Илиан Илиев пред Nostrabet: Прескачаме ключови етап в развитието на младите играчи в България

Екипът на Нострабет потърси Илиан Илиев-старши за коментар относно случващото се покрай него с клубния и националния отбор. Ето какво сподели той.

Здравейте, господин Илиев! Черно море е на равно второ място в класирането след първия полусезон. Каква оценка ще поставите на изминалата есен?

Мисля, че трябва да дадем добра оценка, тъй като имаше едно заклащане след европейските мачове в началото на сезона, трябваше да се върнем към родната действителност. След това постепенно влязохме в ритъм. Като погледнем от всички тимове в челната шестица може да кажем, че сме клубът с най-малък бюджет. Има тимове с 2-3 пъти по-голям такъв и се радвам, че съумяваме да се преборваме с тимове с много по-големи ресурси. Както е казано обаче, парите на терена не играят.

Наистина имаше колебание в началото на сезона. Помага ли в най-голяма степен за постоянството ви изграденото силно ядро, около което да се вписват и новите играчи?

Да, безспорно е така. По този начин по-лесно новите играчи успяват да се внедрят в колектива и в начина на игра на отбора.

Продължавате напред и за Купата, на четвъртфинал сте. Предполагам, че ще се целите и към този трофей?

Разбира се, не делим нещата. Миналата година отпаднахме рано от Литекс, но това помогна да се съсредоточим в първенството. Знаете, че нямаме много дълга скамейка, повечето са млади момчета и може би отпадането ни даде възможност да завършим на второ място, в крайна сметка.

Вие сте най-дългослужещият наставник в efbet Лига към момента. Доказателство ли е, че в българския футбол най-после е нужно да се наложи доверие и търпение към треньори и играчи, за да може да дойдат и резултати?

Отдавна е желано това от всички, но виждате, че не се получава така. Имали сме по-слаби моменти и ние, но ръководството заставаше зад нас, както и феновете. Това в последствие ни позволи да надградим, защото имахме сигурност. Нашето ръководство е известно, че не обича бързите промени и подкрепя треньорите, дори и в лошите моменти.

За поредна година виждане малко тимове, налагащи българи. Това най-вече важи за грандовете, тези с най-големи възможности. Колко пречи това на Вашата работа като национален селекционер?

Естествено, че е изключително важно да играят повече българи на високо ниво, за да се вдигне нивото на националния тим. Ние обаче не можем да променим клубната политика, така че трябва да се съобразяваме с решенията им и да се надяваме, че за бъдеще ще се увеличи бройката на българите, което да ни предостави малко по-голям избор.

Има ли някакъв начин това да се превърне в държавна политика или най-малкото политика на БФС?

Обсъждали сме ги тези неща – да се въведе квота за българи, но не е лесно, предвид фактът, че сме част от Европейския съюз. Аз все пак се надявам да се намери решение в тази посока, за да се стимулира развитието на българския футбол. Има страни, в които чужденците също са много, но пък и местните играчи са на ниво.

Липсва ли акцент върху работата с младите?

Това, което трябва да разберем в България е, че инфраструктурата е изключително важна. И да имаш най-подготвените треньори, ако децата нямат условия да тренират, то всичко ще става трудно. Затова и има проблеми на този етап. Естествено, има казуси и с подготовката на треньорите. Да не изпадам в подробности, но в школите често не се работи профилирано. Не може да си треньор на 10-годишни и да правиш пас комплекс, ала Байерн Мюнхен. Прескачаме важни неща и после се чудим защо децата нямат добър контрол над топката например. Прескачат се цели етапи в развитието на играчите, не се изграждат важни качества, търсят се резултати на децата, което изгражда вредни навици.

Да погледнем и към националния тим. Един от големите проблеми у нас изглежда, че е в завършващата фаза, по отношение на креативността в последните 30 метра. Отразява ли се това и на броя голове, вкарани в националния тим?

За мен от първия до последния пост във футбола са важни. Да, завършването е функция на нападателите, но отговорността е на целия отбор да създава положения. Има млади момчета, които трябва да се развият. Аз пак се връщам към горния отговор – за формирането на основополагащи качества. Там прескачаме етапи. Виждаме млади треньори, които се интересуват само от резултатите си, във Фейсбук постоянно се правят на герои и говорят как бил победен този или онзи. Или как е бил спечелен пореден турнир. Но най-важното, което е изграждане на качества и манталитет у играчите, просто отсъства. Трябва де се разбере, че децата трябва да се възпитават като добри хора, а след това спортисти. Тук ще акцентирам и на възпитанието на младите. Наскоро, по време на мача ни с Ботев Враца, имахме изумителен момент. Момчетата, които подаваха топките, бяха на по 13-14 години – не може да си представите какви думи бяха отправени към нашия щаб след мача от тях, които могат да са ни деца или внуци. Тези момчета може да са страхотни таланти, но възпитанието им е под нулата. Без този манталитет и уважение, няма как да станеш футболист. Това е само един пример, има много подобни.

През тази година видяхме стабилизация в резултатите на националния тим. Надявате ли се по-често да виждате пълни стадиони, какъвто беше случаят срещу Северна Ирландия и Люксембург в Пловдив, а в София с Беларус нямаше много публика?

Вижте, аз не искам да деля нещата на София и Пловдив. Наистина в Пловдив посещаемостта беше по-висока, но пък в София играхме след онзи мач срещу Северна Ирландия. Хората имат големи очаквания, ние също очакваме много от себе си. И в други интервюта съм го казвал, апелирам за повече позитивизъм, защото това им отражение върху представянето на футболистите.

Предстоят плейофи в Лигата на конференциите и начало на Световните квалификации. Има ли конкретни цели, или желаете да видите, на първо място, надграждане?

Разбира се, надяваме се за надградим и да сме по-креативни в атака. В защита, с изключение на един мач, се справяме добре. Както и Вие споменахте обаче, в атака има какво да се желае. В мача с Беларус имахме 2-3 шанса да приключим интригата. После стана 1:1 и можеше да допуснем още едно попадение. Важно е да се мисли в тази насока и да надграждаме като самочувствие при играчите.

Има ли страх у играчите от провал, предвид насъбралите се лоши емоции около националния тим през последните години?

Страх не мисля, че има. В някои моменти има несигурност, който се проявява при първата грешка. Тогава се случва едно сковаване, което е във връзка с последните години и натрупания негативизъм. Не е лесно да се променят тези неща, когато не си имал победа една година в официален мач и две години навън. Най-важното е играчите редовно да се състезават в клубовете си и да излизат за победа във всеки един от тях. Само така се изгражда този манталитет, който е характерен за топ тимовете. Връщаме се и в началото на разговора ни – в подобни клубове играят прекалено малко българи.

Следете новините ни в GoogleNews