Как се зароди графити културата

ОFFNews Последна промяна на 28 април 2017 в 17:22 7343 0

Снимка pixabay

В днешни дни графитите са често срещано явление, виждаме ги навсякъде по спирките, по стените на блоковете. Успешни проекти в България украсяват стените на много пространства, трафопости и стълбове в центъра на София са украсени със спрейовете на улични артисти. 

Как и кога се зароди уличното изкуство?

Според Роджър Гусман, куратор, продуцент и режисьор, стояш зад книгата Wall Writers: Графитите в своята невинност, графитите започват да се появяват през лятото на 1967 г. в градовете Ню Йорк и Филаделфия, пише списание "Dazed".


1973 г., снимката е част от Wall Writers: Графитите в своята невинност

Всичко започва през нощта. Това е времето, в което развълнувани и разбунтувани младежи пишат по стени, врати, тротоари, стълби, пощенски кутии, лампи, обществен транспорт и всяка друга повърхност, която може да бъде достигната. Надписите обикновено съдържат името на "драскача" и улицата, на която живее. Именно тези, безсмислени за много хора, действия полагат основите на едно от най-влиятелните улични изкуства, във вида, в което го познаваме до днес.

1973 г., Ню Йорк, снимката е част от Wall Writers: Графитите в своята невинност

Докато стиловете в изкуството се променят, мотивът в графити света остава: слава. По време на този период графити артистите стават знаменитости, формиращи специфична субкултура. 

Проектът на Гусман - документален филм, допълнен от книга с 350+ страници, хвърля светлина върху множеството шарени, красиви, понякога пък сиви и черно-бели надписи, които виждаме всеки ден по стените на града си. 

1973 г., снимката е част от Wall Writers: Графитите в своята невинност, автор: Herbert Migdoll

Всеки автор, творил през 1967 г. - 1972 г., играе основна роля в създаването на графити културата. Стенописците пишат по време, когато все още няма заплаха от комерсиализация, когато творчеството наистина може да се нарече такова, без да се срещат повтарящи се мотиви, дело на подражателство. 

"Занимавам се с графити от началото на 90-те години. Винаги се интересувах кой го прави, първо в моя град и после в други градове, които исках да посетя. Преди няколко години се занимавах с книгата "Историята на американските графити" с Калеб Неелън за "Харпър Колинс" и направихме много изследвания", разказва авторът Гусман.

1971 г., снимката е част от Wall Writers: Графитите в своята невинност

"Онова, с което се сблъскахме отново и отново, особено в Ню Йорк, беше, че всички пишат пълни глупости, когато започнат да го правят. Не всички, но мнозинството от хората. Разбира се, няма снимки на всичко, но има достатъчно снимки, за да може да се каже какво е било реално и какво не. По този начин се заинтересувах кои са истинските, качествени пионери на тази култура", продължава Гусман.

"Исках наистина да покажа истината за началото на тази култура, която днес стана толкова влиятелна. Как определих, че графитърте пишат името си отново и отново заради славата ли? Всичко започва с младите хора в Ню Йорк и Филаделфия през 1967 г., които са напълно непознати едни на други", казва авторът, инетресното е, че повечето от артистите престават да драскат около момента, в който навършат 18 години. Това може би е свързано с осъзнаването, че е време вече да пораснат." 

1973 г., снимката е част от Wall Writers: Графитите в своята невинност, автор: Herbert Migdoll

"Когато започват колеж или работа, те осъзнават, че е нужно да пораснат. Когато се научават да шофират, когато жените отнемат вниманието им, когато училището приключва. Те престават с това за две-три години и после продължават с графитите, но не мисля, че се опитват да продължат детството, а по скоро се наслаждават на самите себе си и се опитват да намерят начин как да станат известни", допълва той.

"Повечето от пионерите в графитите са деца, белязани от множество сътресения, като войната във Виетнам например. Тогава няма много програми за следване в областта на изкуството или спорта. Те обикновено не са от хубавите квартали. Кражби, престъпления - животът им е свързан с това, но средата, в която живеят, е могла да ги направи стотици пъти по-лоши. Дори се оказва, че графитите и писането по стени е своеобразен изход, който ги запознава с изкуството."

"Ето защо нарекохме проекта "Графитите в своята невинност". Хората просто се забавляват, докато драскат. Няма никакви мисли за графики, за кампания за тениски или мислене в посоката на: "може би Sprite ще ме извика да правя рекламата им". Няма нищо такова", казва авторът на книгата.

Снимка: © Jon Naar

"Само фактът, че те могат да влязат във вестника ги кара да се чувстват страхотно. Да бъдеш в новините като дете е положително, независимо дали те обсъждат в положителна светлина или не.

"Нещата обаче се променят, когато става дума за долари. Това отнема невинността на изкуството. Винаги ще има ново поколение графити деца, които пишат без концепция, без цел да печелят пари, но самият факт, че парите вече са навлезли и в тази култура, отнема невинността и. Не е толкова чиста, колкото е била преди", допълва той. 

Бих искал да не мисля така, но веднага щом нещо интересно бива показвано навсякъде, то бива взето от някой друг. Това се забелязва в зората на някой музикални стилове, например. Ще продължават да се появяват страхотни нови творчески субкултури и култури, но не мисля, че те някога ще могат да бъдат толкова чисти и непоколебими, колкото в миналото - особено раждането на графити. Искам да кажа, хората пишеха в единия квартал и нямаха представа, че хората в другия квартал също пишат. То беше толкова чисто, но със социалните медии, това време надали ще се повтори", казва той.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !