени формати, тя изследва как съвременната реалност се оформя от технологични системи, медиирана информация и властови структури. В своите проекти Андрова изгражда хибридни наративи, в които документалното и фикцията се преплитат. Тя работи с архивни следи, документални източници, CGI, живопис и алгоритмични процеси, включително модели на машинно обучение. Чрез тези многопластови структури тя изследва как знанието се произвежда, циркулира и легитимира в технологично медиирани среди, както и как автоматизираните системи влияят върху колективни представи и форми на политическо действие.

Андрова е завършила изящни изкуства във Weißensee Academy of Art Berlin, философия и история на изкуството в Humboldt University в Берлин, а част от образованието ѝ преминава и през Bezalel Academy of Arts and Design в Йерусалим, където задълбочава работата си с движещия се образ. Филмът ѝ AIVA получава Award of Distinction на Prix Ars Electronica (2021) в категория Computer Animation, както и Golden Horseman for Animated Film и LUCA Gender Diversity Award на Filmfest Dresden. Предходният ѝ филм From My Desert е номиниран за German Short Film Award (2020) и печели наградата на критическото жури на 25FPS International Experimental Film and Video Festival.

Андрова е подкрепяна от програми и стипендии като Elsa-Neumann Scholarship (NaFöG) към Берлинския сенат, Neustart Kultur / Stiftung Kunstfonds, Cusanuswerk, Mart Stam Scholarship и Bulgarian Fund for Women. Нейни работи са представяни на международни фестивали и изложби като Ars Electronica, DOK Leipzig, EMAF, Гьоте институт и FILE São Paulo, както и в институционални и изложбени контексти в Европа и извън нея.

Гери Георгиева

Гери Георгиева (р. Варна, България, 1986) е мултимедиен артист живеещ в Лондон и работи с видео, пърформанс, скулптура, мултимедийни инсталации и звук. Георгиева неведнъж се изявява като културно мигрираща дива и критик, вдъхновена от поп културата, шоубизнеса, фолклора и митологията. Чрез саморежисура тя разглежда как се формира културната идентичност, като поставя под въпрос медийните конвенции, определението на женствеността в капитализма и продуктовата култура, и за национална идентичност - като репрезентация и преживяване. Георгиева третира сферата на идентичността като място на имитация и трансформация – пространство, където поп и фолклорни традиции се сблъскват и придобиват нови значения. Филмите на Георгиева наскоро са били показани в пътуващата изложба “Евровизион” във Варна и София, както и в публичната сфера в Skanstull Metro станция Стокхолм. Тя има самостоятелни изложби в Cubitt, Лондон, Sormlands Museum в Швеция, Swimming Pool Projects в София. Изнасяла е представления в Palais De Tokyo, Париж, Block universe Festival, Лондон и нейни филми са излъчвани по телевизия в Англия, и институции като Whitechapel Gallery Лондон, Schirn Kunsthalle Франкфурт, South London Gallery Лондон, FRAC Оccitane, MOCA Cleveland Ohio и др. Георгиева е носител на наградата на филмовата комисия Frieze Art Fair (2015) и наградата „Гауденц Б. Руф“ за ново българско изкуство (2017). Тя е учила Fine Art и History of Art в Goldsmiths College и е завършила следдипломна квалификация в Royal Academy Schools Лондон.

Мария Налбантова

Мария Налбантова е художничка, която работи с различни медии и смесени техники, като скулптура, DIY биоматериали, видео и рисунка. В центъра на нейната артистична практика е разказването на истории, като влиза в диалог с конкретни места и се ангажира с техните исторически, социално-политически и екологични аспекти. Тя изследва взаимовръзките между човешкото общество и заобикалящата го среда, като конструира спекулативни реалности, в които събрани устни истории, архивни материали и интердисциплинарни изследвания се преплитат с въображение и съвременни митологии. Нейната работа се фокусира върху темите за съжителството, грижата и отговорността.

Сред по-значимите ѝ участия са: “Silk Road: Artists’ Rendezvous – International Artists’ Silk Road Field Residency“ (2025), Китай; viennacontemporary (2024) със Sarieva Gallery, Виена, Австрия; Art Encounters Biennial (2023), Тимишоара, Румъния; „Манифеста 14“ (2022), Прищина, Косово, като част от груповата изложба „Self-Splaining (Триумф на емпатията)“ на Института за съвременно изкуство – София и в „Центъра за наративни практики“ по покана на галерия OGMS; артистичната резиденция „Residency Unlimited“ (2022) в Ню Йорк, като носител на наградата „БАЗА“ (2020); както и Международната лятна академия (2021), Залцбург, Австрия.

В началото на 2023 г. е селектирана за научно-творческа резиденция по международния проект “WaterLANDS“ на Драгоманското блато. Нейни творчески проекти са представяни в Австрия, Германия, Франция, Испания, Чехия, Румъния, Косово, САЩ и Китай. Творбите ѝ са включени в Колекцията за съвременно изкуство на Европейския парламент, в Китайската международна културна асоциация, в Софийската градска художествена галерия, както и в различни частни колекции.

Райна Тенева

Райна Тенева (р.1986, Казанлък, България) е визуална художничка, работеща между София и Виена. Изследвайки паметта, като територия на напрежение и предоговаряне на личното и политическото, Тенева създава произведения, които се разгръщат в кино, инсталационни или перформативни формати.

В творческата си практика Райна Тенева често се ангажира с институционални, лични и намерени архиви. Чрез тях изследва и реконтекстуализира въпроси, свързани с режими на идентичността, миграцията, както и пресечната линия между интимното и геополитиката. Често коренящи се в уязвимото и пренебрегнатото, нейните проекти отварят пространство за колективно размишление в спекулативното поле между документално и фиктивно.

Райна Тенева завършва специалност „Медийно изкуство” в Университета по дизайн и изкуства в Карлсруе, Германия, и специалност „Фотография“ в НАТФИЗ, София, България.

През 2025 година е носител на наградата Balkan Contemporary Art Prize, инициирана от фондация „Зингър-Захариев, в рамките на форума за съвременно изкуство БУНА. Райна е стипендиант на фондация Урсула Бликле (DokKa Film Festival 2024), Български фонд за жените (2023), Zeitbild Lab, HFG Karlsruhe (2019-2022), Heinrich Hertz Gesellschaft (2018).

Мартина Йорданова

Мартина Йорданова е куратор в Националната галерия на България, основател и артистичен директор на резидентната програма IATRUS във Велико Търново и съосновател на Източнобалканския институт за изкуство и архитектура. Тя е също посланик и член на журито на Sofia Art Fair. Израства между България и Австрия и през 2014 г. завършва бакалавърска и магистърска степен по публицистика, комуникационни науки и история на киното, театъра и медиите във Виенския университет.

Кураторската практика на Йорданова е последователно интердисциплинарна. В Националната галерия на България тя работи за популяризирането на музейната колекция, развитието на партньорства с други художествени институции и създаването и споделянето на знания за българското и международното съвременно изкуство. В чуждестранния отдел за изкуство тя работи в тясно сътрудничество с вътрешни и гостуващи куратори по разработването на образователни и изложбени проекти както в онлайн, така и в офлайн формат, и възлага създаването на нови произведения, специално предназначени за институцията. В партньорство с различни организации от независимата арт сцена в България и на Балканите, нейната практика улеснява навигацията между локалния и глобалния художествен контекст.

През 2023 г. Мартина Йорданова е участник в програмата DAS Talks на Dhaka Art Summit в Бангладеш. През 2025 г. тя участва в кураторска резидентна програма в Узбекистан и е гост-куратор на RAD ART Fair като част от Rad Curatorial.

Организатори

Националният павилион на Република България на 61-ото Венецианско биенале се организира от Министерството на културата на България и се продуцира от Националната галерия. Комисар на българското участие е Десислава Димова.

Следете новините ни в GoogleNews