Яна Колева от EX MACHINA: ''Античността не е мъртва история, а жива част от културния ни код''

EX MACHINA е първият международен фестивал за античен театър, който ще се проведе между 3 и 5 април на Античния театър в Пловдив.

Акценти в програмата са моноспектакълът на Леонид Йовчев с режисьор Ани Васева – „Метаморфози“ по Овидий (3 април, 19 ч.), гостуващото от Атина представление „Анамнезис“ (4 април, 18 ч.) и „Орфей и Евридика“ (4 април, 19:30 ч.) по антични и български текстове.

Фестивалът EX MACHINA ще завърши на 5 април в Епископската базилика, където Самуел Финци, Явор Гърдев, Георги Тенев, Ани Васева, доц. Николай Гочев, Александър Секулов и други експерти ще дискутират по темата за ролята на машините в нашия живот от Античността до днес.

Пълната програма на фестивала EX MACHINA е тук.
Всички събития са с вход свободен.

Какво стои зад концепцията на EX MACHINA – разговаряме с културолога и координатор на фестивала Яна Колева.

Като че ли в последните години има вълна в театъра, която свързва античното със съвременното. Какво губим и какво печелим от това съчетание?

Когато говорим и мислим за Античността, често мислим за идеи, свобода, диалози, истини. Неслучайно се обръщаме към нея почтително като „люлка на човечеството“. И това е така, защото темите, вълнували човека преди 2500 години, са същите, които го вълнуват и днес. В този смисъл – докато има човеци под това небе, въпросите и посланията на древните са орисани на безсмъртие.

В съвременния си свят сме свикнали да се оправдаваме с клишето за „забързаното ежедневие“. Само че и ние понякога заспиваме с тревогата за съдбата си, с аргументите на Правия и Кривия довод, с очакването на Deus ex machina.

Затова античните текстове не са просто неловко забравени томчета в семейната библиотека, а автентични разкази за житейски изпитания и пътища, които и на теб през 2025 година не са ти чужди, без значение дали знаеш кой е Софокъл.

Та на въпроса – Какво губим и печелим от съчетанието на античното и съвременното? – Губим задължително, когато не наблюдаваме около и в себе си, когато се боим от чудото или се доверяваме на чутото. Губим, щом напуснем доброволно света на идеите. Досегът с Античността окрилява човека, може за някои дори да има и терапевтичен ефект – успокояващ и обнадеждаващ – не е твоята първата драма в света! От тази гледна точка – „съчетание“ звучи малко акробатично, а в диалога между тогава и сега по-скоро говорим за един особен вид осмисляне, сближаващо двете епохи на миналото и настоящето. Със сигурност печелим от възможността за диалог, от утехата и силата, че някой друг някъде там и някога тогава също като теб е размишлявал върху писаните и неписаните закони, имал е същите опасения, същите принципи, същото отчаяние и/или същата доблест. Срещата между античното и съвременното спомага и полага – спомага за непосредственото общуване между човека и творбата, без някой назидателно да те дебне, питайки какво е искал да каже авторът. Така именно може да се познае класиката – тя не се тревожи, че ще я пренебрегнеш. Защото няма къде да се скриеш от себе си – очевидно, че остават въпросите, които „никой век не разреши“. Затова тази среща между античното и съвременното е съ-битие, което и полага – полага уютните основи на непретенциозно и откровено общуване, отказало да скрие лукаво в ръкава си неонова табела с „Ама как може да не го знаеш това?“.

Така че на сцената на живота, където всички, казват, сме актьори – сме любопитни и за още - театърът ни дава възможност да ободрим и калим мислите си по вечни теми като съдбата, властта, морала и свободата, но през призмата на днешния ден. Не губим нищо, напротив – печелим нова гледна точка и различен подход към съвременните проблеми. Античната епоха ни дарява с ярки образци, драматургични структури и философски идеи, които и днес ни вълнуват, въпреки че може и да не знаем защо е бил прикован Прометей. Затова не подлежи на умиране – Античността оставя и остава. Така ни учеха и нашите първи учители, самият Огнян Радев, чието име носи Античният театър, организиращ фестивала. Огнян Радев въведе стотици свои ученици и студенти в античния свят на “мисловната чувственост”, превръщайки с вдъхновение и ерудиция миналото във вълнуващ разказ, който осъществява връзката между световете.

Твърдите, че в концепцията на фестивала EX MACHINA се пресичат високата култура и ежедневното живеене. Как става това?

Както е ставало винаги и както винаги ще става – чрез любопитство, смелост и интуиция. Античността ни въвежда във вселената на примерите и честта, пък ние я запознаваме с фестивалната култура на съвременния човек. Да си на фестивал, означава да бъдеш там, където ти харесва и когато ти харесва. В никой от ъглите на изходите не те следи строго полицай по високата култура. Иди, пий едно кафе, излез, виж какво има после, вход свободен – връщаш се, ако искаш и когато искаш, без да се извиняваш на целия ред зрители, чиито палци настъпваш в смутен опит за излизане от залата. Това усещане за свобода, което предоставя фестивалният сценарий, не е лъжливо и не те изпитва. Напротив – предразполага те да се чувстваш спокоен да чувстваш, да ти е уверено да мислиш, когато ти се мисли. И не на последно място – да си тръгнеш, когато въобще не ти се занимава. Не, няма да пишем на родителите ти, че си избягал от „мегаскучния час“, даже няма и да почнем да ти излизаме упорито като реклама във Фейсбук. Но нищо не ти пречи да усетиш стъпките си върху този мост, който фестивалът EX MACHINA търси и гради между класическата традиция и модерния зрител.

Това, което ни вдъхновява и насърчава в смисъла и организацията на този фестивал, е, че ние сме възпитани с идеята и емоцията, че Античността не е мъртва история, а жива част от културния ни код. Това разбиране споделя и Радослав Илиев - колега и съмишленик, инициатор, организатор и стихиен двигател на фестивала, според когото думите, жестовете не са просто бутиков пълнеж на страниците и пространствата, а портали на размисъла, надеждата, правдата. Затова представленията в програмата ни са поднесени така, че да бъдат достъпни и неназидателни, провокиращи, но не и шаблонни. Три дни, осем спектакъла, 250 души оживяват сцената на Античния театър в Пловдив чрез съвременни театрални изразни средства, адаптирани текстове и визуални решения, които приближават класическите сюжети до ежедневните ни дилеми, но не ги глезят с готови рецепти.

Защо непредубеденият зрител, незапознат с античната култура, би дошъл на фестивала? Какво ще научи, с какво ще му е полезно?

Едва ли ще му навреди да знае, че и Антигона си е мислила същите работи, които безпокоят и него, а пък присмеха върху почтеността няма да го чуе за първи път в комедията на Аристофан „Облаци“. Непредубеденият зрител ще научи, че вече може да узнае мащаба на своята „мисловна чувственост“ и пак – без да знае какво е хюбрис.

А защо, какво точно стана с тези, които знаеха?

Фестивалът е възможност за среща с разкази, които са изградили нашата цивилизация, но не те таксуват за малоценност, ако нямаш предварителни знания. Ще откриеш истории за власт и предателство, любов и саможертва, които са и в твоята кошница с размисли днес. А най-ценното е преживяването – не просто ще гледаш спектакъл, а ще бъдеш част от едно културно събитие, което нищо не иска от теб, но ти имаш какво да вземеш.

EX MACHINA е фестивал, който обединява както професионални, така и младежки спектакли. С какво Античността може да привлече младите хора?

Античността е извор на теми, които вълнуват младите – бунт срещу нормите, търсене на идентичност, любов, приятелство, конфликт между поколенията. Фестивалът предлага артистичен подход към Античността като време на в-дъх-нов-ение, не просто театър, а нов тип преживяване: да обогатиш хоризонтите си със съдържание, което може би не познаваш, но чрез мястото, времето, обстановката, атмосферата и самото представление да откриеш с трепет нещо за себе си. Всеки може да дойде и да стане част от този културен експеримент. Програмата няма възрастови ограничения, не вадете личните карти – интересна е и за подрастващите, които могат да видят „пълната скука“ в нова светлина, и за възрастните, които ще преоткрият класическите текстове със заряд и в перспектива.

На фестивала ще гледаме италиански и гръцки спектакли. Има ли разлика в начина, по който българи, гърци и италианци възприемат Античността днес?

Ние всички пристъпваме като в храм пред наследството от Античността. Въпреки предизвикателствата и посегателствата на съвременния свят успяваме да съхраним съкровената си почит и благодарност към първите, които са дръзнали да разсъждават отвъд времето и пространството.

Разбира се, всяка култура има свой подход към Античността, но всички имаме нужда от нейните истории. Това е естествен човешки копнеж, устрем, който не можем да заличим – към историята, към мита, към свещения разказ. А фестивалът ще събере зрителите и артистите в едно общо пространство, включително на коктейла, където ще има вино и възможност за дискусии – за театър, за изкуство, за самия живот.

Фестивалът включва комедии, трагедии, драма и балет, спектакъл по музика на Стравински. Какво обединява представленията от програмата на фестивала и по какво се различават те?

Всички спектакли се обединяват около темата за човека и съдбата му, за конфликта между личния избор и външните обстоятелства. Разликите са в жанра, подхода, индивидуалните режисьорски решения и артистичния език, чрез който отправят посланията си:

- Националната гимназия по сценични и театрални изкуства ще отбележи своята 50-годишнина, като представи откъс от комедията на Аристофан “Облаци”

- “Магията на траките” е младежки музикален спектакъл, който пресъздава чрез танц, театър, вокал и гайди могъщо и интригуващо минало.

- От Катания гостува спектакълът “Пандора-митът” – тан.цово представление, в което движението се превръща в разказ, а тялото - в слово

- Ани Васева е режисьор на моноспектакъла “Метаморфози” по Овидий, а в главната роля е Леонид Йовчев, който вълнуващо повежда зрителя по стъпките на чудодейната промяна.

- На сцената ще оживее и вечната трагедия за писаните и неписаните закони. Гимназиалният театър от Лариса гостува с представление по “Антигона”. Текстът на Софокъл изследва в дълбочина психологическите и социалните измерения на понятия като власт, морал и истина.

- Античният театър “Огнян Радев” се включва със своята най-нова постановка - “Облаци” по Аристофан. Това е представление за престорената и истинската мъдрост, за непрестанните хватки между словото и реалността, между идилията и разума, между земята и облаците.

- Професионалната трупа от Атина “Атрапос” ще изпълни танцовия си спектакъл “Анамнезис” - пътешествие през свещените танцови традиции на Древна Гърция.

- “Орфей и Евридика” е балетно-музикален спектакъл по Стравински, който интерпретира класическия мит в модерна форма.

На 5 април предстои дискусия. Какви въпроси ще обсъдите?

Тогава ще се проведе нашата заключителна церемония в Епископската базилика в Пловдив, където ще има кратки презентации и дискусия, в която ще участват Самуел Финци, Явор Гърдев, Геoрги Тенев, доц. Николай Гочев, Ани Васева, Александър Секулов и други.

Ще говорим за древност и модерност, театъра като средство за разбиране на света, за границите между класика и иновация, за значението и смисъла на чудото. В центъра на дискусията е въпросът дали е възможно чудо от машината, или всичко, което идва от нея, е измама? Ще дискутираме каква е ролята на машината в човешкия живот – от този кран в античния театър, от който се появява Бог (Deus Ex Machina – „Бог от машината“), през развитието на машината във времето, индустриализацията, до новите технологии и актуалния въпрос как изкуственият интелект ще промени начина ни на живот и мислене. Така че всеки, на когото му се чувства, усеща и мисли в артистична обстановка и на необикновено място, е добре дошъл да се наслади на едно вълнуващо пътуване през времето и през нас самите. Преди машините да ни изпреварят и да се видим наистина в чудо.

Искате да знаете повече?

Организатор на фестивала EX MACHINA е Античен театър „Огнян Радев“, участниците са от България, Италия и Гърция. Фестивалът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“ и в партньорство с община Пловдив, „Титан“, SofiaMed, Балкански винен конкурс, международната мрежа за антични театри Аменанос Ностос, посолствата на Италия и Гърция в България, ОИ „Старинен Пловдив“ и редица други частни и неправителствени организации, както и с медийното партньорство на Nova News.

Следете новините ни в GoogleNews