Дамян Дамянов пред Efirbet: Искам да задмина баща си, пожелавам на всеки да усети емоцията на европейски мач

Новият вратар на Локомотив София, Дамян Дамянов, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet Bulgaria. Дамян е син на легендата на ЦСКА Валери Дамянов и се опитва да се утвърди като първи избор на вратата на „железничарите“. Младокът сподели, че се надява дори да задмине баща си като постижения.

В юношеските си години той беше част от състава на Лудогорец. Дамянов се върна назад във времето, за да си припомни европейските гостувания с първия тим на „орлите“, за които е бил част от групата като втори или трети вратар. Независимо, че не е бил на терена, той описва изживяването на „уникално“ и пожела на всеки млад футболист да го усети.

Здравей, Дамяне! Наскоро направи своя дебют за Локо София. Какво беше усещането отново да пазиш в мач от efbet Лига?

Усещането беше много хубаво. Със сигурност по-зареждащо, отколкото във Втора Лига. Получи се хубава атмосфера, имаше доста хора на стадиона. Всичко това, въпреки дъжда, който не предполагаше кой знае каква посещаемост на двубоя.

Това е втори такъв период за теб в клуб от елита, след престоя в Ботев Враца миналата година. Променило ли се е нещо в настройката ти оттогава?

Сега вече съм собственост на Локомотив, не съм под наем, както бях във Враца. Периодът в Ботев ми помогна много, въпреки че не успях да се преборя за титулярното място тогава. По-спокоен и уверен във възможностите си съм на този етап.

В края на миналата година понатрупа опит във Втора Лига с екипа на Лудогорец и Левски Лом. Усещаш ли, че си готов да направиш скока към елита?

Честно казано аз се чувствах готов още при преминаването ми под наем в Ботев Враца. Треньорите тогава ми потвърдиха, че са доволни от показаното от мен, поне по техните думи. В онзи момент единствено добрите изяви на Краси Костов ми попречиха да получа повече минути. Той е много добър вратар. Цялостно обаче мисля, че съм готов и се надявам да го показвам в мачове и тренировки. Дано успея да използвам шансовете си.

Какви са разликите между двете дивизии през погледа на вратарството?

Със сигурност има разлика, особено в темпото на играта. Във Втора Лига има доста добри играчи и понякога там ми се струва, че е дори по-трудно, отколкото в efbet Лига. Темпото и индивидуалната класа са основните разлики, според мен.

Ти си преминал през юношеските школи на Локо София, ЦСКА и Лудогорец. Къде намери най-добри условия и защо?

Преминах през тези три школи и искрено мога да кажа, че Лудогорец има най-добрата база и предоставя най-добри възможности за развитие спрямо всеки друг клуб в България. Тук говорим като бази, като терени, като треньори. Всичко беше на изключително високо ниво.

Ти си част от дублиращия отбор на Лудогорец от доста години. Наличието на подобни дублиращи тимове помага ли на младите при прехода към мъжкия футбол?

Със сигурност дублиращите отбори много помагат на младите футболисти. Когато аз преминах в състава на Лудогорец, имаше 5-6-ма по-опитни играчи във втория тим, които ни помагаха много. Имаш възможност да навлезеш в мъжкия футбол по този начин. При другите състави е по-сложно. Някои имат цел да оцелеят, други – да се качат в горна дивизия и в тази обстановка търпението към младите играчи се изчерпва.

Все пак, всичко е до време. Ако останеш прекалено дълго в дублиращия тим, то спираш да се развиваш и зацикляш на едно ниво. Да играеш в Б отбор обаче, когато си на 16-17, е страхотен плюс.

Преди 3 години ти беше резерва при едно гостуване на първия отбор на Лудогорец на Еспаньол. Какво беше усещането преди и по време на мача?

Замислял съм се много пъти. По онова време не осъзнавах къде се намирам и каква е ситуацията. Усещането е уникално. Това е факт за всеки мач, за който съм пътувал с отбора в Европа, дори и като трети вратар. Това е едно уникално изживяване, което остава за цял живот и съм благодарен, че попаднах в такава позиция, да съм с толкова класни играчи. Пожелавам го на всеки млад играч.

Това ли е голямата цел пред теб – да бъдеш титуляр на отбор, който играе в Европа?

Да, желанието ми е да бъда на колкото се може по-високо ниво. Все пак, за мен е важно да изпитвам удоволствие от играта и да съм щастлив. Надявам се, че това е възможно и на максимално високо ниво.

Замислял ли си се и за излизане в чужбина, ако целта не е възможна у нас?

Разбира се. Ако имам оферти от чужбина, които ме устройват, то бих ги приел, без да се колебая особено. Това, навярно, е така за всеки български футболист.

Гледаш ли на първо време към евентуално утвърждаване в младежкия национален отбор на България?

Не гледам на нещата с някакъв елемент на задължителност. Показвам колкото мога и се опитвам да използвам всеки шанс, който ми бива даден в клубния отбор. Оттам насетне само треньорите в националния отбор може да преценят дали ще бъда повикан, или не.

Син си на легендата Валери Дамянов. Усещал ли си това като товар по някакъв начин?

Честно казано никога не съм го усещал като товар. Единствено ме е мотивирало да стигна неговото ниво, за да играя срещу европейски имена, както и той е успял. Целта ми е дори да постигна повече от него, по възможност.

Навярно той е взискателен към теб. Кои са били най-ценните съвети, които ти е давал?

Най-ценните съвети винаги са били да съм спокоен и единствено да се наслаждавам на играта в максимално степен. Често ми е казвал да не си вкарвам сам излишно напрежение. Той е доста критичен и винаги ми посочва грешките. Същевременно обаче ми е обяснявал, че всеки прави грешки и това не бива да ми влияе.

В българския футбол има голяма конкуренция в момента на вратарския пост в националния отбор. Помага ли ви това да се развивате?

Още като юноша винаги съм си мислел, че няма нищо по-хубаво от конкуренцията. Това те принуждава да се раздаваш повече, да искаш повече от себе си и търсиш да изстискаш абсолютния максимум от способностите си.

Кой е любимият ти отбор и имал ли си вратарски идол?

Любимият ми вратар винаги е бил Петър Чех, още от малък ми беше най-симпатичен. Любимият ми отбор е Локомотив София, тъй като съм израснал в Надежда и съм бил както на домакински мачове, така и на гостувания. Това е любимият ми тим от дете.

Предполагам, че за теб би било мечта да се върнете на стадиона в „Надежда“ през следващия сезон в елита?

Да, това би било много хубаво. Всички се надяваме, и играчи, и фенове, това да стане реалност и Локомотив отново да се върне на собствения си стадион.

Щяха ли домакинските ви представяния да са още по-силни, ако играехте в „Надежда“ през този сезон?

Аз съм от няколко месеца в отбора и не мога да кажа за целия сезон, но щеше да е по-хубаво със сигурност. Все пак, феновете идват и на „Васил Левски“ да ни подкрепят, така че не е от толкова голямо значение.

И за финал, Дамяне – какво си пожелаваш в личен и професионален план в идните месеци?

В професионален план се надявам да се спасим, в което не се и съмнявам. В личен план се надявам да записвам все повече мачове, в които да се представям силно и да доказвам, че имам място като титуляр в тима.

Следете новините ни в GoogleNews