Бежанка от Мариупол: Семейството ми е от руски произход, а сега руснаците ни избиват

Мария Черешева, Дарик радио Последна промяна на 21 април 2022 в 15:33 13765 2

Снимка Getty Images

Руски войски в опустошения Мариупол

Марина е родом от украинския град Мариупол, но дълги години живее в Киев, където ръководи успешен бизнес. Има своя комуникационна агенция, която работи в сферата на бизнеса и технологиите, семейство, десетгодишно дете. До 24 февруари 2022 г., когато над дома й започват да падат руски бомби. На българския национален празник, 3 март, тя пристига с детето си в България, в търсене на мирно небе. Но притесненията й не спират, защото всичките й близки остават в Мариупол, пристанищния град на Азовско море, станал символ на разрухата, причинена от военната инвазия на Кремъл. Докато тече решаващата битка за Донбас и за родния й град, Ирина разказва за бягството от войната, за ужаса, който преживяват нейните близки и съграждани, за насилствените изселвания на украински граждани на руска територия и процеса по “филтрация” на хората с руско и украинско самосъзнание. Информацията съвпада с репортажи на многобройни световни медии, разговаряли с украинци, успели да се спасят от Мариупол, но няма как да бъде потвърдена от независими международни източници заради продължаващата и в момента битка за Донбас. Името на интервюираната е сменено от съображения за сигурността на близките й. Интервю на Мария Черешева за Дарик радио. 

- Как взехте решението да дойдете в България?

- Аз не взех това решение целенасочено. Но на първия ден бомбардираха много усилено Киев. На втория ден домът на моя приятелка беше унищожен. Прекарахме първата нощ в едно училище, в бомбоубежище. След това спяхме в коридора. Взривовете продължаваха. Не можех нито да спя, нито да работя. Аз имам малко дете и трябваше да го пазя, всеки момент можеше да падне бомба. Така, например, се научих да не затварям прозорците, а да ги подпирам с бутилка вода, за да не се счупят от взривовете.

- Част от вашите роднини са били повлияни от руската пропаганда?

- Всички мои близки се намират в Мариупол и аз ги умолявах да дойдат поне при мен, защото аз разбирах, че там разположението е много опасно, на фронтовата линия са. Но в първите дни те не ми вярваха, когато им се молех. Те ми отговаряха това, което се говори по руската телевизия. Аз имам роднини в Русия и знам за какво става дума.

- Тоест, всички тези истории, за които ние четем, в които украинците обясняват на своите роднини в Русия какво се случва и те не им вярват, това е част от вашата реалност?

- Такъв е и моят случай. В първия ден на войната писах на втората ми братовчедка, че сме във война, че ни бомбардират и че изобщо не разбирам как може това да се случва. А тя ми отговори, че аз преувеличавам, че нас ни бомбардира нашето правителство. Всичко това е промивка на Москва.

- Може ли да ни кажете кои от вашите роднини са в Мариупол и продължават да бъдат в района?

- Там са майка ми, по-големият ми брат, снаха ми, баба ми. Друга част от роднините ми, братовчедка ми и семейството й бяха насилствено разселени в Русия, а вуйчо ми бе убит.

- Съжалявам. Моите съболезнования. Разкажете ни какво чувате от тях, успявате ли да останете в контакт въпреки обсадата?

- Да. Те са отрязани от всякакви връзки. Там работят само руско радио и телевизия, единственият начин да останеш свързан със света, е да си купиш карта на руския оператор “Феникс”, като за това трябва да предадеш паспорта си и да бъдеш включен в списък за “филтрация” на гражданите.

- Като се предполага, че тези разговори се подслушват…

- Да, аз не мога да кажа нищо по телефона - нищо не трябва да се казва. Когато се чувам с брат ми и се опитвам да му кажа, че може би е добър момент да напусне Мариупол, той ми казва да не говоря нищо, защото всичко се подслушва и ако чуят нещо, могат да ти вземат телефона на военните постове, или да дойдат направо вкъщи и да ти вземат и телефона, и компютъра.

- Имате ли представа защо те не са се опитали да напуснат досега? Защото не искат или защото не могат?

- Те не могат да напуснат, аз знам защо. И това е, защото те знаят само това, което им казват руските военни. А то е, че на украинските пропускателни пунктове стои украинската армия, която ще ги убие.

- Те вярват ли в това?

- Вижте сега, хората 20 дни са стояли по мазетата без храна, без вода, без нищо, под обстрел. След което с колата си са могли да се измъкнат до територия, на която не падат бомби. Там ги посрещат руски военни, които им разказват, че Украйна вече я няма, че правителството е паднало, а че Зеленски е избягал зад граница. Аз не мога да им покажа как стоят нещата, аз не мога да им покажа публикации. Нищо не мога да направя.

- В предварителния ни разговор Вие ни разказахте, че част от вашите роднини са били изселени извън територията на Украйна, така наречените насилствени разселвания, евикции, за които четем в международната преса…Такъв ли е случаят с вашето семейство? Всички ли бяха изведени по този начин?

- До първи март в Мариупол нямаше боеве. Върхушката на местната проруска Опозиционна партия, свързана с Виктор Янукович, помагаше на руснаците и им даваше данни за прецизиране на обстрела. Те им помогнаха да откъснат града от електричеството, от водата, да стрелят по обектите на инфраструктурата и комуналните служби. И тъй като хората не знаеха нищо, изобщо не разбираха какво се случва, руските поддръжници започнаха да ходят по мазетата и да им казват, че са обстрелвани от украинските батальони, че украинското правителство ни е предало, и че това, което се извършва, се излъчва от Азов. Много важен момент е, че след това навлизат войските, които са от чеченци. Те заемат граждански обекти, където се намират повече хора, деца, майки с деца, защото знаят, че украинската армия няма да може да стреля по тях, защото там се намират цивилни. И оттам почват да водят боеве. Така хората остават с впечатление, че им се говори истината. След това градът бе разделен на две части, през него минава река, като лявата част на града остава без изход, защото там единственият начин да се спасиш, е да избягаш в ДНР (самопровъзгласилата се Донецка народна република, бел.авт.). Някъде на осемнадесетия ден от началото на боевете един човек от града, представящ се за доброволец, Констанин Ишченко от Опозиционната партия, бива назначен за кмет на града от Пушилин, президента на Донецката народна република. Ишченко отива при хората им казва, че има автобуси, всичко е сринато в Украйна и правителството ги е оставило. И по такъв начин те евакуират хората, реално ги отвличат в Русия.

- Знаете ли къде се намират те в момента?

- След това те ги извеждат в ДНР, където има няколко лагера за филтрация. Сега ще ви обясня какво значи това. Там представители на ГРУ ти снемат отпечатъци от пръстите, вземат паспорта ти, има някои късметлии, които успяват да си скрият паспорта. На другите дават хартийка, която да им служи за документ. Също така те ти провеждат интервю, като един ти задава въпроси, а трима други гледат какви са реакциите ти и преценяват доколко си украинец. Проверяват те за проукраински възгледи, проверяват ти телефоните, съобщенията, Фейсбук страницата, и тези, които се оказват неблагонадеждни, биват убити.

- Имате ли данни за това колко хора са били подложени на подобни евикции и колко,евентуално, никога не са се върнали повече у дома?

- Няма официални данни за това, но ние говорим за 100 000 човека, а ДНР твърдят, че те са “спасили” 600 000. Говорим не само за Мариупол, а за целите окупирани територии. Те събличат мъжете, за да проверят дали имат връзки с военните, дали имат татуировки по тялото. Проверят всички за контакти с военните и в тази връзка искам да разкажа какво се случи с моя приятелка, която има Телеграм канал и си общуваме чрез него.

- Какво се случва с Вашата приятелка?

- Ситуацията е следната. Проверявайки Фейсбука й, виждат, че тя има в контактите си военни и я държат две седмици в плен заедно с малкото й петгодишно дете. Руснаците обаче разбират, че тя просто е приятел с тях във Фейсбук, не поддържа контакти и няма как да им окаже влияние. И затова бива “помолена” да запише едно видео, в което обяснява колко е хубаво да бъдеш евакуиран от руската държава, като условие да я освободят.

- Това ми напомня за родилката Мария от Мариупол, бяха разпространени кадри с нея от родилния дом - всички знаем за тях. След което излезе интервю с нея в YouTube, в което тя обяснява, че всичко е наред. Такива видеа се разпространяват у нас. Смятате ли, че подобен тип признания се правят под натиск? Може ли в такива условия, в които хората се намират там, те да кажат истината пред камера, пред медии, или по какъвто и да е начин?

- Хората са много наплашени. До осемнадесетия ден те не са излизали от мазетата. Излизали са за кратко, само да си стопят сняг, за да готвят. С риск да бъдат убити в краткото време, в което си готвят и си топят сняг - за питейна вода. Те са дотолкова уплашени, дотолкова с увредено психологическо състояние, за тях светът вече е друг. А какво правят руските части - обстрелват всякакви центрове на Червения кръст, центрове за хуманитарна помощ. Те не дават на украинската страна никаква възможност да получи хуманитарна подкрепа, те не пускат доброволците до хората. Аз познавам трима доброволци, които бяха убити. Те никога не се върнаха. Руската армия раздава на тези хора хляб и по една консерва и записва видеа, в които хората се радват, защото по 50 дни са били без храна, коерто

- Смятате ли, че това, като цяло, е психологическа тактика за тотално смазване на хората, така че те да нямат никаква друга възможност, освен да се предадат, в името на това да бъдат в безопасност?

- Да, това е точно такава тактика, но има и силни хора, които се опитват да напуснат града, опитват се дори пеш да се измъкнат.

- Какво се случва с тези хора?

- Преди две седмици около 40 човека с деца тръгват, защото има точки, в които хващат украински мобилни оператори, и така са получили информация, че други хора са излезли по този начин. Те тръгват, без да знаят къде отиват и какво се случва с другите. Тръгват към едно село, което се намира на десетина километра, Урзуф. Оцеляват само 24. Останалите са убити, разстреляни. Ето защо моите роднини се страхуват да избягат. Защото за руските войници, ако искаш да се върнеш на украинска територия, значи си украинец, значи си враг.

- Тоест, има два пътя, в общи линии, или оставаш в града с всички рискове от глад, убийства, или се предаваш на руска територия. Такъв път, както например, вие сте дошли в България, за тях е невъзможен?

- Има и трети варинт, за тези, които успеят да стигнат до Урзуф, могат да се качат на доброволни автобуси, не на държавни, защото държавните моментално се обстрелват. Също може да се измъкнеш и със собствената си кола, обаче доста коли биват унищожени. Преди имаше две точки, откъдето да се измъкнеш, Урзуф и Бердянск. Сега тези пътища са затворени. Докарани са мобилни крематориуми.

- Голяма част от аргументацията за тази война, или както Русия я нарича, военна операция, е на базата на тормоз, извършван над рускоезичното население в Донбас. Вие самата сте рускоговоряща, близките ви са рускоговорящи. Чували ли сте информация, разкази от ваши близки за тормоз от страна на Азов?

- Моето семейство е от руски етнически произход. А сега руснаците убиват моите близки и разрушават нашите домове. Ние не сме канили никой да ни спасява. Всичко беше наред. Ние живеехме прекрасно. Мариупол е важен стратегическа точка за по-нататъшната окупация на Украйна. На руснаците изобщо не им пука за това как живеят или не живеят хората там.

- Вярвате ли, че наистина Русия ще се ограничи само до т.нар. “освобождаване” на Донбас?

- Не. Русия има план. Путин има една огромна мечта - да съживи Руската империя. В едно от интервютата си той споменава, че след разпадането на Съветския съюз и обявяването на независимостта на Украйна, тя е загубила 10 000 километра от територия.

- А смятате ли, че той ще се ограничи до Украйна?

- Не, аз съм сигурна, че не. Целта на Русия е друга, тя е да възстанови своята империя, своята сфера на влияние. Затова й трябват и съседните страни, които бяха част от Съветския блок.

- Но не подценяват ли те гражданите?

- Аз съм патриот, аз вярвам, че Украйна ще победи. Нашата национална идея, воля, разбиране за нация не датира от 20 или 30 години, тя е хилядолетна. Но от друга страна, има и реалистична гледна точка. Ако сравняваме руската и украинската армии, говорим за несъпоставими бройки. Също така, съвсем законосъобразно, въоръжението ни намалява с всеки ден и то няма как да се появи с магическа пръчка.

- Войната обаче е не само под формата на оръжия. Тя е и за душите на хората. В този смисъл, вярвате ли, че Путин ще победи?

- Не (смее се). Украинците ще победят.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

5995

2

AntiZ

21.04 2022 в 16:34

Ми те и в Харков 2/3 са с руски произход, което изобщо не спря руските касапи да избиват наред. Само страхливците от парламента ни ли не разбраха, че този, заради когото се снишават, ще ги изпърже при първа възможност и няма да има прошка за никой. И тогава натовските държави да ни дадат само каски и бронежилетки и да ни оставят да се оправяме сами с този сатрап, така ли?

800

1

Тризъбец

21.04 2022 в 16:18

Жълти рушняци с дръпнати очички от далечния им Изток,които за първи път виждат тоалетен моноблок във вътрешна тоалетна ! С предводител укротителя на диви коне и кокошки - тувинецът Шойгу ! Баси руснаците ! За първи път видели асфалтирани улици и плочки за тротоар ! За хладилници и перални да не говорим.