Die Welt: Защо армията на САЩ през 1945 г. не превзе Берлин?

Ганчо Каменарски Последна промяна на 06 май 2020 в 14:18 11231 7

Снимка The White House

Този, който не е уверен в успеха си, лесно губи. В последната седмица на март 1945 г. в САЩ от Европа постъпвали добри новини: войската на съюзниците преминала река Рейн. Все по-често цели подразделения от Вермахта в пълен състав се предават в плен. До победата над Хитлер оставало съвсем малко, пише Свен Келерхоф в историческия си анализ „Warum die US Army 1945 nicht Berlin eroberte” във всекидневника „ Ди Велт”.

Главнокомандващият съюзните войски Дуайт Айзенхауер обаче не бил настроен така оптимистично. Него го тревожело, че настъплението върви съвсем лесно. Защо на немския западен фронт се намират предимно войски второ качество? Айзенхауер още не бил забравил, че такова позитивно настроение царяло в неговия щаб и на 15 декември 1944 г., точно преди да започне голямото настъпление на Вермахта в Ардените.

Петзвездният генерал добре знаел, че всяко негово невярно решение може да струва живота на десетки хиляди американски войници. По време на 4-дневния „отпуск” в Кан Айзенхауер напрегнато обмислял алтернативи на планираното настъпление на изток. Правилно ли ще бъде да хвърли основните сили към Берлин?

Точно по това време вестниците на съюзните държави редовно съобщавали за „Алпийската крепост”, за района между Боденското езеро и Щирия. Айзенхауер възприемал тези съобщения сериозно: „Ако позволи на германците да се окопаят в тази крепост, те могат да наложат затегната партизанска война.”

Действително изглеждало съвсем логично, че германците могат да създадат последното си огнище на отбрана в планините. Няма местност по-малко пригодна за използване на тежко въоръжение, например танкове: тесните горски пътища и мостове просто не позволяват да бъдат използвани. Никъде материалното и численото превъзходство не играят по-малка роля, отколкото в планините.

Освен това Айзенхауер знаел, че Хитлер обича Алпите и предпочита да прекарва времето си в своята резиденция Оберзалцберг над Берхтесгаден. Ами ако националсоциалистите събират в планините елитни войски, изпращайки на Рейн и Елба само отряди от народно опълчение? Това би обяснило защо британските и американските войски така рядко се сблъскват с боеспособни части от СС и специални подразделения на Вермахта.

Накрая Айзенхауер взел решение и изпратил на 29 март „лично послание до маршал Сталин”: „Моите първостепенни операции имат за цел да обкръжа и унищожа войската на противника близо до Рур”. Там било още казано, че в същото време ще бъде предприет пробив в южно направление с цел „предотвратяване на консолидацията на германската съпротива в Алпийската крепост”. В тази телеграма Берлин изобщо не е споменат.

Посланието предизвикало сериозни политически разногласия между САЩ и Великобритания. Повече от всички се възмущавал Уинстън Чърчил. Британският премиер настоявал: „За мен е крайно важно да стисна ръката на руснаците, колкото се може по-далеч на изток.” Това означавало, че цел на настъплението на съюзниците трябвало да бъде Берлин.

Отговорът на Сталин до Айзенхауер звучал крайно благопожелателен. Внушавало се, че американските предложения напълно съвпадат с представите на московския Генерален щаб: „Берлин загуби своето предишно стратегическо значение. Съветското Върховно командване планира да изпрати към столицата на райха само войски втора категория.” Всъщност Сталин заповядал да подготвят отлично въоръжени елитни войски за битката за Берлин. Тя трябвало да започне на 16 април.

На Айзенхауер, естествено, не му било известно нищо от това, когато на 2 април издава заповед: 1-а армия на САЩ да прекъсне земните комуникации между Берлин и Алпите, а 3-а и 7-а армии получили заповед да се движат на юг. Техни цели били Горна Бавария и Берхтесгаден.

На 11 април американските части излезли на Елба при Магдебург. Сега до столицата на райха имало едва стотина километра. На 15 април две елитни дивизии на 1-а армия били готови да се придвижат към Берлин и след 48 часа да достигнат западните предградия на града.

В същото време 3-а армия под командването на Джордж Патън стремително се придвижва на югоизток. На 15 април от нейния авангард до Потсдам лежали само 150 км. Най-боеспособните части на САЩ в Европа можели да притиснат Берлин в клещи от две страни. Айзенхауер обаче дал категорична заповед: спиране на Елба! Защо американският главнокомандващ взел това решение?

Генералът действително се опасявал, че Алпийската крепост съществува. Първи сред големите вестници за тайното „убежище на Хитлер” съобщил „Ню Йорк таймс” на 12 ноември 1944 г. В съобщението се привеждат някои „факти”: една от „най-красивите и живописни области на Южна Бавария уж станала „най-укрепеният и охраняван” район на Третия Райх. Недалеч, в Унтерсберг, затворници оборудвали огромни пещери, които могат да бъдат използвани като складове. В самия Оберзалцберг са прокопани газо- и бомбоубежища, а на намиращите се срещу тях Латенски планини са разположени тежки зенитни оръдия.

На 2 февруари 1945 г. солидният цюрихски вестник Weltwoche косвено потвърдил тези сведения: „От надеждни източници в Германия станаха известни подробности за техническата модернизация на позициите край Берхтесгаден с център на управление в Оберзалцберг”. По-нататък се казва, че там се укрепват планински хребети, строят се картечни дзотове и масивни бункери на проходите. Съобщението е повторено от Schweizer Wochenzeitung, че „Крепостта Берхтесгаден не е легенда. Дивизии СС ще се опитат да удържат района, простиращ се на запад до Алгоя и на изток до Виена”.

Седмица преди заповедта на Айзенхауер за спиране на Елба, „Ню Йорк таймс” отново съобщил, че германските позиции в Алпите са укрепени още по-силно, отколкото италианския манастир Монте Касино, където през пролетта на 1944 г. станала кървава битка с хиляди убити американци. Ден по-късно списание „Лайф” написал, че германските войски ще защитават позициите си в Алпите до последна капка кръв.

По време на настъплението на генерал Патън на юг, през втората половина на април се изяснило, че в Бавария Вермахтът почти не оказва съпротива. Докато Червената армия, понасяйки невъобразими загуби и улица след улица овладявала Берлин, най-добрите части от армията на САЩ в търсене на германски укрепления вървели по мирни планински пътища през идилични алпийски села.

Въображаемата „Алпийска крепост” се оказала продукт на колективна параноя, от която страдали почти всички американски разузнавателни служби, генерални щабове и преса. За първи път това заблуждение възниква на 29 октомври 1944 г. в шифрована телеграма до директора на американско Управление на стратегическите служби. В нея се казва: „През миналия месец в долините на австрийския регион Тирол е започнато изграждане на отбранителни съоръжения.” Това била дезинформация с далеч отиващи последствия.

Една от службите на СС успяла да прехване и да разшифрова радиограмата. Съобщението е сложено на бюрото на гаулайтера на НСДАП във Форарлберг Франц Хофер. И той решил да предложи наистина да се създаде Алпийска крепост.

Мартин Борман, най-влиятелният човек в обкръжението на Хитлер (наред с Химлер, Гьобелс и Шпеер), сложил изпратения от Хофер документ „под сукното”. Той се опасявал, че Хитлер може да възприеме инициативата на гаулайтера като измяна. Затова, освен някои рекогносцировъчни дейности, нищо друго не било предприето.

Тези работи най-вероятно са послужили като повод за поредица от отделни донесения, които Управлението на стратегическите служби получило през пролетта на 1945 г.

„От известно време в Западен Тирол и Форарлберг е започнато изграждане на укрепления, извършват се взривни дейности и се устройват хранилища на височините” – се съобщава в една от сводките на 22 февруари. Пет дни по-късно последвало описание на четирите главни части на Алпийската крепост, а петата уж се намирала в етап на проектиране. На 3 март в още едно от съобщенията се казвало: „Позициите в Алпите са заети от войски на СС.”

Всичко това били празни слухове, както станало ясно 8 седмици по-късно. През 1944-1945 г. строителство на укрепления в Алпите дори не е започвало. Едва на 28 април, когато в Берлин Третият райх се свил до централната част на града между Олимпийския стадион и Дворцовият площад, Хитлер издал заповед „да се разшири главната Алпийска крепост”. Лъжливите разузнавателни сводки, страховете на щабните офицери пред мнимата опасност и страстта на пресата към раздуване на слухове свършили своето дело. Червената армия овладяла Берлин, залагайки основите на Студената война.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15258

8

Стефан

07.05 2020 в 11:08

Най-малкото, защото не е можела. Освен дето не и се е полагало.

1005

7

tarabata

06.05 2020 в 22:47

аз такива платени продажници като някаква вкочанена кранта съм ги умножил по нула, но понеже има млади дихатели като Кики си губя времето да съживявам или да увеличавам стойността на вкиснати соросоидни субстанции.

1592

6

Bad Horse

06.05 2020 в 22:34

Как изтълкува от няколко реда, че съм "самодоволен, самообявил се за мачо циник"? Че и "опасен"!

Сега сериозно. Ако някакъв непознат драскач в Нета те кара да губиш оптимизма си... или избягвай Нета, или си засили характера. Думите имат този ефект, който ти им даваш. Аз мога да пиша какво ли не, но ако си стабилен и уверен в себе си, просто ще ме игнорираш.

2284

5

Кики

06.05 2020 в 17:47

Bad Horse,
Поставих ти минус само на втория пост в 16.23. И знаеш ли защо - защото си самодоволен, самообявил се за мачо циник. Ти си толкова опасен, колкото са и най-преданите русофили и отчайващо закъснелите комунисти. Започвам да губя оптимизма си...

1005

4

tarabata

06.05 2020 в 16:37

Мдааааа...типично за вмирисаните соросоидни калъфи, страдащи от интелектуална импотентност, няма факти, няма данни, няма нищо, освен последното, което ползват децата в началното училище при безсилие, а именно- кой какъв бил, на какво му миришели екскрементите и най-вече дали са сладки или не.

1005

2

tarabata

06.05 2020 в 15:53

Не са го превзели, защото толкова са си можели. Те и сега толкова могат, даже е по-зле. Цялата война е изнесена на плещите на Червената армия, колкото и да си упражняват двете втасали мозъчни клетки разни кухи вмирисани соросоидни калъфи. Ако е имало поне 50% процента от необходимия личен състав на брега на Атлантика, едва ли американците са щели да стигнат и до Париж. За сведение на калъфите на френския бряг по бункерите и имало между 10 и 15% от необходимия личен състав на Вермахта. Има достатъчно исторически данни, свидетелстващи как един или два немски танка са държали американското настъпление дни наред, докато не са се изчерпали боеприпасите на немците. Толкова по въпроса за Берлин.

1592

1

Bad Horse

06.05 2020 в 15:01

Трагедия. Берлин е щял да се предаде на западните съюзници, защото е можел да очаква човешко отношение към пленниците и цивилните. Затова и повече германски войски се предават на запад, отколкото на изток.

Какво като има "крепост" някаква си? Обграждате ги и ще се предадат ог глад, без бой. Берлин също, ако руснаците го бяха обградили и изчакали няколко дни, градът щеше да се предаде от глад. Нямат никакви резерви. Но не, трябва да се превземе за 1 Май, за празника! С огромни ненужни жертви и от двете страни.

И двете световни войни са такава трагедия, ненужна. Губят половин век на света, съсипват Европа. Раждат и захранват уродливото чудовище Комунизъм, което губи още половин век на много народи и продължава да ги тероризира и сега.