Ректорът на МУ-София: България безусловно има нужда от всички свои висши училища

Важно е да се опитваме да повишим капацитета на академичната общност, но няма как да заменим с магическа пръчка тези хора с други - казва кандидатът за председател на Съвета на ректорите акад. Лъчезар Трайков

Александра Маркарян Последна промяна на 06 юни 2022 в 08:30 1629 1

акад. Лъчезар Трайков

Снимка МУ-София

акад. Лъчезар Трайков

На 9 юни Съветът на ректорите ще избере новия си председател. Известните до момента кандидатури са три - на ректорите на Медицинския университет в София - акад. Лъчезар Трайков, на УНСС - проф. Димитър Димитров и на Русенския университет - акад. Христо Белоев.

Трябва ли да се промени работата на съвещателния орган, който обединява ръководителите на университетите и висшите училища в България и какво мислят за наболелите проблеми във висшето образование и замислената от министър Денков реформа? Питаме всеки от тях блиц интервю.

Представяме Ви отговорите на акад. Трайков.

Акад. Трайков, трябва ли да се промени работата на Съвета на ректорите и ако да, как? Пред какви проблеми е изправен Съветът?

Съветът на ректорите е орган, който е едновременно както партньор, така и коректив на работата на министъра на образованието. Тези му две роли произтичат от самата същност на отношенията академична общност – изпълнителна власт. За съжаление, тази втора роля на Съвета на ректорите – като коректив, като че ли през последната година не бе достатъчно добре осмислена и изпълнена и обстоятелството, че в публичното пространство отношенията в областта на висшето образование са предмет на партийни дискусии и откровено противопоставяне са следствие и на това обстоятелство. Недопустимо е в новините за актуалните политически скандали да се включват и образователни теми, това не се беше случвало от много време насам! Съветът на ректорите би следвало да служи като буфер и превантивен контролен механизъм тези дебати да се развиват на експертно ниво в общността и преди да станат публично достояние да се осигури силен предварителен възпиращ ефект върху изпълнителната власт вследствие на работата му.

Голямото предизвикателство пред Съвета на ректорите ще е усилието той да продължи да бъде автентичен и легитимен представител на всички български висши училища – и държавни и частни, и столични и извънстолични, и големи и малки, и такива с по-големи бюджети и други с по-скромни възможности. През последните години вследствие на реформите в системата, промяната на демографията в страната, профилът на студентите и ред други обстоятелства, разликите между отделните университети и висши училища се задълбочиха, в някои отношения дори опасно много. Това трябва да е червен сигнал за управленците – България безусловно има нужда от всички свои висши училища!

Обособяването по категории, несвързани с академичния им профил е нещо, което не приемам и в работата си ще бъда гарант да не се случи. Затова е задължително да се демонстрира солидарност – в обществото се прокрадва тезата, че медицинските университети са аристократите на системата и се държат изолационистки. Това е неправилно мнение. Ако медицинските висши училища имат по-големи възможности в определени отношения, то е задължително да не се самоизолират, а трябва да служат за пример и да отстояват и интереси, които не са лично техни. Мога категорично да обещая на колегите си, че това ще е моето поведение.

Преди предишното заседание, на което не беше преизбран проф. Анастас Герджиков, се говореше за Ваша кандидатура, но такава не беше обявена. Планирахте ли да се кандидатирате и ако да, какво Ви разколеба?

Мотивите ми са лични, няма място за спекулации. Решимостта ми да издигна своята кандидатура точно сега всъщност произтича от динамиката на събитията през последния един месец. Много отдавна академичните въпроси не са били обект на толкова ожесточен политически спор. Главният прокурор сезира Конституционния съд по академични въпроси, помислете какво означава това! В Парламента се водят ожесточени дебати и чисто образователна тематика се оказва повод за партийни дискусии. Това не е добър сигнал за нашите университети – тези разговори трябва да се върнат в залите и аудиториите, където им е мястото. Решенията за бъдещето трябва да се вземат не на принципа на мнозинството, а на максимално възможния консенсус. Иначе рискуваме да сътворим неразбории, които ще имат дългосрочен негативен ефект, който впоследствие много трудно ще преодолеем.

На дневен ред за правителството, в лицето на министър Денков, и за парламента са промени при атестациите на преподавателите. Какво мислите за промените в наукометричните показатели в областта на медицината?

Мнението на колегите от медицинските университети по отношение предложените промени е еднозначно негативно. Новите таблици не отразяват спецификите на работата в нашата научна област и създават голямо напрежение сред гилдията.

Асоциацията на медицинските университети излезе с единно становище в този смисъл, което сме представили публично. Като цяло обаче такива са отзивите и на колегите от почти всички останали области и професионални направления, което показва, че е налице структурен проблем.

За мен подходът да се променя коренно нещо, което е създадено едва преди по-малко от 4 години и тъкмо е започнало да доказва своята ефективност, е учудващ. Той противиречи на правилото промени да се правят едва след като измине достатъчно дълъг период от време, който да даде възможност да се направи обективна оценка на ефективността на действието на актуалните правила. Дори и да се открият недостатъци, подходът би следвало да е да се надгражда съществуващото, ако има такава възможност, и едва когато са налице неотстраними несъвършенства да се пристъпва към коренна промяна. Не мисля, че настоящата ситуация е такава. Има място за дебат и той за съжаление ще се осъществи едва сега, когато академичната общност вече е заявила готовността си за протести, което не е оптималния вариант. Не съм привърженик на резките промени, особено в образователната система, която е консервативна по своя характер.

Как бихте коментирали подхода на правителството, а именно отпускането на допълнителни средства на университетите за заплати на преподавателите да бъде обвързано със задължението да промените правилата си за атестиране?

Вече коментирах публично този въпрос, мнението ми е категорично негативно. Мисля, че самият министър също ясно заяви, че приемането на този злополучен текст на Закона за бюджета е груба грешка. Въпрос е на добра воля на законодателите да го коригират максимално бързо. Аз бих отишъл по-далеч и бих дал инициатива за започване на дебата има ли право държавата въобще да създава правила за академично атестиране и дали това не е нарушение на академичната автономия?

Личното ми мнение е, че случващото се с наукометричните таблици, които рязко се изменят в разрез с изискването за последователност, предвидимост и съразмерност за внасянето на промени в нормативната рамка, е силно доказателство, защо всъщност допускането на подобна намеса от страна на изпълнителната власт е опасна и неуместна. Днес министър е академик Денков, който е признат учен, ами ако утре при друга политическа конюнктура министър е някой друг? Каква е гаранцията, че тези изисквания няма да бъдат инструмент на чисто политическа намеса и че няма да се превърнат в средство за репресии? Затова съм на мнение, че подходът следва да е друг и че пряката държавна регулация не е подходяща.

Чуват се все повече гласове от академичните среди, че липсва диалог с министерството. Споделяте ли това мнение и как, ако оглавите Съвета на ректорите, ще възстановите този диалог?

Ако точно академичните хора не могат да влязат в разговор помежду си, кой тогава в управлението на тази държава ще може? Разбира се, има го и другото – всеки академичен учен си е своеобразен характер, острите камъни трудно мелят заедно. Мисля обаче, че няма непреодолими пречки за разгръщане на подобен разговор. Ако поставим нещата на аналитична основа, ще видим, че целите на Съвета на ректорите и на ръководството на министерството са идентични, разликите са в подходите за постигането им. Ако гледаме в една посока, мисля, че ще достигнем до разбирателство за пътя, който трябва да извървим заедно. Посланието ми към МОН е да разбере, че нашата академична общност има определени параметри и капацитет - важно е да се опитваме да го повишим, но същевремeнно няма как да заменим с магическа пръчка изведнъж тези хора с други. Това е правило на управление на всяка социална система.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

2430

1

ivenco

06.06 2022 в 10:23

С цялото ми уважение,ама има нещо сбъркано в БГ.Имаме около 55 ВУЗ.Това вече е просто Доходоносен бизнес,машина
за пари.Също е като при частните болници.Просто бизнес.