Разказът на българина, който извървя 4000 км от Мексико до Канада

Последна промяна на 23 ноември 2017 в 18:37 6821 4

31-годишният Петър Ванев се прочу като първият българин, който успешно премина пеша през величествения Pacific Crest Trail или Тихоокеанския хребетен път, дълъг смайващите 2650 мили или 4240 км и простиращ се от Мексико до Канада, минавайки през три щата - Калифорния, Орегон и Вашингтон в САЩ.

Начинанието на Петър започва на 27 март 2017 година и приключва 5 месеца и 1 ден по-късно, когато той вече е друг човек.

За това вълнуващо приключение и всичко най-интересно около него Петър ще разкаже на специална презентация в рамките на форума за приключения и активен начин на живот „Дни на предизвикателствата“ на 30 ноември от 18:30 часа в аула Максима, УАСГ.

Сега ще ви запознаем с него авансово, а той ще сподели кои бяха най-големите предизвикателства по време на невероятния преход.

Би ли описал преминаването на Тихоокеанския хребетен път като предизвикателство? Ако да – какво по-точно искаше да докажеш на себе си, на околните?

Преминаването на Тихоокеанския хребетен път за мен беше най-голямото физическо и психическо предизвикателство, пред което съм се изправял през живота си. Исках да докажа - най-вече на себе си, че с “малко” подготовка и силна воля човек може да постигне целите си, колкото и амбициозни да изглеждат те. А на околните исках да дам възможността да почерпят от моята воля и мотивация, като се докоснат до едно уникално преживяване, и вдъхновени от тях да гонят собствените си мечти.

Кои бяха най-големите предизвикателства за теб по време на прехода?

В началото, още преди да започна прехода, предизвикателство беше страхът от непознатото. Притеснявах се за всеки един детайл от пътуването и как ще стигна и премина през определени участъци. В последствие това премина в съмнение дали ще ми стигне времето да приключа прехода навреме – преди да ми изтече визата. А накрая най-голямото ми предизвикателство беше самотата – липсата на социален контакт.

Като стана въпрос за самота, когато човек научи за изпитанието ти, първата му асоциация е „предизвикателство пред физиката“. Но какви бяха най-големите предизвикателства пред твоята психика и как се справи с тях?

Страхът от непознатото е това, което би спряло много хора да поемат по такова изпитание на духа. Това не означава, че аз не се страхувах от непознатото, но увереността, която имам в себе си, ме буташе все по-напред. Самотата, както вече споменах, е другото най-голямо предизвикателство в преминаването на Тихоокеанския хребетен път – това е личен избор. Трябваше да избера самотното ходене, за да се справя със съмнението в способностите си да приключа прехода навреме. Това подложи на изпитание уменията ми да се мотивирам сам. Поне за това предизвикателство се бях подготвил доста добре и имах източници на мотивация, от които черпех при нужда.

Разказвал си доста за режима си на хранене, за физическата подготовка преди и по време на прехода. А използвал ли си някакви по-специални стимуланти (разбирай в най-широк смисъл думата)?

До колкото ми позволяват знанията по този въпрос не мисля, че съм ползвал стимуланти. Ползвах медикаменти, които ми помагаха с болките в ставите и стъпалата.

Кое е мястото, което те впечатли най-много по време на приключението?

Мястото се нарича Сиера Невада. Красива планинска верига, която, за мой късмет, успях да я видя в нейната бяла премяна. Този участък на ТХП се изминава през летен сезон, когато снеговете вече са се стопили, но аз и избрани други имахме възможността да се докоснем до една рядко виждана красота на Сиерите. Моментите, в които просто стоях и усмивката бавно се изписваше върху лицето ми, бяха тези, заради които това място ще остане в мен.

А може ли да ни разкажеш за случка по време на прехода, която няма да забравиш?

Спускали ли сте се 30 минути по дупе от 4421-метров връх, който ви е отнел между 4-5 часа изкачване?

Не.

Ами аз се спуснах и това е случката, която никога няма да забравя.

Имаше ли моменти, в които ти идваше да се откажеш?

На този въпрос отговорът е твърдо „да“! Това е едно най-големите предизвикателства не само за мен, но и за всички, които предприемат подобен поход.

А кое те мотивира да продължиш докрай?

Семейството ми, хората, които ме подкрепяха в страницата ми във Фейсбук, всички, които срещнах по време на прехода, бяха най-основната ми подкрепа да продължавам всеки ден.

Говориш за самота, но споменаваш и „избрани други“. Последно сам ли пътува? Завърза ли някакви познанства, приятелства?

Преходът започнах с хора, с които се запознах ден преди да потегля. В последствие се запознах с много други хора и като се има в предвид, че по-голямата част прехода извървях сам, това не ме спираше да срещам нови хора и да създавам приятелства. С някои от тези хора ще останем приятели за цял живот.

По какъв начин Тихоокеанския хребетен път те промени?

Живеем в материално време, в което притежаваме много неща – физически, виртуални и прочее артефакти. Преди, когато си купувах нещо, си задавах въпроса „Искам ли да си купя това или имам нужда?“. В последствие, след прехода си задавам въпроса „Имам ли нужда или мога да живея и без това?“. Определено онова, което се промени е мирогледът за материалното в живота ми и осъзнах, че хората черпят мотивация и вдъхновение от мен.

Имаш ли планове за следващо голямо предизвикателство? Какво е то?

Определено си мисля, че това няма да е първото и последното приключение от този тип. Ще споделя, като знам със сигурност – малко съм суеверен.

Предизвикваме те да мотивираш всички, които мечтаят да тръгнат по стъпките ти, но все още не се осмеляват.

Ако търсите сублимните моменти в живота си, първо се опитайте да излезете от зоната си комфорт.

„Дни на предизвикателствата“ ще се проведат между 29 ноември и 1 декември в Аула „Максима“ на УАСГ.

Повече информация: www.predizvikatelstva.com

*Интервюто с Петър Ванев е предоставено ексклузивно за OFFNews.bg от "Дни на предизвикателствата"

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

505

4

rovch11

25.11 2017 в 00:42

Браво на човека. Не изглежда никак лесно да трамбоваш 5 месеца по 30км на ден през чукарите, и то с доста с багаж на гърба.

595

3

MeduimShark

24.11 2017 в 03:33

Ask me if I care. На български - ще си го преместя.

1144

1

reKontra

23.11 2017 в 20:29

Имате нужда от един тълковен речник! Израявате се като деца от началният курс.