Български лекар ''от фронта'' в Германия: България реагира по-рано с мерките и това бе правилно

"Ако имате медицински проблем, не отлагайте посещението при специалист"

Мая Младенова Последна промяна на 01 април 2020 в 15:01 11708 2

Д-р Борис Таблов е анестезиолог-реаниматор в град Нойрупин, Германия. Епидемията от COVID-19 го поставя в първите редици на лекарите, борещи се за живота на тежкоболни пациенти.

"Чакането свърши. Днес се наложи да извърша първата си интубация в COVID интензивното отделение, в което работя. Битката започна", сподели той преди дни във фейсбук профила си, където разказва от първо лица за борбата с болестта и защо е важна личната отговорност по време на карантината.

Завършил е медицина в Плевен през 2002 г. Специализира Анестезиология и интензивно лечение. От 2010 г. работи в клиниката в Нойрупин. Има и допълнителни квалификации по спешна и по интензивна медицина. Преподава в местния медицински институт и е част от група лекари, които са отговорни за медицинското осигуряване при случаи с голям брой пострадали. Семеен е, има две деца. Лекар трето поколение - цялото му семейство се състои от лекари.

Пред OFFNews д-р Таблов разказва повече за своята работа в интензивното отделение и първите си пациенти.

Д-р Таблов, Вие сте от лекарите на първа линия, които работят с болни от COVID-19 в Германия. Как изглежда епидемията през очите на медик в защитен костюм зад предпазния шлем?

За момента повече като напрегнато очакване, отколкото като сбъднат кошмар. В регионa, в който работя, броят на болните все още е относително малък, а пациентите в интензивното COVID-19 отделение, в което работя, все още е едноцифрен. Напрежението идва най-вече от това, което се случва в други региони на Германия и европейски страни като Италия и Испания. Като добавим към това и прогнозите за значително увеличение на болните в следващите дни, със сигурност епидемията не изглежда като илюзия, която ще ни подмине.

С какви чувства посрещнахте първия случай в отделението? Бяхте ли се подготвен, уплашен?

Не се чувствах уплашен, защото по същество със състояния, увреждащи здравето на човек по сходен на COVID-19 начин, всеки опитен реаниматор се е сблъсквал достатъчно често в практиката си. Особеното в случая е опасността от заразяване на самите нас, което създава известно напрежение. За да се преборим с него и за да сме адекватни на създалата се ситуация, провеждаме обучения за особеностите в грижите за точно тези пациенти, което помогна.

Какви са разликите в подхода у нас и в Германия?

В България се взеха значително по-сериозни мерки, свързани със социалната изолация, което според мен е правилната стратегия. Единственото, което за момента е сигурно, че можем да ограничим броя на болните с тези мерки. По отношение лечението на тежките случаи все още не разполагаме с ефективни медикаменти, доказали категорично действието си. Като добавим и различията в капацитета на здравните системи в Германия и България, смятам, че подходът в България беше по-правилен. Германия закъсня с тях и това рефлектира в броя на случаите.

Как бихте коментирал мерките у нас?

Както вече казах, чисто в аспект карантина и ограничаване на контакта между хората, мерките са адекватни. От всичко, което чета, ми се иска да се мисли и действа повече в подкрепа на всички, които са на първа линия и трябва да работят, за да продължи животът в държавата, доколкото това е възможно, а също и да се осигури спокойствие на обикновените хора, че няма след месец-два да останат без храна и работа, защото това е предпоставка за социално недоволство, което може да ескалира до неконтролируеми нива. Здравната система също има нужда от сериозна подкрепа, за да отговори на нуждите.

Колко често се правят тестове на медицинския персонал при вас?

Уви, не мога да кажа, че до момента някой е правил тест на медицинския персонал в нашата болница. Трудности в тази посока изпитват дори колеги, които имат съмнителни симптоми.

Изолиран ли сте от семейството си поради работата с инфектирани пациенти?

За момента не, и не се предвижда подобна мярка. Лично аз предложих на прекия си ръководител да помислят с кризисния щаб в болницата за вариант, в който екипите да могат да остават в болницата между смените, защото ако броят на тежките случаи рязко се вдигне, със сигурност ще има колеги, които ще предпочетат този вариант.

Нужно ли е според Вас масово тестуване? Кои хора се тестуват и с какъв тест - PCR или бърз?

В Германия всички тестове са на база на PCR. За PCR знаем, че може да даде до 30% фалшиво отрицателни проби, т.е. да създаде измамното усещане в заразоносители, че са здрави, а антитяло-базираните тестове са за предпочитане при вече развили заболяването или за откриване на преболедувалите. И двата вида имат известни ограничения, но при всички положения, която и форма на скрининг да се избере, масовото тестуване ще даде много по-реална картина какво се случва в дадена държава и ще позволи на експертите да предвидят по-разумно следващите стъпки.

Какво е обяснението Ви като специалист за ниската смъртност в Германия? Каква терапия се прилага на тежките случаи и имате ли вече пациент, излязъл от интубиране?

Едната потенциална причина, и според експертите, е вероятността да се намираме малко по-назад във времето в сравнение с други европейски страни, където положението е далеч по-лошо. Разбира се, че определено роля играе и капацитетът на здравната система, която е способна да поеме много по-голям брой тежкоболни. За сравнение – в Италия на 60 милиона граждани има 5000 интензивни легла, докато в Германия на 80 милиона население те са 28000. Лично аз съм на мнение, че докато епидемията не достигне своя край, е рано да правим твърди изводи и да сравняваме в полза на една или друга държава. Първият ни пациент, който интубирахме в COVID отделението, все още не е екстубиран – медицинският еквивалент на излязъл от интубиране.

Има ли тревога сред Вашите колеги? Как функционират кабинетите и отделенията, които не лекуват Ковид? Има ли спрени операции, прегледи, изследвания?

И ние, както всички други, сме нормални хора с чувства и емоции. Основното притеснение идва от недостига на достатъчно защитни материали. Проблем, който е глобален към днешна дата. Не само Германия, но и всички други страни срещат трудности с доставките, което прави нашата работа с пациентите по-рискова от заразяване на самите нас. Отделенията, които не са предвидени за работа с COVID пациенти, продължават обичайната си работа, но като цяло и те имат планове за реакция, ако броят на болните наистина стане прекалено голям. Плановите операции са спрени, извършват се само тези, които са спешни или не търпят отлагане. Ще използвам въпроса Ви, за да отправя един апел – нека хората, които имат остри или хронични оплаквания, не се страхуват да отидат в здравните заведения да потърсят помощ, защото това отлагане само може да увреди здравето им. Макар и в условия на COVID, наш медицински дълг е да помогнем на всеки, който има нужда.

Вашата прогноза за овладяване на епидемията?

Ако знаех отговора на този въпрос, вероятно утре медиите в цял свят щяха да го цитират. Уви, не го знам. Мисля, че няма никой, който точно в този момент да може да направи категорична прогноза за това кога ще се справим с нея. Със сигурност обаче отговорното отношение към препоръките, спазването им, солидарността с тези, които както вие казахте, са на първа линия, само могат да помогнат краят на това огромно за всички предизвикателство да дойде по-бързо.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

2

No matter what

01.04 2020 в 15:34

България наистина взе бързи, навременни и адекватни мерки още в самото начало, за кеото трябва да се радваме. Оттук насетне само трябва да се молим всеки да бъде отговорен към останалите и този вирус бързо да отшуми.

1107

1

WOW

01.04 2020 в 15:13

Изведеното заглавие е некоректно. Няма как реаниматор да преценява професионално мерки които не са в неговата експертна област. Просто всеки от тях се надява да има по-малко пациенти, разбираемо е. Стратегията и инструментите за борба с епидемията се вземат от епидемиолози и вирусолози и е желателно те да се опират на научно безпристрастни фактори. За съжаление лекарите на "първа линия" са твърде емоционално ангажирани. Тяхната експертиза е основно върху клиниката!