- Г-н Желязков, Вие сте водач на кандидатдепутатската листа на ГЕРБ в Благоевград. В областта съвсем наскоро имаше предсрочни местни избори, на които кандидатът на партията ви се представи слабо и не успя да достигне дори до балотаж. В този смисъл притеснявате ли се за резултата от парламентарния вот във вашия регион?

- Местните избори се провеждат за избор на кмет на общината, за довършване на преполовения вече мандат. ГЕРБ не издигна свой кандидат по две причини - късият хоризонт на мандата, непозволяващ осъществяването на значими за града управленски приоритети и повече от вероятната анти-ГЕРБ коалиция за втория тур на изборите. ГЕРБ подкрепи един от независимите кандидати и не излъчи свой. Разбира се, очаквахме по-висок резултат, вярвахме, че конкретният кандидат би могъл да привлече повече избиратели. Генералният извод обаче е друг. 80% от жителите на Благоевград с право на глас не излязоха да гласуват. Явно не са припознали никой от седмината кандидати. За жителите на общината тъжният резултат е , че който и да спечели ще довършва мандат с гласовете на 1/5 от избирателите в Благоевград. Доста тежка задача от гледна точка на доверието за орган на местната власт. Политическите избори за ГЕРБ са тези на 11.07.2020. Усилията на всички структури са насочени към достойно представяне като първа политическа сила в избирателния район. Хората са мотивирани, независимо от всички опити за въздействие и възпиране.

- Защо на кметските избори в Благоевград активността бе толкова ниска? Как си го обяснявате?

- Наблюдават се следните фактори, взаимодействащи си кумулативно: Никой от кандидатите не ангажира безспорна силна и масова подкрепа. Залогът е довършване на мандат във втората половина, при която обикновено се наблюдава възпиране от значими инициативи. Възпиращият ефект на изцяло и безалтернативен машинен вот за първи път. Значителна част от гласоподавателите изпитват несигурност, несъгласие и неудобство да гласуват по този начин. Без преброяване на контролните разписки и удостоверяване на съответствието със софтуерния резултат, гласуването с машини е вот с електорални ротативки. Голяма част от избирателите не искат да участват в този изборен хазарт. Твърде голяма е разликата с традиционното гласуване, с навиците, нравите и обичая на българина. Беше въведено рязко, безапелационно, без оценка на въздействието. Не без значение е и избирателната апатия и умора.

- В кабинета Борисов-3, или по-скоро във втората половина от съществуването на това правителство, Вие бяхте транспортен министър. Как гледате на работата на наследника Ви на поста – служебния министър Георги Тодоров? Правилно ли бяха уволнени шефовете на БДЖ?

- Наблюдавам работата на кабинета и като министър в предишния редовен и като участник в предизборната надпревара. Служебното правителство не е избрано от парламента, няма политическа програма, не носи и не отразява волята на избирателите. Това правителство конституционно е свободно от ангажименти като парламентарно доверие, контрол и отчетност, съответно би следвало да е ограничено в своето поведение и всяко излизане от тези ограничения основателно води до предпоставки и практики за обвързана политическа намеса в изборите. Смисълът и същинската работа на служебното правителство е да подготви, организира и произведе честни и свободни избори.

Министър Тодоров има предимството да познава професионално транспортната и съобщителна система, както и комфорта да поеме и ръководи добре изградена в течение на годините администрация, публични предприятия без задлъжнялост, без сериозни проблеми и с осигурено финансиране за публичните задачи, които им е възложила държавата. Запазването на стабилността и устойчивостта на транспортната система, новите инвестициите, въвеждането на професионалното управление на публичната инфраструктура е това, от което тя се нуждае. И това бе значително постигнато през последните 10 г.

Министърът е орган на управление на търговското дружество, негово право е да извърши промени в ръководните му органи. Срещу всяко право обаче стои насрещно задължение. Поради това и защото става дума за публично предприятие, каквото е „Холдинг БДЖ“ ЕАД, обществото има право да получи отговори на следните въпроси: какво се очаква да промени новото ръководство, каква ще бъде политиката на управление на дружеството занапред, как ще се преодолее закъснението на влаковете, изведено като основен аргумент за прекратяване на договорите, при положение, че това бе проблем с 30 годишна давност и независимо от Ковид фактора, е в процес на решаване. Железниците наистина са гръбнакът на транспортната система. И за тяхното добро и компетентно управление, е необходима добросъвестна и компетентна политическа воля. С такава е и може да бъде овластено само и единствено редовно правителство, което е функция на Народното събрание вследствие на парламентарни избори.

Какво бе свършено досега. Първата задача беше да погасим задълженията на „Холдинг Български държавни железници“ – към кредиторите и бюджета/близо 1 млрд лв./ За да се случи това беше представена ясна политическа и управленска програма за обновление на подвижния състав и модернизацията на съществуващия. За първи път благодарение на тези действия железопътният ни превозвач ще бъде финансиран със средства от Европейския съюз – по Националния план за възстановяване и устойчивост.

В тази връзка, аз не откривам логика в мотивите за смяната на част от ръководството на „Холдинг Български държавни железници“. Смяната се направи, за да има смяна и сякаш да не се изостава от отличниците по уволнения в кабинета.

- Когато станахте транспортен министър през 2018 г. Вие заявихте, че БДЖ ще заемат полагащото им се място на гръбнак на транспортната система. Това не се случи, а вместо това виждаме, че продължава традицията да се сключват крайно съмнителни договори, като този за ремонта на 40-годишни вагони без конкурс срещу 1,8 милиона лева за брой. Защо стана така?

- Не мога да се съглася с Вас. „Холдинг Български държавни железници“, заедно със своите дъщерни дружества и особено „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД необратимо възстановяват полагащото им се място в транспортната система. За първи път от десетилетия дружеството няма задължения към кредитори, освен обичайни, каквито генерира и поддържа всеки търговец. За първи път се извършват сериозни дейности по модернизация на подвижния състав. БДЖ осигури доставката на нови локомотиви за първи път след 1986-1987 г. Това беше първата сериозна инвестиция в подновяване на тяговия подвижен състав на дружеството от 15 години, когато в периода 2005 – 2008 г. бяха доставени мотрисите „Сименс“. Положихме началото на последователни, ефективни и най-вече устойчиви бизнес процеси. Това трудно може да бъде отречено. За първи път се обърна внимание на реформиране на вътрешните процеси с цел ефективно използване на ограничените публични и собствени ресурси. Бяха ясно набелязани два етапа за реализация - до изтичане срока на 15-годишния договор с Държавата към юни 2024 г. за обществени превозни услуги и до 2030г., съгласно приета програма на БДЖ Пътнически превози. Водещи при управленските решения са следните ключови фактори – структура на потреблението на превози с обществен транспорт, демографските предвиждания, прогноза за пътникопотока, брой и видове необходими влакове, състояние и перспективи на железопътната инфраструктура, приемливи ценови равнища на предоставяните услуги, достъп до финансиране.

От основно значение за първия етап беше преодоляването дългогодишния хроничен недостиг на локомотиви и вагони, които към 2018 г. достигаха средно до 25 локомотива и 50 вагона дневно и поради което БДЖ практически не беше в състояние да изпълнява Графика за движение на влаковете в допълнение към честите сериозни аварии в движение. Сключени бяха серия от договори за ремонт и доставка на подвижен състав, включително за доставка на 15 нови електрически локомотива Сименс Смартрон, поддръжка и ремонт на 46 мотриси Сименс, основен ремонт и частична модернизация на 20 електрически локомотива Шкода, основен ремонт на 220 вагона (повече от половината от ежедневната оперативна необходимост), модернизация на 15 вагона, пълно рециклиране на 15 вагона, развитие на вътрешната ремонтна програма. Това в съчетание с оптимизация на Графика на движение на влаковете доведе до преодоляване на недостига на подвижен състав, минимизиране на закъсненията, свеждане на инцидентите по технически причини до незначителни такива и дори наличие на известни резерви в края на май 2021 г. От друга страна необходимите работи по изграждането, модернизацията и поддръжката на железопътната инфраструктура ще продължат да налагат известни ограничения за качествено предоставяне на транспортната услуга.

Паралелно с развитието на подвижния състав БДЖ обърна сериозно внимание на реформиране на своите вътрешни правила и процедури, за да не се инвестират собствени и привлечени (особено публични) средства в нереформирани процеси и активи. Основа за всички тези промени е дигитализацията на ключовите бизнес процеси, оценката на ефективността, и при необходимост извеждане на част от тези процеси извън рамките на оперативната дейност. Въведоха се се нови възможности за предоставяне на информация и достъп до повече услуги от разстояние за улеснение на клиентите. През 2019 г. е завършена онлайн системата за резервация и продажба на билети, реализирана възможността за получаване на информация в реално време за движението на влаковете, разписанието на влаковете вече е достъпно и в Google maps, разширяват се каналите за продажба на билети.

Беше постигната за първи път възможността за закупуване на нови влакове и с европейско финансиране. В изпълнение на критериите и изискванията на ЕК за инвестиции в зеления и цифров преход дружеството кандидатства за закупуване на нов енергийно ефективен и комфортен подвижен жп състав чрез Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз. В предстоящите планове за закупуване на нов подвижен състав е от особено значение да се изберат варианти, които предлагат комфорта за пътуване на дълги разстояния и да бъдат съобразени с времевите рамки и технически спецификации на проектите за модернизация на железопътната инфраструктура.

Групата БДЖ премина през ковид-кризата без търсене на допълнителни ангажименти от страна на държавата.
Като юрист не споделям етикирането на договор като “крайно съмнителен”. Съмненията, колебания са ирационални процеси при липсващи или трудни решения. При договорите, от процедурата, през насрещните задължения и отговорности на страните, до резултата от изпълнението, решенията са проследими и контролируеми. Постоянните проверки от различни контролни органи, включително Министерството, Агенцията за държавна финансова инспекция, НАП, Сметна палата, и други, не показват нарушения и злоупотреби при разходването на публични финансови ресурси.

Цитираният договор за пълно рециклиране /неточно определен като договор за ремонт/ на 15 вагона ще осигури на дружеството в рамките на 12 месеца практически изцяло нови 8 второкласни, 4 първокласни и 3 специални вагона с експлоатационна скорост 160 км/ч при ценови нива, сравними с подобни проекти в Източна Европа и повече от два пъти по-ниски от цената на нови вагони, които са със срок на производство над 2 години и по-малък срок на експлоатация.

- Какво е мнението ви за т. нар. инхаус процедури, които попаднаха във фокуса на внимание на служебния кабинет на Стефан Янев? Заобикалянето на общовалидните правила на ЗОП не нанесе ли прекомерни репутационни щети на ГЕРБ?

Законът за обществените поръчки въведе изискванията на Директива 2014/24. Посочената директивата, както и българският Закон за обществените поръчки изрично предвиждат „предвидените в настоящата директива процедури не следва да се прилагат за обществените поръчки, възложени на контролирани юридически лица, ако възлагащият орган упражнява върху съответното юридическо лице контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена, при условие че контролираното юридическо лице извършва повече от 80 % от дейността си при изпълнението на задачи, възложени му от контролиращия възлагащ орган или от други юридически лица, контролирани от същия възлагащ орган, независимо от бенефициера на изпълнението на поръчката“ (Съображение 32 от Преамбюла на директивата).

В тази връзка, първото нещо, което следва да бъде казано ясно и категорично е, че моделът на т. нар. in-house поръчки е напълно законен, и широко използван в другите държавни членки на ЕС. Това е модел, който като законово предвидена възможност е напълно равностоен на другите, предвидени в закона видове обществени поръчки. Така че изборът на този модел в никакъв случай не може да бъде квалифициран като „заобикаляне на общовалидни правила на ЗОП“, защото е валидно правило. Тази възможност е част от закона и е също толкова приложимо, колкото и останалите предвидени възможности. Важното е при избора на всяка от тях, безусловно да бъдат изпълнени законовите предпоставки. Опасението, че прилагането на предвидена в закона възможност може да „нанесе репутационни щети“, е валидно само ако това е част от пропаганден замисъл. Това води до извода, че темата за инхаус възлагането, е удобна форма на политическо говорене, а не на прилагане на закон и бизнес процеси. Тази тема обаче показва необходимостта от по-значим политически разговор – за необходимостта от съществуването на държавни (и общински предприятия) в секторите, където пазарът отдавна е широко отворен. Ако държавата е решила да поддържа държавни предприятия, за нея възниква и задължението – като орган на управление на тези предприятия (чрез съответния министър или друг ръководител на ведомство), да поддържа тези предприятия жизнеспособни. И това в ситуация на силно развит пазар, от една страна, и наложени силни ограничения за свободно участие на този пазар за същите тези държавни предприятия (необходимостта те да възлагат доставката на стоки, услуги и строителство също чрез обществени поръчки; ограничения в размера на възнаграждението; чести, обичайно политически продиктувани, и безцелни смени в органите за управление и контрол). И тук е мястото на необходимия политически дебат. Дори, ако искате, по оста ляво-дясно. За или против държавното участие и намеса в икономиката. Иначе разговорът ще се води само по повърхността на процесите по смяна на “вашите с наши мениджъри”.

- Какви ангажименти ще поемете към гражданите на Благоевград в 46-ото Народно събрание?

- Посетих всяка община от областта по няколко пъти, срещнах се с хиляди хора от началото на тази година. Ангажиментите, които ни задължават ни ги подсказват хората - доходи, инвестиции и възможности за повече икономическа активност. Инфраструктурата вече е развита, много от нея вече е завършена, продължава необратимо да се изгражда. Сега на ход са университетите. Трябват ни добре образовани, високо квалифицирани кадри. При тези два фактора е въпрос на време да привлечем фирми, които търсят човешки капитал за високотехнологични стоки и услуги. Икономиката в региона трябва да премине от такава на евтината работна ръка към такава на чистото производство с висока добавена стойност