Алфа рисърч: ГЕРБ води с 2,6% пред БСП, 12 на сто решават вота

Последна промяна на 23 март 2017 в 13:49 8914 4

ГЕРБ води пред БСП с 2.6% сред твърдо решилите да гласуват. Много близки са позициите между "Обединените патриоти" (8.9%) и ДПС 8.4 на сто, показва проучване на "Алфа рисърч". 

Партия „Воля“ на Веселин Марешки е петият сигурен участник в следващия парламент с 6.8% подкрепа към момента. Точно на 4%-та бариера финишира коалицията "Реформаторски блок-Глас народен". 

Въпреки, че на моменти правеха по-значими пробиви в кампанията, проучването отчита електорална подкрепа за коалициите „АБВ-Движение 21“, Движение „Да, България“ и „Нова република“ около и над 2%. Специфично за тях е, че имат твърди избиратели, но малка периферия и са неравномерно представени в различните региони и типове населени места.

ДОСТ на Лютви Местан събира около 1% от гласовете в страната. Около 3.5% смятат да изберат опцията „не подкрепям никого“.

62% от живеещите в страната приблизително 6 млн. пълнолетни граждани заявяват, че ще отидат до урните на 26 март. На тази база и отчитайки тенденциите от президентския вот, може да се очаква, че между 3 млн. и 600 хил. и 3 млн. и 700 хил. души ще упражнят правото си на глас в неделя.

През последната седмица преди вота рязко нараства делът на хората, които вече са направили своя избор кого да подкрепят. До 12 на сто намаляват сигурните, че ще гласуват избиратели, но все още не взели окончателно решение чия бюлетина ще пуснат. Макар този дял да изглежда нисък, става въпрос за малко над 360 000 души. При запазващите се къси дистанции между партиите, тези избиратели могат да се окажат решаващи за различните следизборни сценарии. 

При това разпределение на силите в края на кампанията, 5 партиен парламент би изглеждал приблизително по следния начин. ГЕРБ – 89-91 мандата, БСП – 81-83, "Обединени патриоти" и ДПС – по 24-25, "Воля" – 18-19. При 6 партиен парламент ГЕРБ би взел 85-87, БСП – 77-79, ОП и ДПС – по 22-24, "Воля" – 17-18, и РБ – 10.

Картината, която регистрира проучването на "Алфа Рисърч" в края на кампанията, е резултат от промените в обществените нагласи през два условно разделени периода на кампанията:

Първият, започващ още от края на януари, се характеризира със силен старт на БСП - конгреса на левицата, новите лица в листите, ранно представяне на програма с акцент върху социалните послания, действия на служебното правителство, съвпадащи с нейни позиции. Активното медийно присъствие на БСП и инерцията от президентските избори, на фона на защитната позиция на ГЕРБ й създадоха увереност и самочувствие на победител. Точно тази увереност вероятно я накара в хода на същинската кампания недвусмислено да артикулира тези, които до този момент само бегло маркираше - промени в данъчната политика, в лихвите на банките, анти-СЕТА, вето на санкциите срещу Русия за нарушения на международното право, демокрацията, като "отнемаща и ощетяваща" живота на българските граждани.

Това отключи един своеобразен втори период в кампанията - усилване на съмненията и страховете на българските граждани от евентуална ревизия на основни вътрешно и външно-политически принципи, които гарантират европейското членство и липсата на непредвидими промени. Така, разгръщайки своята позиция, БСП в известен смисъл сама я отслаби. Неопределилите се избиратели се отдръпнаха от нея. В резултат, промени се не толкова дистанцията между двете водещи партии, оставаща все така малка и преодолима, но посоката на промяната.

Въз основа на така регистрираните електорални нагласи може да се каже, че бъдещата управленска формула със сигурност ще трябва да включва поне трима участници. Което освен въпроса за победителя, прави ключови още два въпроса - за електоралната подкрепа на другите политически сили и обществената приемливост на възможните коалиции. 

Настоящото изследване е проведено в периода 20 – 22 март 2017 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1033 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.