Васко Кръпката: Борбата продължава!

Мътна водаааа .... Гласът на Кръпката постепенно заглъхва, отзвучава последният акорд на уникалната стара акустична китара, на каквато навремето е свирил Джими Хендрикс и под висулките, които леко се поклащат от тавана на беседката се възцарява тишината. Поглеждаме се в очите и Васко проронва:

„Това е. Преди земята да стане плодородна е била мътна вода. И сега ще бъде така.“ Кимам в знак на съгласие. Разговорът ни е приключил. Запазен е в диктофона. Василена се е прибрала при Итън в къщата, а на двора разпъва триножника си операторът на една телевизия, дошла да запише посланието на Барда на демокрацията в навечерието на Джулая. Пъхам в джоба си 18-ия албум на ПББ, надлежно надписан за мен от автора и се отправям към любимото си возило ...

Такъв бе финалът на една прекрасна среща в горещ летен ден, под покрива на градинската беседка в двора на къщата с уникалния кръгъл прозорец-врата на една от китните драгалевски улички. Допреди десетина – петнайсет години, като кажехме Драгалевци и се сещахме за Командира, бивш премиер на България. Сега знаковата фигура на този кокетен софийски квартал, някогашно селце в полите на Витоша, е Васил Георгиев – Кръпката – блус бардът, сътворил, изпял и записал десетки песни, които чертаят криволичещия път на българската промяна през последните почти три десетилетия. Васко се е окопал (когато не пътува из страната и чужбина) в тази прекрасна, построена със собствените му ръце и with the little help from his friends къща, в чието мазе вече има студио и там твори и записва албумите си. Уговорихме тази среща на поляната в Южния парк, когато той прави 17-тото „Цвете за Гошо“ и с блеснали очи ми каза:

„Знаеш ли? Ена си идва заедно с Итън и с еднопосочен билет!“ Говореше ми щастливият баща на едно завръщащо се от емиграция дете. Двайсетина дни по-късно Василена седеше до мен на грубо скованата дървена пейка и участваше в разговора, за който се бяхме разбрали там, на поляната.

- Връщат се – каза Васил. - Все повече ще се връщат. Преди време, на протестите се видях с един образ, който през 60-те години е бягал през сръбската граница. Хванали го оттатък, местили го по лагери и накрая се озовал в Америка. Живял там, работил, оженил се, създал семейство и накрая се върнал тук. Той тогава се би с жандармеристите, които гонеха студентите. Страхотен образ! Над 70-годишен ...

Питам Василена, как й се вижда България след една седмица живот тук и години емиграция?

- Сега България ми се вижда някак си по-спокойна и улегнала. Поне хората, които познавам, не излъчват тревога. Съучениците ми си имат работа, имат къде да живеят и са сравнително спокойни. А недоволството от някои неуредени неща или от корупцията го има навсякъде. И в Америка е същото. Корупцията няма да съществува, ако не й се поддадеш. Ако няма кой да дава, няма да има и кой да взима. С трафика е същото. И тук, и там всеки кара, както си иска и не се чувства длъжен да подава мигач. Хората по света много си приличат, но трябва да обиколиш, за да го разбереш. Сега напрежение и някаква изнервеност има навсякъде.

- Преди време един приятел ми напечата големи стикери с надпис „Искам да съм инвалид“ - включва се в разговора ни Кръпката. - И аз, като видех някой джип, който е спрял на инвалидно място, без да е инвалид, му лепях на прозореца този стикер. И много се ядосвах. Когато ме засечаха – също. Сега вече съм на обратната страна. Като видя някой простак, заел инвалидното място, поглеждам другите коли наоколо, които са подредени прилично и си казвам: ами този е простак, но виж колко интелигентни хора има наоколо. И не се тровя. Също като ме засекат. Един ме засича, но пък друг ми дава път и ми става хубаво. И забелязвам, че хубавото е повече. Аз съм и моторист и имам една максима: „Мини бавно, за да те видят всички.“ Няма нужда да препускаш като луд из града, като караш мотоциклет. А се научихме и да спираме пред пешеходна пътека, забелязал ли си? Ние в Лондон щяхме да бием някакви индийци, които ни свиркаха с клаксона, когато пресичахме „Абироуд“ и се снимахме на пешеходната пътека. Един от нашите тръгна към тях така свирепо, че те щяха да избягат от колата си. Ще ми свирка той! На това култово място! Целият свят е изтрещял. Затова трябва да сме по-позитивни.

- А как е животът в Меката на блуса?

- Ню Орлийнс е повече Меката на джаза – отговаря ми Василена. - Има много клубове, но правят и един страхотен джаз фестивал. В един от кварталите клубовете са един до друг. Различни по големина и там не държат много на интериора. Важното е да има музика и пиене. Има и много блус, разбира се. Много е влажно. Влагата направо те дави. Прави така, че горещината е по-гореща, а студът – по-студен. Ако ме питаш, какво намерих в Щатите и какво ми липсваше, ще ти кажа, че намерих съпруга си, а ми липсваха българските домати.

Обсъждаме голямата политика. Повечето от хората, с които контактува Василена там не одобряват избора на Тръмп. Дори предчувствието за влошаване на ситуацията и утежняване на всекидневието е една от причините Ена и Итън да изберат България.

- Това с Тръмп не можах да го разбера – признава си Васко. - Не, че е републиканец. Беше логично след два мандата на черен демократ, да изберат бял републиканец. Но защо него? Нямаше ли по-читав? Само това ли имат републиканците?!

Връщаме се в родината и разбирам, че у нас имиграционните закони са по-строги от американските. Сега Итън трябва да се върне в Щатите, да получи от консулството в Чикаго българска работна виза, тъй като е законно женен за българка, но след това ще чака пет години, живеейки тук, за да кандидатства за българско гражданство. А Василена след три години брак с Итън вече си има американското. Говорим си за бюрокрацията и се сещам за една от първите песни на Кръпката, която се нарича „Бюрократ“. Оттам, разбира се, отиваме директно на „Комунизмът си отива“.

- До ден днешен ме закачат за тази песен и ми е писнало, но никой не е обърнал внимание на последния куплет. Там ясно съм казал какво се случва. Чакай, да ти го цитирам:

Диктатори сменяват.
Отново управляват.
Лъжата си остава.
Заборчава таз държава.
Архиви унищожават.
Хората отчуждават.
В чужбина заминават.
Но борбата продължава.

Това се случва. Комунизмът дълго ще си отива, но ще си отиде. Сигурен съм в това. Нищо, че вчерашните комунисти станаха капиталисти. Поколенията ще изчистят ръждата. Но това няма да стане за една нощ. Още дълго ще се тровим. И това е хубаво, защото ще имам теми за песни. Това е блус. 

- А сега какво те трови?

- Съдебната система. Не се ли оправи правосъдието, нищо няма да се промени. И първата власт, както наричам аз медиите. Изхвърлиха честните и кадърни журналисти и един подставени лица зомбират народа. Товарят го с внушения за хаос, ужас, насилие, катастрофи, природни бедствия и хората не усещат, как всъщност им опразват джобовете. Подкрепям Лозан Панов. Ние имаме нужда от герои. Имаме нужда от личности, които да говорят високо и ясно и да изразяват справедливи позиции, да защитават справедливи каузи. Не може да следваме тезата на Бай Ганю, че всички са маскари. Навсякъде има и свестни хора. Вярвам, че тези хора ще изведат страната на добър път. Това, че сме в ЕС и НАТО също ми дава кураж. За мен е важно ние да се придържаме към свободния свят и се радвам, че се завърнахме в него. Русия няма да ни пусне лесно от братската си прегръдка, но все пак ние сме в ЕС и НАТО. Затова съм се борил. Затова съм пял по митинги..

- А чалгата?

- Чалгата отзвуча, но дойде детския порно поп – Криско и прочее ... Но има и неща, които ме карат да се размеквам от умиление. Като учителката Илина Керина, която учи деца в едно великотърновско начално училище. Като видяла, че не може да укроти хлапетата с общоприетите възпитателни средства, тя взела една китара и започнала да им пее български песни. Бях им на гости. Страхотни деца! Тя им казва:Здравейте, ученици! Те отговарят: Да живее рокенрола! Ние им раздавахме свидетелствата и учителката каза, че четири години в този клас е нямало насилие. Виждаме, че музиката е оръжие. И като всяко оръжие може да се ползва и за агресия, и за защита от агресия. Много е важно какви са хората, които избират песните, звучащи по радиото. Защото при музикалните редактори отиват стотици недоделки. Сега, с новата техника, всеки може да си направи песен в къщи. И при редакторите отива всякаква помия. Не искам да се върнат комисиите, но искам на входа на радиото да има грамотни хора, с вкус и стил, които да спират пошлото, грозното, грубото, циничното. Светът се крепи на неписаните морални закони. Преди години, в Германия, където тръгна „Биг Брадър“ за първи път, един от участниците изруга с безобидната за нас немска ругатня „Шайсе!“ и на следващия ден изхвърлиха от предаването този участник и уволниха режисьора. Аз имам предаване от 9 години и в това предаване не е произнесена нито една ругатня или мръсна дума. Ние приемаме свободата като възможност да говорим мръсни думи. А свободата е отговорност. И възможност да отстояваш личното си пространство, без да нарушаваш пространството на другите. Проблемът с мръсните песни е много нашенски. Той се роди с чалгата на Слави и продължава в детската поп музика.

- Тази година фестивалът „Цвете за Гошо“ стана много добре. Все повече избистряш физиономията му. И винаги има недоволни. Едни, че не са поканени, други – че не са видели свои любимци на сцената.

- Благодарен съм на общината, че все още държи в календара си този фестивал. Всяка година получавам от общината 18 хил. лв. И на практика го правя без пари, защото първо правим фестивала, а после идват парите и се разплащам пост фактум. По едно време го втвърдихме, но от две-три години вече може да се каже, че има стил и това класически рок и блус. Подбирам групите чрез телевизионното си предаване и гледам всяка година да има и млади, които за първи път ще излязат на голяма сцена. На онези, които се цупят, че не са поканени, ще кажа: имайте търпение. За догодина съм изпратил покана на „Кокаин“, но Юлиян не ми е отговорил. „Монолит“ не са показали нова продукция, а свириха пред две години. Имам папка на компютъра, на която пише „Цвете за Гошо 2018“ и там записвам имена на групи. А колкото до Гошо, той винаги ми е бил кумир. Той е моят гуру. От онзи момент, когато свали шапката си и тръгна през публиката да събере пари за да издадем първия си албум. Сега правя парчетата за 19-ия. Чакай, ще ти изпея някои неща.

Какво се случи след това, казах още в началото.

Следете новините ни в GoogleNews