Петър Пунчев: Светът стана клокочещ казан, от който трудно ще излезем читави

Димитър Генчев Последна промяна на 11 януари 2015 в 18:00 13105 13

Петър Пунчев е сред най-известните български журналисти, съосновател на първото частно радио в България "FM+", а преди това става изключително популярен като основен водещ на нощния блок на програма "Хоризонт" по БНР. Част от детството му преминава в Сирия, учи във френския лицей в Дамаск, във френската гимназия в София и в Москва, завършва и журналистика в руската столица. Освен на "FM+", Пунчев е основател и на радиостанциите „Фреш“ и „Мила-голд“. Работи дълги години като медиен експерт в Украйна, Русия и Сърбия.

- Петьо, Хърбърт Уелс написа "Война на световете" още в края на XIX век, но това е измислена война между марсианци и земляни. Днес обаче можем ли да говорим пак за "Война на световете", но вече с истинска кръв, особено след касапницата в Париж?

- Да, за мен няма никакво съмнение, че либералният Запад е във война с радикалния ислям. Тази война не започна последната седмица във Франция. Войната беше обявена на 11 септември 2001 г. Както и всяка друга война, тя минава през различни фази, от крайно изостряне до затишие и после отново нажежаване до червено. Отварят се нови фронтове, а други тлеят и очакват някой да даде първия залп. Никой в Европа и в света не е застрахован и макар да не смятам това за непосредствена опасност, се боя, че и България може да се окаже бойно поле в тази война.

Има всички предпоставки - пълзящата ислямизация на големи групи от населението, при това от най-бедната му част, е бомба със закъснител. Радикализацията на националистическите, а и често евтино-патриотарските партии и организации е друг риск, с който трябва да се справим. Виждаме, че тяхната фразеология е заразна, езикът на омразата обхвана и политически кръгове, които по дефиниция са най-сериозната преграда за подобни екстремистки теории и действия. Действия и теории, които се хранят от липсата на държава и държавност, от икономическата несъстоятелност, от неадекватното образование и антихуманното ни здравеопазване, от пошлостта в медиите и разпасаността на политическата класа. Лумпенизирането на големи маси от българското население е най-голямата опасност пред страната ни, тя прави националния организъм податлив на всякакви болестотворни организми.

- Не е ли твърде наивно обяснението, което се опитват да ни пробутват, че това било сблъсък между две религии и ценности? Няма ли много по-дълбоки причини и от какво естество са те?

- Има стотици причини за това противопоставяне и аз не съм в състояние да изброя всички в това интервю. Пък и не съм убеден, че познавам до такава степен световното задкулисие, но категорично не съм и привърженик на конспиративни теории.

Разбира се, че сред най-важните причини са икономическите. Очевидно е разделението на света на бедни и богати, на Север и Юг, на технологични носители и техните потребители, на образовани и крайно необразовани, а това са противоречия, които, въпреки привидните усилия, не намаляват, а се задълбочават…

В тази среда братството и равенството стават невъзможни, не само в международен, но и във вътрешен план. Ние сме свидетели на небивало олевяване на огромни маси у нас, в Европа и по света. Появяват се нови и нови ултралевичарски теории, организации, движения. Те вече не се нуждаят от циклостил и нелегални печатни издания, за да вдигат “народа”. Разполагат с многомилионни армии от недоволни и активно използват неограничените възможности на интернет и социалните мрежи, за да ги мобилизират, да ги свикат под знамената в името на поредния политически “флашмоб”.

Те имат своите щабове, но и професионални поддръжници във водещи държави в света, които чрез манипулирането на тези организации и отделни бойни единици, се опитват да си уреждат сметки с други водещи държави, с които се конкурират за влияние, за енергийни ресурси, или за територии и историческо наследство. Всъщност, става дума за многопластова и разнопосочна война, в която няма ясно определени враждуващи страни.

- Тогава за призраци ли говорим?

- Призраци, но видими. На преден план днес е противостоенето на радикалния ислям срещу християнския свят, забележими са и острите противоречия между Русия и Запада, но под видимото има невидими взаимовръзки и мрежа от враждебни действия, които позволяват неограничен брой нестандартни предположения и цели теории за това, кой всъщност стои зад познатите ни терористични атаки, отнели хиляди животи на няколко континента.

В мрежата ще срещнете "факти и доказателства" за това как САЩ са организирали сами срещу себе си несравнимия с нищо до сега 11 септември… Ще намерите сериозни твърдения за "руско участие" в радикалните ислямски враждебни действия в Западна Европа, включително и в последния атентат в Париж…

Не се наемам да твърдя каквото и да било в тази връзка, защото не обичам да говоря, без да имам необходимата информация. Но тези теории завладяват умовете на милиони хора и те подчиняват цялостното си отношение към света и хората около нас именно на тези недоказани “истини”. Това превръща света в един постоянно клокочещ казан, от който трудно ще излезем читави.

- Допускаш ли хипотезата, че може да се формира съвсем нов вид "световен пролетариат", съставен и от християни и от мюсюлмани, всеки обиден по свой си начин, но с обща цел? Нали историята се повтаря? Тогава главата на някои нов Дантон ще е най-малкото, което ще падне от гилотината…

- Вече споменах за световното олевяване. Ти продължаваш моето изречение с предположението, че е възможно формирането на световен пролетариат, като онзи от едновремешните плакати - бели, чернокожи, жълти, всички под знамето на световния пролетариат… Обединен срещу изедниците от корпорациите, банките, експолататорите на подземните богатства, срещу “Монсанто” и неговите братя, срещу поклонниците на шистовия газ, на долара…Пролетариат, забравил за етническите и религиозните различия… Това е зрелищно, но наивно предположение. Според мен сме далеч от подобно развитие на нещата. Защото, уви, вероятно сме по-близо до бунт на лумпенизираните маси, на маргиналите, отколкото на трудовата класа.

И все пак, въпреки всички промени в модерния свят, включително и в самата същност на понятието пролетариат, за мен той, “световният пролетариат”, съществува. Той обаче действа със законни методи, не с автомати "Калашников". Впрочем, кой ако не именно атакуваната тези дни Франция е брилянтен пример за силна синдикална защита на работниците? Няма по-силна държава в това отношение! Там наистина се чувстваш добре защитен пред работодателя си, независимо от цвета на кожата, етническата принадлежност или религията. В този смисъл, тези хора имат своята обща цел и я преследват успешно, защитават я от посегателства и я доразвиват. Въпреки всичко казано по-горе и въпреки сериозното разклащане, породено от световната криза, не очаквам нещата в тази област да излязат от контрол. С други думи, не очаквам световна пролетарска революция.

- Живял си дълги години в цяла Европа, включително и в Германия. Какво е отношението там към мюсюлманите, които са поне 3 милиона? Успя ли Германия да интегрира тази общност и какъв урок имаме да учим ние?

- Всяко обобщение носи рискове. Затова ще се опитам да бъда кратък и внимателен, защото този урок според мен е много важен. Ценя и харесвам, а и съзнателно следвам основните принципи, събрани в понятието "европейски ценности”. Те са в основата на модерния свят и, без съмнение, са съществен напредък на човечеството след вековете на робство и кървави вражди по всички възможни разделителни линии.

Същевременно смятам, че и в това отношение бяха направени и продължават да се правят сериозни грешки. Прекаленият светец и Богу не е драг. За да се чувстваш добре, било в семейството, в обществото, или в държавата, от която си част, първо трябва да се чувстваш добре самият ти, да си защитил собствените си права, достойнството си, да се радваш на уважение и разбиране. После идва най-трудната задача - да уважиш, защитиш и браниш като свои, правата и достойнството на този до теб, на всеки член на обществото, на всеки различен от теб гражданин на държавата ти.

Западът направи чудеса в това отношение, като се опита да направи обществено неприемливи противопоставянията по цвят, етническа принадлежност и религия, по сексуална ориентация, но напоследък сякаш отстъпи от първото и най-главното, за което говоря. Подложи под съмнение собствените си традиции, разбирания, права, някои от които - опорни лостове за цялата система. Това не можеше да не доведе до сериозно разклащане и то няма да спре, докато тези грешки не бъдат разумно и дългосрочно коригирани. Така че този урок още го учим всички ние.

- Да стесним географските ширини. Защо Путин ни изключи от нещо като "Южен поток", което изобщо не съществува? Какво искаше да ни каже?

- Не съм специалист по енергийните проблеми. Но за всички е очевидно, че България беше основна, до голяма степен незаобиколима, брънка в проекта “Южен поток”. Липсата на единна и ясна българска политика в енергетиката, в това число и по отношение на “Южен поток”, позволи на Путин да излезе от този безперспективен проект, като се опита да прехвърли причините, а с това и вината, върху малка България. Истината е друга.

И да е имала преди години сериозни намерения да осъществи този, преди всичко, геополитически, а едва след това - енергиен проект, в края на 2014-та Русия си даде ясна сметка, че не е в състояние да го осъществи - нито технологично, нито финансово. “Малката, незначителна и васална на ЕС”, според съвременните руски схващания, България беше засегнала вече неколкократно самолюбието на руския президент и днешния московски политически елит и беше удобната и безопасна цел на Москва. Нещо като самара, по който трябваше да бъде ударено, та да се подсети европейското магаре…

За мен фактът, че Русия изхаби непропорционално големи усилия, за да унижи България, както в самата Русия, така и в международен план, най-силно говори за усещането за несъстоятелност от страна на Русия, на целия този енергиен, а всъщност, най-вече геополитически проект.

- Как според теб трябва да се държи България в такава ситуация - като дете, което навежда глава, че погрешка е строшило с прашка прозореца на съседа ли?

- България трябва да има еднакъв подход, независимо от това, за кого се отнася. Ние не сме “малка страна” в Европа, за каквато с чувство на обреченост се самообявяваме често. Ние сме средна по големина европейска държава и трябва да се отнасяме към себе си със себеуважение, но и да изискваме това и от останалите - независимо дали става дума за нашите партньори от Европейския съюз, за Русия, или трети страни. България е давала, дава и ще дава на света част от неговото богатство и разнообразие. Нямаме причини да живеем с ниско самочувствие, без, разбира се, да се помпаме с небивалици от исторически характер.

Колкото до отношението ни към Русия, това е необятна тема. В нея има замесени различни чувства. Като човек, който е живял без прекъсване в тази страна близо 8 години, мога да кажа от моята си камбанарийка: събират ни и ни разделят много и противоречиви исторически събития. Имаме за какво да бъдем безгранично благодарни, но има и много неща, от които да се опасяваме. Понякога говорим за безкрайна историческа близост, но от личния си опит знам, че културите ни са толкова различни, несъпоставими, че и любовта и омразата ни към Русия и руснаците, са някак еднакво гротескни, неуместни…

Ние нямаме нито причини, нито нужда от толкова силни чувства. Формулата е проста. Отнасяй се към русите с уважение, но и с лично и национално достойнство. Храни ги, пои ги, радвай ги на морето и по ски пистите, търгувай на привилегировани начала, но ги дръж винаги на една ръка разстояние. Не се увличай с тях в общи международно-политически проекти, защото ще те заведат в Ада...

Ние имаме два примера, които вероятно ще предизвикат спорове и реакции, но именно те биха могли да ни бъдат донякъде също пример за поведение спрямо Русия: ранният цар Борис Трети и късният Тодор Живков. Естествено, съобразено с днешните политически реалности.

- Какво според теб ще се случи с украинската криза и доколко е опасна тя при това дрънкане на оръжия?

- В същността си украинската криза е нещо повече от криза. Тя носи всички характеристики на една война между два големи, братски народа. Безобидното понятие “криза” не отива на агресивни действия, довели до анексирането на територия с над 2 милиона население, до последвали бойни действия с всички видове оръжие - без ядреното. Не е подходящо за дългосрочна инвазия, в която участват “зелени човечета”, “вежливи хора” и военнослужещи, от войници до висши офицери, въоръжени и обучавани в нападащата страна, които от “добри чувства” са решили да изкарат лятната си отпуска на бойното поле в Южна Украйна.

Става дума за ограничена война и нейните последствия засега, въпреки затишието и гръмките декларации за мир, изглеждат непредсказуеми. Лесна формула за връщане към нормалното няма, но аз съм убеден, че рано или късно, мирът между двата народа ще бъде възстановен, както и териториалната цялост на Украйна. Уви, далеч не толкова лесно ще бъде връщането на доверието и добрите чувства между двата най-близки народа. Ако кажа половин век, едва ли рискувам да сгреша.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.02 2015 в 14:06

опитал се да поръзсъждава пред колега на чаша чай, дядовците в селските кръчми правят по-адекватни анализи от тоз словесен бъркоч - "познаване" на ислямския фундаментализъм, псевдо неолиберални концепции, ала-бала. Да пием по една студена вода за г-н Анализатора. Защо има световен "пролетариат", г-не? Защото господата като Вас искат да разсъждават от позицията на собственото си тщеславие.

12.01 2015 в 09:59

Пешко е стар, обременен милиционер от ДС. Точка...

12.01 2015 в 03:56

Доста добър анализ, който обаче избягва да нарече нещата със собствените им имена ("по липса на данни").
И да не пропусна - ляво ориентиран. Звучи си направо като лекция на човек от АОНСУ през 1985 - 'олевяване на масите',

12.01 2015 в 01:47

Какво не ви е ясно тук? Само си мръднете погледа и ще видите и други неща

11.01 2015 в 23:48

Bg.brusselaar, не сте чели внимателно, май?

11.01 2015 в 23:29

Никой не спори по ролята на Христин Стрижлев за създаването на Радио Плевен плюс. Самото име на радиото подсказва обаче, че създаденото по-рано от него Радио ФМ плюс му е по-голям брат, кръстник и духовен водач. По-конкретно, по покана на инвеститора тогава, изработих цялостната програмна схема на бъдещото радио, подбрах екипа и създадох, в партньорство с плевенските партньори Христин Стрижлев и Пламен Радински схемата на работа и началната търговска дейност. Направих и първото му лого, както и рекламната му стратегия. Радио ФМ плюс купи голям дял от Радио Фреш значително по-късно.

11.01 2015 в 23:10

За пръв път разбирам,че има такъв човек-моя грешка!
Умен пич,просто умен пич!!

11.01 2015 в 22:50

Храни ги,пои ги но ги дръж далече от теб ,защото ще те заведат в Ада...Ало ,русоблядите,къде сте да възразите.Всеки грамотен човек в България го казва,а вие си знаете вашата..Никога няма да разбера какво е това чудо да предадеш Родината си на документирано доказан твой поробител и унизител..A,по злободневната тема е казал нещата точно.Но,справяне с лумпени е мисия невъзможна.Умните пак плащат сметката.Докога!?

11.01 2015 в 21:35

Чудя се миксът от полуистини дали обслужва КОЙто обычно, или просто експертът е менте... Руският "11-ти септември" беше преди хамериканският и сложи началото на путлеризацията на Русия, но за това дума не видях...................

11.01 2015 в 20:55

И да ми цъкате минуси, няма смисъл. Явно не сте чували името Христин Стрижлев - създател на първото радио в Плевен. Софиянци не можаха да преглътнат факта, че в столичния ефир излъчва национална радиоверига, базирана в провинциален град.