Сигурно сте чували, че неграмотността в България е сериозен проблем. Но наясно ли сте, че над 40% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни, т.е. не могат да приложат на практика това, което четат в учебниците или чуват в класните стаи?

Първата добра новина е, че има как това да се промени. Организацията „Заедно в час” набира и подготвя учители, които след това преподават в училища в най-различни кътчета на страната. Те са хора с кауза, готови да се борят за бъдещето на България, а именно – децата.

Втората добра новина е, че такива българи има и то не са малко - вече над 200 човека са преминали през програмата или в момента преподават чрез нея. Една от тях е Пепа Анигностова - учител по немски и английски език по програма „Заедно в час“ в Пирдоп. След като завършва Немската гимназия в Бургас и бакалавърска степен по немска филология в Софийски университет, тя работи известно време като преводач-редактор в компания за преводи в столицата. Какво я е накарало да влезе в класната стая, как се справя с живота в малък български град и кое е най-трудното в учителската професия разказва тя в интервюто по-долу. Ако ви вдъхнови, може да кандидатствате до 10 февруари на zaednovchas.bg. Току-виж откриете своето призвание.

Какво преподаваш и на колко годишни ученици?

Преподавам немски и английски език и съответните езици като чужд език по професията на ученици от 8 до 12 клас в професионална гимназия.

Какво те накара да кандидатстваш за позицията?

От една страна, винаги ме е привличало преподаването, като в съзнанието ми са изниквали учителите, които са ме изграждали, учили са ме да разсъждавам и претеглям критично случващото се, разширили са мирогледа ми и са допринесли толкова много, за да бъда това, което съм днес. Като цяло идеята, че мога да въздействам по същия начин на група тинейджъри днес ме мотивира. Но да стана част от образователната система в сегашното й състояние и предвид отношението към учителя като цяло са фактори, които винаги са ме спирали. Същевременно мисията, ценностите и успешните истории на „Заедно в час“ са нещо, в което се припознах и което ми даде допълнителен тласък. Реших да опитам.

Кое е най-голямото ти предизвикателство като учител?

На институционално ниво е именно това, което описах по-горе – ограниченията, спънките и несъвършенствата на една система и учителят, който е загубил ролята си на авторитет в обществото. От друга страна, ограниченията и проблемите на учениците ми далеч надхвърлят класната стая и предметното знание и уменията, разпростират се в социалната среда, семейството и ценностите и понякога липсата на такива.

Как се почувства, когато се премести в Пирдоп? Къде си живяла преди това?

Аз съм от Бургас и живях там до 19-ата си година. След това започнах следването си в София, а след като завърших, останах да работя в столицата. Преместването в Пирдоп си беше мини културен шок, тъй като никога преди не бях живяла в малък град. Пирдоп има по-малко от 7 хил. жители. Идеята, че всички се познават и са по някакъв начин свързани помежду си ми беше доста странна и леко смущаваща. Но същевременно общността е доста обозрима и с колегите от „Заедно в час“ лесно свикнахме и се приобщихме. Бързо станахме разпознаваеми като „даскалите по онази програма“, без дори да обелим и дума, от почти всеки таксиджия, продавач или просто съсед. Това много ни помогна, когато организирахме фестивала „Средногорски тътен“, защото знаехме към кого за какво да се обърнем за подкрепа. Същевременно в района сме концентрирани доста учители по програмата, някои от тях живеем заедно, а и се събираме.

Кои три качества според теб трябва да притежава човек, за да е добър учител?

Само 3? Трудна задача. Може би от целия набор бих си избрала гъвкавост, упоритост/несломим дух и нестихващ ентусиазъм.

Някоя смешна история от опита ти с учениците?

Може би моментът наскоро, в който влизам в час и ученик се е опънал на три стола и спи, та чак похърква. Мъчна задача беше да го вдигна, понеже е по-голям от мен, а и очевидно нямаше кой знае какво желание да напуска страната на сънищата. Та, реших да надуя на макс песен на телефона си и да го залепя до ухото му, той се стресна и подскочи, а класът добре се позабавлява.

Как гледат на теб останалите учители?

Ха, май ще е по-добре да питате самите тях… да им пусна ли анкета? От това, което са ми казвали, може би като на странна смесица между Дон Кихот, още зелен младок и човека с твърде високите изисквания. Както и да ме приемат, аз обичам колегите си, възхищавам им се за стоицизма и търпението, защото определено работят в предизвикателна среда.

По какъв начин ти помага екипът на „Заедно в час”?

„Заедно в час“ ми помага да видя общата картинка, да погледна ситуацията и проблемите в тяхната цялост и да помисля защо нещата са такива, каквито са. Организацията е създала невероятна общност от много способни и ангажирани млади хора, от която черпя вдъхновение и идеи, когато съм в задънена улица, зная, че мога да разчитам на всеки от тях, и планираме събития, проекти и дейности заедно. „Заедно в час“ е споделяща общност.

На микро ниво имам страхотен координатор, който ясно разбира контекста, в който преподавам и ми дава ценни съвети за това какво мога да подобря и как бих могла да подходя при работата си с учениците. Работата върху уменията и нагласите на учениците също е нещо, което програмата ми помага да развия.

През 2016 г. Пепа ще завърши двугодишната програма на „Заедно в час“ и ще стане част от алумни общността от над 100 успешно завършили програмата професионалисти. Пожелаваме ѝ успех в бъдещите начинания, които сме сигурни, че ще продължат да допринасят за осигуряване на равен достъп до качествено на образование за всяко дете в страната. Ако искате да станете част от организацията и да работите за постигане на нейната мисия, може да кандидатствате до 10 февруари на zaednovchas.bg.