Мина покрай мен, удари ме в стената, свлякох се. Изрита ме с цялата си мъжка сила в лицето: актрисата Диана Димитрова разказа за насилието

След като актрисата публикува признанието си за случилото се през 2017 година, заплахите от същия човек започнали отново

Александра Маркарян Последна промяна на 04 декември 2022 в 20:21 10858 4

Диана Димитрова

Снимка Личен архив/Фейсбук

Диана Димитрова публикува тези снимки на 28 ноември, когато разказа във Фейсбук за преживяното насилие.

„Той мина покрай мен, удари ме в стената, вдигна ме, виждах всичко много бавно, свлякох се на пода, съборих закачалки. Погледнах човека – защото не можех да повярвам, че това е човекът, когото аз познавам, уважавам, работя с него - и след това той ме изрита с цялата мъжка сила, която имаше, в лицето, с мъжка обувка - разказа тази вечер актрисата и художничка Диана Димитрова. - Това беше стабилен шут в лицето.

Блъсна вратата, псувайки ме за произхода ми, поздравявайки моите родители, най-вече майка ми. След около 15-20 секунди дойдоха трима души и ме намериха в това състояние. Беше обявена обедна почивка.“

Диана Димитрова сподели тази вечер в интервю за предаването "120 минути" по bTV подробности за преживяното през 2017 година насилие, след като едва в началото на седмицата тя за първи път каза, че такова нещо се е случило.

Насилието става по време на снимки, но двамата са насаме. Диана не казва името на мъжа с обяснението, че няма право да го направи, тъй като се води досъдебно производство, но че до края на разговора "ще го кажа" с други думи, между редовете.

В него споделя още, че двамата били в началото на интимна връзка, че нямало напрежение помежду им и че вечерта преди побоя той я заплашил по телефона с думите: "Ти само се появи на терен и аз ще те пребия". По думите ѝ крещял и бил в истерия.

"Направих грешката да не слушам интуицията си и да последвам лицето в гардеробната" - казва Димитрова за деня, последвал телефонното обаждане.

Казва, че дълго време изпитвала вина, че проблемът е в нея.

Твърди, че след като е публикувала признанието си за насилието, въпросното лице отново е започнало да я заплашва.

Публикуваме интервюто така, както протече.

Диана Димитрова: Вечерта преди да се случи това, този човек ми се обади, крещейки, в истерия.

Светослав Иванов: С какви думи?

- Думите са лоши, но беше свързано с произхода ми, тъй като аз съм от село Кайнарджа. „Така и така... Ще те пребия, ще ти съсипя кариерата. Само се появи!“.

- Това означава ли, че сте имали напрежение в отношенията?

- Не, ние бяхме... в близки отношения. Мислех, че познавам този човек.

Има образувано досъдебно производство и аз нямам право да кажа името, но тъй като знам, че в България има много интелигентни хора, искам да ги помоля да четат между редовете. Аз ще кажа името до края на нашия разговор.

По време на централната емисия във Вашата телевизия във вторник, 19 часа и 24 минути, аз получих съобщение по „Вайбър“, което беше изтрито от лицето.

Прокуратурата се е самосезирала. Искрено вярвам, че най-накрая нещо може да се случи хубаво. Адвокат ми е господин Антон Станков.

Съжалявам. Не съм спала от една седмица, защото се налага да успокоявам майка ми, която живее в Гърция, защото родителите ми не знаеха. Майка ми беше много разстроена.

- Какво се случи на снимачната площадка? Вечерта е имало заплаха, какво се случи?

- В рамките на около две минути, последвайки лицето от стаята до гардеробната, искайки да разбера защо (има предвид разговора от предната вечер, бел. ред.), той мина покрай мен, удари ме в стената, вдигна ме, виждах всичко много бавно, свлякох се на пода, съборих закачалки. Погледнах човека, защото не можех да повярвам, че това е човекът, когото аз познавам, уважавам, работя с него и след това той ме изрита с цялата мъжка сила, която имаше, в лицето, с мъжка обувка.

Това беше стабилен шут в лицето. Блъсна вратата, псувайки ме за произхода ми и поздравявайки моите родители, най-вече майка ми и след около 15-20 секунди дойдоха трима души и ме намериха в това състояние.

Беше обявена обедна почивка.

- Разбирам, че вие сте били насаме.

- Да, но в рамките на тези минути аз бях права, здрава и заснела сцена. След това не изглеждах много приятно.

Всичко ще излезе.

Искам само да кажа, че аз исках да провокирам други жени да говорят. Не искам да стигам там, където вече възнамерявам да стигна (в съда, бел. ред.), но след това съобщение, което беше изтрито по време на централната емисия, лицето продължава да ме заплашва.

Разстройва майка ми. Никой няма право да разстройва майка ми по този начин.

- Имаше ли напрежение? Какви бяха вашите отношения – колегиални, приятелски или нещо повече?

- Нещо повече, но беше тайна. Никой не иска да бие тъпана, когато започва някаква връзка. Не, не мисля, че е имало напрежение. Не, нямаше напрежение.

Другата заплаха дойде няколко дни по-късно пред колеги. Другият екип, с който снимахме ... трябваше да обсъдим позиция на камерата. Споделих на режисьора, че ме болят зъбите. Нормално. Лицето каза: „Продължи да говориш и аз ще го направя пак“. Аз имам свидетели. Моите прекрасни колеги.

- Те как реагираха, когато публикува този статус?

- Тази седмица разбрах кои са истинските ми приятели. Тази седмица разбрах на кого мога да разчитам.

Аз съм изключително моногамен човек и брачните обети, когато се казваха, имаше нещо от сорта на „в добро и зло“ заедно. Вярвам в брака като институция.

Тази седмица вече съм наясно.

- Много или малко са твоите приятели?

- Много са.

- Защо не подаде сигнал? Защо не отиде да си извадиш медицинско? Снимките си ги наравила ти, но не си отишла да си извадиш медицинско. Защо?

- Аз бях решила, че отивам да си извадя медицинско. Затова и направих снимките и ги изпратих на мой приятел и мислех да му кажа: „Пали си колата, идвай да ме вземеш оттук. Отиваме в болница“. Трябваше да изчакам за разговор с друго лице. Това лице ме изманипулира с думите: „Какво ще постигнеш?“.

- Как си отговори на този въпрос тогава?

- Бях прохождаща артистка, която две години ходи по кастинги, не се случват нещата, но въпреки това си казвах: „Не, продължавай, продължавай“. Исках да покажа таланта, какъвто и да е, как мога да го развия, да ставам по-добра и да се уча. ... Изпитах чувство за вина.

- Как продължиха отношенията ви след това?

- Не беше лесно, но тези дни до мен достигна поредният слух, че през тези години лицето разказва други истории в актьорската гилдия – че аз...

Днес се обадих на мой приятел, Ники Сотиров. 2017-та се случи побоят, 2018-та ние отново се срещнахме на снимачната площадка. Лицето ме посрещна с усмивка, здрависахме се. Някак си разговорът продължи:

- Как прекара лятото?

- Ти как прекара лятото?

Малко по-късно лицето ми се обади и каза: „Ники иска твоя контакт за среща с едно малко момиче. Осиновена е, много те харесва. Иска да се видите. Може ли да дам номера ти?“. „Разбира се.“ Направихме тази среща. Аз отидо в дома на моя колега прекрасен Ники Сотиров. Подарих, мисля, една от книжките си, направихме си снимки и ... той днес ми каза много хубава новина, но не е сега моментът.

- Защо сега? Пет години по-късно. Вие сте се видели година по-късно. Ако през тези пет години той ти беше казал: „Извинявай. Съжалявам за постъпката си“, щеше ли да простиш? Щеше ли да преглътнеш?

- Със сигурност щеше да ми олекне, защото като видя, че човекът искрено съжалява, осъзнава какво е направил, може би щеше да ми олекне.

Защо сега? Не мога да кажа защо сега. Вече аз съм лице на кампания, която е за превенция на насилието, не говоря само (за насилие) над жени, говоря (за насилие) над деца, (за насилие) над мъже.

Твоето интервю с госпожа Мариана Андонова много ме вдъхнови. Как един цял град мълчи.

- Мариана от Перник. Припомням на нашите зрители - това е съпругата на една от жертвите на прокурорския син.

- Да. Отврати ме. Надявам се, че това младо момче да се замисли, че не е хубаво да причиняваш насилие и да караш други хора да те снимат с телефон. Това е не нехуманно. Не знам. Моето съзнание не може да понесе това, че някой може да си позволи това зверство и той да бъде прикриван от цял град. Цял град! Защо питат мен защо сега? Питайте тези хора, които живеят в Перник. Защо мълчахте всички, бе, хора, защо? Защото, доколкото съм информирана, след това започнаха да излизат и други жалби, други клипове. Тоест някой много сериозно дълго време си мълчи. Както и аз. Аз също имам огромна вина, но ако бях говорила тогава, когато бях току-що завършила студентка, която иска да се реализира в България, кой щеше да ме чуе? Това лице има .... Тодор Колев имаше една много хубава песен - „Фалшив герой“ - и аз съм сигурна, че когато стигнем докрай, профайлърите ще кажат своята дума, защото тази агресия, тя личи, има много записи.

- На какво?

- На изяви на лицето.

- Как реагираха твоите родители в началото на седмицата?

- Майка ми ме пита: „Защо? Защо не си ми казала?“. Тя отиде в чужда държава, научи езика, справи се, много е борбена. Обясних ѝ всички тези причини защо сега.

- Баща ти?

- Баща ми малко се страхува в момента, защото той е дете на друго време, но неговите страхове вече нямат общо с мен. Не мога да мълча. Аз живея в България, избрала съм да се развивам в България. Не искам, вече нямам право да мълча. В едно интервю бях казала, че голямата сила идва от голямата отговорност. Когато си публично лице, ти трябва да говориш само и единствено истината. Затова в моите социални мрежи няма реклами на суши, на кремчета и така нататък.

- Кои са движещите мотиви – травма? Има ли желание за мъст?

- Не.

- Желание за справедливост?

- Има желание за справедливост. Защото никой няма право да разстройва майка ми по този начин. С лицето отдавна не контактувам, не следя и той не е в моето полезрение.

- Остава ни една минута.

- Искам само да кажа нещо много важно. Една минута?

- Давай. Имаш една минута.

- Гледах твоя телевизия. Журналистите, водещите живо обсъждаха Дядо Коледа или Дядо Мраз. Аз съм дете на Прехода, родена съм 90-та година, аз много силно вярвам в Дядо Коледа, защото Дед Мороз идва от друго място.

А и всъщност целия юли месец тази година рисувах за изложба. Искам да поканя през следващата година хората да видят изложбата ми. Вече рисувам и с цвят.

- Със сигурност това интервю ще предизвика много отзиви.

- Надявам се, вярвам в доброто.

- Добро? Това ли е твоята цел?

- Да, аз съм си го казала в детските книжки. Другото е прекалено елементарно и по-лесно.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14621

8

случайно прочетох

10.12 2022 в 13:33

Не оправдавам никакви форма на насилие, а също и курв@лък!!!

-8852

7

евроатлантик

05.12 2022 в 14:15

Вместо да ми ядете г@за, прочетете поста ми от 28.11., когато дамата разказа за първи път историята си. Бях искрено възмутен от този кретен, който я е бил, но не проумявах, защо е мълчала толкова време, след като е имала пълната възможност да го постави на място и той да си понесе отговорността?!
Последваха нейни телевизионни участия и интервюта, които ме накараха да направя обосновано предположение, че става въпрос за пи-ар акция, както и някои нелицеприятни изводи за моралния й облик и мотивите й /и то от нейни изказвания/. Както в много случаи от това вече твърде компрометирано движение #Me Too.
Колкото до мен, през живота си не съм "удрял жена дори с цвете"! Анадънму?
Разбира се, за вас е важното по всякакъв повод да се оплюе "Путлер", "рашистите" и т.н. Т.е. да търсите под вола теле. Теле няма да намерите, волът няма и топки, но онази му работа си е там...

-150

6

редовно четящ

05.12 2022 в 10:11

Кремълските тролове се придържат към завета на бащицата си - насилието над жени е позволено. Даже го узакони в кочината си. Само руzнаците имат поговорка - бие ме, значи ме обича.

1972

4

Johnny B Goode

05.12 2022 в 01:46

Явно в ценостната ситема на някои биенето на "кифли" си е нещо в реда на нещата. Също като мятането на ракети наляво и надясно. Щом си по-силен и ще ти се размине (или поне така си мислиш), защо пък да не се направиш на мъж (или пък на "велика сила").
Виж правенето на PR от страна на кифлите е лоша работа...