Петър Хераков

Три седмици на огромно медийно внимание (и това го пиша като човек, който работи в Евроспорт и знае за какво става въпрос). Всеки ден още от сутринта - стотици километри по пътищата покрай хилядите събрали се хора - през миналата година техният брой беше общо 12 милиона.

С подкрепата на отбор, който разполага с най-доброто медицинско оборудване, и за сигурността ти се грижат специални екипи. И всичко това се предава на живо в цял свят. Заедно с болката, триумфа, радостта и тъгата, изпитвани от състезателите. Не случайно Тур дьо Франс е най-великото колоездачно състезание в историята. И тези, които печелят в Париж, остават в историята. 

Под Триумфалната арка финишира и друго колоездачно събитие: Париж - Брест - Париж. Това състезание се организира от 1891-а година насам. И то от същите хора, които през 1903-а започват да правят Тур дьо Франс. Париж - Брест - Париж се провежда на всеки четири години и е известно като най-дългото, най-трудното и най-впечатляващо колоездачно събитие.

Атлетите, които участват в него трябва да са спечелили състезания на 200, 300, 400 и 600 км, за да участват в 1200-километровата обиколка. Правилата са различни - хората имат времеви лимит за завършване, не могат да получават помощ от моторизиран автомобил и трябва да си купуват сами по пътя нещата, които консумират.

Организаторите на Париж - Брест - Париж правят подобни ултра състезания по цял свят, но разбира се, всички те са далеч от блясъка и покритието на Тур дьо Франс. Но пък от друга страна, макар и далеч от колосалното медийно внимание, те събират много повече участници от елитната група от 21 отбора с шест колоездача, които получават възможност да започнат Обиколката.

Тур дьо Франс е мечта за всеки колоездач, без значение от коя част на света идва. Но много често тази мечта не се реализира и професионалистите трябва да се примирят с по-различни успехи.

Китай. Началото на 90-те. Оттеглянето на Дън Сяопин след протестите на площад Тиенанмън не помага особено на положението в страната - все повече държавни предприятия се закриват, а корупцията и безработицата нарастват.

Най-източната провинция Шандун се ориентира по-бързо от други и приема някои от първите специални икономически зони - в Дзинан, в Циндао - което дава прекрасни възможности за един 19-годишен младеж. Светлото бъдеще е само на ръка разстояние.

И приказката рязко свършва, защото главният герой в нея губи левия си крак в катастрофа. "Знаех, че животът ми ще бъде много по-мизерен, ако просто се откажа. Но опитах - всичко в мен беше счупено, самосъжалявах се и дори отказвах да ходя с патерици. Опитах да се самоубия и не успях. Тогава съпругата ми Дон Юанси се омъжи за мен срещу волята на родителите си. Заради нея реших да се боря", казва Уан Йонхай.

Майка му и баща му са прости фермери, така че той не може да им помага с почти нищо. Опитва се да работи във фабрика, после продава плодове... На 22 години за първи път се качва на велосипед - просто в опит да покрива по-голямо разстояние. И това променя живота му. Той става изключително добър, но не го знае.

"Самотата на бегача на дълги разстояния" е разказ от Алън Силитоу. Чух за него за първи път от едноименната песен на Iron Maiden и после намерих и книгата. Разказът е за Смит - тийнейджър от Нотингам, който няма кой знае какви специални интереси и шансове в живота, и се занимава с дребни престъпления.

Смит обаче се насочва към бягането на дълги разстояния като метод на емоционално и физическо бягство от действителността. Той става наистина добър и получава специално предложение от пансиона си - ако спечели важно състезание, последните му шест месеца ще са на олекотен режим. Прилича на Йонхай, нали?

Само че приликите между действителността и книгата свършват дотук. Защото Смит се справя с лекота до последните метри преди финала, когато се заковава на място. Секундите изтичат, а той не мърда въпреки виковете на зрителите - целенасочено оставя да го изпреварят, за да демонстрира свободен дух и независимост пред ръководството на пансиона.

Йонхай обаче разбира, че е добър едва осем години по-късно, когато вижда в родния си град група хора в затруднено положение, които карат велосипеди. Тогава той вече има нова работа – кара триколка-велотакси. И с нея успява да ги изпревари.

Впечатлени, хората от щаба на националния отбор го подлагат на тестове, които той издържа с лекота. Провинциалната федерацията на хора в затруднено положение му осигурява състезателен велосипед и така започва нова глава в приказката му - на 32 години той става професионален колоездач. 

Съпругата му не е съгласна, защото се подлага на ужасно изтощителен режим - всяка сутрин става по изгрев слънце и изминава 50 километра по страничните пътища, преди да се върне в 9:00, за да започне работа с велотаксито си. И въпреки болката, той тренира пет дни в седмицата в следващите четири години.

Резултатът идва през 2006-а - златен медал на Параигрите на Китай и бронзов през 2007-а на световното първенство по параколоездене в Колумбия. Финансовото измерение на успеха е $ 13 800.

"Това е най-голяма сума пари, която съм виждал в живота си. Аз съм син на фермери и именно бедността ме накара да мечтая за повече", казва Уан. Очаква се следващата година да е тази на триумф и той е фаворит в Параигрите на Китай. Контузия обаче води до отказването му и той изпуска големия си шанс за участие на Параолимпийските игри.

Времето не забавя своя ход и макар че през 2011-а Уан взима два сребърни и един бронзов медал на Параигрите на Китай, нашият герой знае, че вече не може да бъде достоен съперник и в края на годината напуска националния отбор на страната.

През 2013-а Йонхай прави нещо почти немислимо - без да участва официално, кара наравно с останалите колоездачи в обиколката на езерото Цинхай и завършва всичките 13 етапа, изминавайки над 2000 км при средна надморска височина на трасето от почти 2500 метра. Още веднъж – 2002 километра при надморска височина от 2468 метра. На един крак.

И също както Смит, трябва да се справи с правилата - организаторите на състезанието се притесняват, че той пречи на здравите физически колоездачи и му заповядват да не ги следва и дори го молят да се откаже в края на втория етап. Упоритият Уан обаче не го прави - стартира два часа преди официалното начало на етапите и кара по края на пътищата, за да не пречи на официалните автомобили. Духът му докосва сърцата на нацията и той взима наградата за параатлет на годината.

"Признавам си, че понякога бях уплашен - особено когато пред мен имаше само безкрайна зеленина, мъгла или студен вятър. Усещах само тотална самота, но си казвах, че без значение през какво минавам, трябва да стигна до края", казва той на върха на високата 3847 метра планина Гуаниси.

Китай. 2014-а. Жи Чен влиза в историята като първият китайски колоездач, участвал в Тур дьо Франс. Както обикновено, милиони от Поднебесната империя следят с интерес какво се случва. Сънародникът им завършва, но остава последен - на шест часа зад Винченцо Нибали. Чен може да се откаже, защото има контузия на коляното, но не го прави. Върти докато може.

Уей също не се отказва, и през 2016-а за 18 дни минава 2160 км по пътя от Съчуан до Тибет и стига до двореца Потала, като става първият колоездач с един крак, минал по този толкова красив и опасен път. "Вече не мога да имам професионална кариера - здравето ми не ми позволява. Но това не означава, че съм загубил страстта си към колоезденето", спокойно отговаря той.

"Карах в планината. Карах около морето. Но никога не съм карал в пустинята. Искам да предизвикам пясъците. 200 километра без почивка в пустинята. Искам да видя залеза над езерото Ухай, да видя огромната статуя на Чингис хан", добавя Йонхай.

А Тур дьо Франс? "Пътуването и езикът ще са огромен проблем. Но щом има надежда, има начин. Човек се нуждае от цели в живота. Ясно е, че ще е трудно на тези години да съм участник, но може само да гледам", завършва Уан.

Обиколката на езерото Ухай

Първото издание на обиколката на езерото Ухай е през 2016-а. През август е ред на второто колоездачно състезание по този маршрут. Датата е 26-и, като се очаква в състезанието да участват 1000 професионални атлети и още стотици аматьори от цял свят. Обиколката се организира от асоциацията, която се занимава с Париж – Брест – Париж и е официална квалификация за ултравеломаратона.

Самият град на брега на езерото е уникален с разнообразието си, но това важи и за цялата провинция Вътрешна Монголия - пустиня, блата, реката ХуанХъ, планини с алпийски поляни, скални рисунки с възраст над 5000 години, много храмове и статуи, както и фарове от Великата китайска стена.

Пустинята Улан Бухе е част от пустинята Гоби и е мястото, където са най-високите пясъчни дюни в света - някои стигат до 500 метра височина. Там са и малкото площи с вкопчената в пясъка билка Тетраена монголика (никъде няма обяснение какво е това на български, но е растение от вида на Бабините зъби, което обаче може да се използва за подпалки заради маслото си).

Видео може да видите на: http://premium.bon-cloud.net/content/i_want_see_ocean_desert

Още по темата

09/09/2016

Други

Параолимпиадата - На колене!