Ще бъда гласът на българското малцинство в парламента в Румъния

Новоизбраният депутат Георги Наков разказва защо всяко малцинство има свой народен представител

Венци Мицов Последна промяна на 11 декември 2020 в 17:01 7883 0

Изборите у нас предстоят, a тези в Румъния вече се проведоха миналата седмица при рекордно ниска избирателна активност - около 33%, и с резултат, който няма да позволи на спечелилата Социалдемократическа партия (PSD) да управлява.

Друга новина обаче стана далеч по-интересна за нас от тази за изборните резултати за румънския парламент. И тя е, че на една от депутатските банки в парламента в Букурещ ще седне банатският българин Георги Наков. Той влиза като независим депутат на една от малцинствените групи в Румъния - тази на българите.

Георги Наков е бивш кмет на Стар Бешенов - голямо село, населено с бесарабски българи, бивш учител в местната гимназия и настоящ почетен консул на България в Румъния. На кристален български (Наков е юрист по образование, завършил е право в СУ "Климент Охридски") си поговорихме за изборите в Румъния, за неговата работа като представител на българите в Румъния, за проблемите и за особеностите на румънската избирателна система.

- Господин Наков, най-напред честита победа. Вие ще бъдете депутат, представител на българското малцинство в парламента в Румъния. Разкажете за румънската избирателна система и за представителите на различните етнически малцинства в парламента.

- Благодаря за поздравленията! Румънската избирателна система е приспособена система в историческата реалност на Румъния, като в една част на страната, Банат, в която сме ние, Добруджа, Трансилвания, има етнически групи – румънски граждани с друг етнически произход. Става дума за историческа, а не за новообразувана диаспора. Още в конституцията от 1991 г. се предвижда, че малцинствата ще бъдат представени в камарата на депутатите от един депутат, избиран при облекчен ред. След като е преценено коя е най-представителната организация на дадено етническо малцинство, на нея е даден статус „организация от обществена полза“.

- Вие сте представител на банатските българи в Румъния.

- В Румъния има доста организации на българското малцинство. Това е хубаво, защото е ясен белег, че това е едно живо малцинство. Но единствената организация, която има този статут на организация от обществена полза, сме ние - Съюзът на банатските българи. Тази година навършихме 30 години от създаването си – съществуваме от 5 март 1990 г.

- Колко са банатските българи в Румъния?

- При последното преброяване в Румъния сме били малко над 6000 - окръзите Тимиш, Арад. Цялото българско малцинство е над 7000 за цялата страна, което обаче не означава, че цифрите са точни, защото асимилацията също си каза думата. Според мен има над 10 000 банатски българи. Да не забравяме, че имаме такива и в България, и в Сърбия. Банатски българи – сиреч българи-католици. Косвени последици от Чипровското въстание.

В другата част на Румъния има българи, които от повече от 150 години са наричали себе си „сърби“ поради политически причини – тогава са били такива условията. Радвам се, че в момента наблюдавам интерес тези хора да се определят като българи и съм убеден, че ще имам добро сътрудничество с тях.

- Колко са представителите на етническите малцинства в парламента?

- Общо 18 депутати.

- Разкажете ни нещо за себе си. Знаем, че по образование сте юрист, завършил сте в Софийския университет и сте почетен консул в Тимишуара.

- Да, аз съм банатски българин, родом от Стар Бешенов – най-голямото село на банатските българи. Роден съм през 1972 г. През 1990 г., по една програма на Министерството на образованието на България, която приемаше младежи от диаспората тук, завърших право в Софийския университет. След това се прибрах у дома и до признаването на дипломата ми от румънското Министерство на образованието – тогава бяха такива условията – бях преподавател по български език и литература в местната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. От 2001 до 2004 бях юрисконсулт в една държавна фирма, а от 2004 до 2016 г. бях кмет на Стар Бешенов, родното ми село, избран от Съюза на банатските българи. Никога не съм бил член на политическа партия. През 2011 г. родината ми България ми оказа честта да я представлявам в Западна Румъния. В момента съм трети мандат почетен консул.

- Въпреки че никога не сте бил член на политическа партия, ще Ви задам един политически въпрос - резултатите от изборите показват, че управляващата партия у Вас губи, но май ще продължи да управлява. Как тълкувате този факт?

- Не искам да го тълкувам. Според мен ролята на депутатите на малцинствата – може би това е хубаво да се обясни на българските читатели – е неполитическа. Ние трябва да бъдем фактор на стабилност. Не забравяйте, че ние сме в парламента, без да сме минали прага от 5% (в Румъния бариерата за влизане в парламента е 5% – б.а.), и нямаме политическа доктрина. На първо място, ние сме гласът на малцинството в румънския парламент и нямаме за цел да налагаме политическа, икономическа идеология или пък социална доктрина. Ние си позволяваме да гласуваме винаги, когато става въпрос за добруването на народа – нещо, което по никакъв начин не е характерно за гласуванията, които идват от политическите партии.

- Изпреварихте следващия ми въпрос - как работите с големите партии? И имате ли силата да влияете на политическите процеси в страната?

- На първо място, още не съм работил – още не съм положил клетва. Но имаме опит, защото Съюзът на банатските българи само веднъж не е имал депутат. Двама от депутатите ни в годините бяха наистина добри.

За съжаление, последните четири години бяха катастрофални за българското малцинство. В този ред на мисли, първият важен въпрос – като представител на банатските българи - е да осигуря финансирането. Заради злоупотреби на бившето управление и бившата счетоводителка на Съюза на банатските българи, която бе и депутат в последния мандат на парламента, на нас ни е спряно държавното финансиране и е наложен запор върху нашите сметки и недвижимо имущество. Нещо повече – към момента имаме дълг от 500 000 евро към румънската държава. За съжаление, българското малцинство по вина на тези хора е загубило почти 4 млн. евро за последния мандат на парламента.

Може би това бе причината да бъда избран за представител на българското малцинство в парламента. И не парите са важни, а резултатите, които могат да се постигнат с тези пари. Ние имаме българска гимназия в Стар Бешенов, имаме много общности, събрани около католическата църква, в които се служи на банатски български диалект, имаме гимназия в Букурещ, имаме много ансамбли из цяла Румъния и тяхната дейност беше много ощетена от липсата на средства през последните 4 години.

- В България предстоят избори, белязани, също както и в Румъния, от пандемията от COVID-19. Повлия ли страхът на избирателната активност?

- Разбира се, това си личи. Около 33% от избирателите гласуваха. Една от причините за ниската активност беше пандемията. От друга страна, изборите бяха много добре организирани. Аз лично съм доволен от начина, по който бяха организирани. Друга е темата, че заради обстановката предизборната кампания протече само в студията на телевизиите, в медиите и социалните мрежи.

- У нас често посочваме Румъния като пример за борба с корупцията по високите етажи. Наблюдавате ли случващото се в България и смятате ли, че румънският модел е приложим и тук?

- Аз съм гражданин и на двете страни – България и Румъния. Да отговоря на част от Вашия въпрос – не следя какво се случва в България нарочно, защото аз съм българин, който не живее в родината и не гласува там. Като член на историческата диаспора не съм повлиявал никога на изборите в България. Това е моя лична позиция. Освен това, изпълнявайки длъжността на почетен консул на България в района, мисля, че трябва да се държа встрани от всякакви политически страсти, каквито и нямам – аз съм само член на Съюза на банатските българи.

Относно борбата с корупцията, мисля, че всяка страна трябва за себе си да определи кой е начинът за борба с корупцията и с другите престъпления. Това е работа на законодателите, които са наясно какво е нивото на корупцията в България. Те трябва да определят какви начини за борба ще изберат. За това не бих казал нито че е подходящ румънският модел, нито че не е подходящ. Един модел, който е добър за една страна, може да не е подходящ за друга. И тук ще се върна на нашия изборен модел за малцинствата. Не знам колко страни имат този модел на парламент, осигуряващ облекчен избор за представители на тези малцинства. С което искам да кажа, че всяка страна си избира. Вие най-добре знаете как да се справите с вътрешните проблеми.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови